— Не съм сигурна. Според слуховете, Ед се забъркал в залагания — нещо незаконно. Винаги е толкова любезен. Кой би си помислил?
— Сенаторът го уволни?
— Миналата седмица. — Кимна бързо три пъти с глава, а очите й продължаваха да гледат широко отворени. — Днес трябвало да освободи бюрото си. Сигурно е откачил. Сали каза, че стрелял два пъти в коридора.
— Сали?
— Секретарката на сенатора. Тъкмо била излязла в коридора, когато се случило. Ако си е била в кабинета… — Преглътна и отново втренчи поглед в сградата. — Откакто съм тук, отвън, вече два пъти стреля през прозореца. Мислите ли, че всичко ще бъде наред със сенатора?
— Убедена съм, че всичко ще бъде наред. — Точно когато Лив изричаше тези думи, във въздуха отекна нов изстрел.
— О, Господи! — Секретарката я сграбчи за ръката. — Избива ли ги? Сигурно ги избива!
— Не, не. — Лив почувства хладните езичета на страха. — Само стреля през прозореца. Всичко ще се оправи. — Трябва да провери дали жената вярно е определила идентичността на нападателя, преди да го пусне в ефир. Такава й е работата — всичко по реда си. Не може да се замисля какво става с хората вътре. Засега. — Секретарката на сенатора още ли е вътре?
— Трябваше да отиде с полицията. Някъде там, отзад е.
— Добре, благодаря. — Лив бързо се зае отново да си пробива път през навалицата. Зърна Дъч и се насочи право към него. Ако някой може да й даде подробности, това е точно той.
Измина почти половин час, вместо обещаните двайсет минути, но Лив предостави точен и подробен репортаж от мястото, с кадри на полицейските сили и тълпата. Зданието на отсрещната страна на улицата беше притихнало — твърде притихнало за нейния вкус. Почти изпитваше желание да чуе нови изстрели сред тишината. Ужасът, хрумна й внезапно, също е тих.
— Кога, по дяволите, ще предприеме нещо? — промърмори до нея Боб, Напрежението се просмукваше във всички — полицаи, случайни зяпачи, представители на медиите. Всички очакваха следващата стъпка. — Тежката артилерия се надига — подхвърли той. — Ей го там Т. С.
— Веднага се връщам. Гледай техникът да е готов да ни свърже със студиото, ако нещо се случи. — После се насочи към Т. С. — Торп!
— Лив! — Леко докосна страната й. — Предполагах, че си някъде тук.
— Има ли нещо ново? — запита, като много добре знаеше, че този път не става дума само за поредната сензация. И двамата познаваха мъжа вътре.
— Установили са връзка с Мъроу. Уайът не е пострадал, нито помощниците му. Засега. Изглежда, не е особено адекватен. В един момент иска половин милион в брой и самолет, в следващия — злато и бронирана кола. Променя решението си всеки път, когато разговарят с него.
— Как, по дяволите, е влязъл вътре с оръжие? — попита тя.
Торп се изсмя бързо и мрачно. Очите му нито за миг не изпускаха сградата отсреща.
— Не е трудно за човек, когото охраната е свикнала да вижда. Предполагам, че го е носел в сакото или вече е било в бюрото му. — Размърда се нетърпеливо. Лив можеше да каже със сигурност, че му се иска да се раздвижи, да направи нещо. — Щях да съм по-спокоен, ако беше професионалист. В състоянието, в което се намира, за него е много лесно да допусне грешка и да повлече заложниците със себе си. — Изруга грубо, което рядко бе чувала от него. — Искал е да е сигурен, че ще привлече пълния интерес на медиите.
— Нали не мислиш сериозно, че го прави заради публичността? — Мисълта я ужаси.
Торп поклати глава.
— Имал съм вземане-даване с него няколко пъти, когато съм уговарял срещи. — Извади цигара. — Нервен, амбициозен човечец. Добър ум, но не се владее.
— Залагания, както ми казаха.
— Така се говори. — Торп дръпна от цигарата и изпусна дълга струйка дим. — Прекалено е тихо — измърмори. — Дяволски тихо е.
Напрежението можеше да се докосне с ръка. И нарастваше почти видимо с всяка изминала минута. Колко време, помисли си тя, ще може нервният, амбициозен човечец да издържи на натоварването? Беше предприел непоправима стъпка. Докъде още би стигнал? Чакаше заедно с останалите, за да разбере.
— Торп! — Лив позна мъжа от тайните служби и се намръщи, когато той даде знак само на него. — Комисар Дениълс иска да те види.
— Разбира се. — Торп смачка поредната цигара под обувката си. — Тя също — добави и посочи с палец към Лив. — В екип сме.
Лив сподави усмивката. Това вече е нещо различно. Последва го мълчаливо.
Специалната кола за свръзка беше разположена доста далече от участъка за пресата. Лив бързо огледа оборудването — магнетофони, мегафони, телефони — и мъжете, които работеха, запретнали ръкавите на ризите си. Какво може да искат от Торп? — зачуди се тя. Това тук няма нищо общо с пресата.
Комисар Дениълс побутна очилата на умореното си лице.
— Т. С., Мъроу иска да разговаря лично с теб. Ще играеш ли?
— Естествено.
— Лентата е включена. Внимавай какво казваш. Ако има някакви искания, не му обещавай, не се пазари. Остави това на нас. — Говореше бързо и безстрастно, но Лив долови подтекста. Не му се нравеше особено новия обрат на събитията. — Нямаш пълномощия да му осигуриш онова, което желае. Достатъчно умен е, за да го разбира. Каквото и да ти поиска, кажи му, че ще провериш и пак ще се чуете. Разбра ли?
— Разбрах. — Комисарят погледна към Лив и се взря в журналистическата й карта. — Тя е с мен — спокойно поясни Торп.
— Нищо оттук няма да излиза в ефир, докато аз не кажа. — Очите му бяха студени, почти враждебни. — Няма да му предоставим директен достъп в ефир.
— Разбрано — спокойно отвърна Лив, после изгледа как подават слушалката на Торп.
— Ние ще наберем номера. — Дениълс даде знак на един от хората си. — Накарай го да говори, колкото можеш по-дълго. Ако нещата започнат да излизат извън контрол, ще ги поемем в наши ръце.
Торп кимна и чу как Мъроу вдига телефона при първото позвъняване.
— Т. С.?
— Да. Как си, Ед?
Мъроу се изсмя нервно.
— Страхотно. Ще правиш репортаж за мен?
— Точно така. Искаш ли да ми кажеш защо си там горе и какво ще те накара да слезеш?
— Спомняш ли си онзи ден, когато седяхме в кабинета ми и си говорехме за „Бърдс“, докато Уайът се бавеше на някакво събрание?
— Разбира се. — Торп зърна за миг мрачната физиономия на Дениълс, който придържаше слушалките към ушите си. — Миналата година в края на лятото. „Ориълс“ се бореха за първото място. — Измъкна нова цигара и щракна със запалката си. — Гледал ли си някой мач тази година?
Лив успя да чуе ехото от френетичния смях в слушалката.
— Вече хвърлих двайсет и пет хилядарки в мачовете за тази година.
— Лоша работа. Пари ли ти трябват? — Сега очите на Торп бяха приковани в Дениълс. — Това ли искаш, за да пуснеш Уайът?
— Ще ти кажа всичко Т. С., но само на теб. Идваш тук и правиш едно от прословутите си интервюта. Давам ти изключителни права.
Лив чуваше само откъслечни думи, но това, което дочу, я накара да сграбчи панически ръката на Торп. Без да й обръща внимание, той продължи да се взира в Дениълс.
— Прекалено много заложници — изрече приглушено комисарят.
— По този начин ще имаш още един заложник, Мъроу — спокойно отвърна Торп. — Сделката не ми се струва много добра.
— Да, да, разбирам какво имаш предвид. — Гласът на Мъроу трепереше нервно. — Може би ще разменя двамата помощници срещу теб. Ако ми обещаеш, че ще дойдеш. Държиш на думата си, нали, Т. С.?
