си, че никой от нас не е безсмъртен? Но ти трябва да бъдеш, Торп. Заради мен. Заради нас.
Какво му е нужно от мен? Не и това, осъзна с внезапна яснота. Нужна му е подкрепа, а не истеричка, която го дърпа и моли да помисли за нея. Сега той се нуждае от цялото си внимание… Само ако можех да отида с него. Но не мога. Не мога да отида с него, но мога да изпратя нещо с него.
Докато наблюдаваше, двамата помощници бързо бяха изведени от сградата и извън загражденията. Значи Мъроу бе удържал на първата част от уговорката. Сега оставаше само Уайът. Торп срещу Уайът.
Като призова цялата си сила, Лив пристъпи към него.
— Торп… — Извърна се към нея. — По страните й все още имаше сълзи, но разпозна овладяването. — Винаги си се намесвал, за да ме изместиш от някое събитие — успя да изрече със задоволително уверен глас. — Надявам се, че случаят си заслужава. И по-добре хубавичко си свърши работата вътре — материалът ще ми трябва за емисията.
Усмихна се широко и я целуна.
— Само не се приближавай много близо до моята територия, Кармайкъл. — Лив се притисна за последен път. — Гледай предаването ми в пет и половина.
— Винаги съм бил твой почитател, Т. С. — обади се Дениълс. — Изглежда, тази дама също. — Вгледа се продължително в него. — Още имаш време да се откажеш.
— Торп да се откаже от изключителните права? — Лив се отдръпна и си заповяда да не трепери. — Не го познавате много добре.
— А ти — притегли я за последен път към себе си той — си помисли къде искаш да прекараш медения месец. Аз предпочитам Париж.
— Вече ме предупреди, че си романтик. — После той се извърна, готов да прекоси улицата. — Торп! — Лив не успя да възпре вика си. Когато се обърна, тя преглътна молбата и му се усмихна. — Ако се оставиш да те убият, сделката отпада.
Торп се усмихна насреща й.
— Довечера ще си поръчаме пица. Ще се върна.
Изчезна бързо, погълнат от сградата. Очакването започна.
Торп имаше доста ясна представа какво трябва да направи. Докато се изкачваше с асансьора, придружен от въоръжена охрана, въпросите вече се оформяха в главата му. Номерът е да усмири Мъроу, да го задържи спокоен. Да говори. Да го накара да говори. Бе напълно решен да се измъкне невредим. Ливан го беше научил на някои неща.
Качвал се бе с този асансьор и преди — безброй пъти. Това просто е част от работата. Та не беше ли взел Алекс Хей ли интервю от лидера на американските неонацисти, Рокуел, докато онзи си играеше с оръжието? И стана страхотно интервю. Репортерите невинаги могат да си избират само разумни и уравновесени събеседници.
Вратите на асансьора се отвориха и той тръгна по коридора. От тръпките по тила разбра, че тук има и други въоръжени лица. Отхвърли тази мисъл и почука на вратата на кабинета на Уайът.
— Т. С.?
Чу възбудения от напрежение глас на Мъроу.
— Да. Сам съм.
— Влез бавно. Много добре виждам вратата.
Торп постъпи както му бе наредено. Мъроу стоеше на прага на прохода към вътрешния кабинет на Уайът, опрял пистолет в главата на сенатора.
— Т. С.! — Червендалестото му лице сега беше посивяло. — Сигурно си полудял.
— Как сте, сенаторе?
— Добре е — рязко отвърна Мъроу, докато очите му се стрелкаха към вратата зад Торп. — Затвори вратата и се махни оттам. — След като Торп се подчини, той с нервно кимване на глава му даде знак да се приближи по-напред. Забеляза касетофона. — Остави го долу и си съблечи сакото.
Нямам оръжие, Ед — шеговито подхвърли Торп и внимателно свали сакото. — Само касетофона. Сключихме сделка. — Усмихна се извинително към Уайът. — Ще трябва да ни извините, сенаторе. С Ед имаме уговорено интервю насаме.
— Да. — Мъроу за момент се вгледа в Торп, после охлаби захвата на Уайът. — Да, можете да вървите.
— Т. С…
— Казах, че можете да вървите. — Гласът му се повиши, а пистолетът се стрелна нагоре. — Този път е дошъл заради мен.
— Съжалявам, сенаторе. — Торп говореше със спокоен и уверен тон. Върховете на пръстите му изтръпнаха, докато наблюдаваше как ръката с оръжието трепери нервно. — Двамата с Ед трябва да обсъдим доста неща. По-късно ще уредим другото.
Уайът кимна и понечи да се обърне.
— Не — спря го с една-единствена дума Мъроу. Облиза устни с език, после прокара по тях опакото на ръката си.
— Заднишком, чак до вратата.
Торп изчака, докато Уайът следваше инструкциите на Мъроу. В стаята се усещаше страх — просто го чувстваше със сетивата си. Усещането не изчезна дори когато вратата се затвори след Уайът. Мъроу за момент продължи да стои, загледан в нея.
Торп не искаше да му позволи да започне да обмисля нещата твърде внимателно.
— Добре — заговори той и седна. — Да започваме. — Включи касетофона.
Отвън Лив не откъсваше очи от сградата. Всичко друго, освен умът й, беше изпаднало във вцепенение. Не усещаше ръцете, нито краката си. Знаеше, че около нея има движение — в колата за свръзка, в сектора за пресата. Нещата започваха да се раздвижват. Умът й беше съсредоточен само върху едно нещо — Торп.
Торп задаваше кратки въпроси. Искаше колкото е възможно по-малко емоции.
— Ед, може би ще е по-удобно и за двама ни, ако… — Направи жест с дланта надолу, за да обозначи пистолета. Мъроу сведе поглед, после премести пистолета, така че вече да не сочи в гърдите на Торп. — Благодаря. Очевидно си избрал кабинета на Уайът, защото си работил тук — продължи нататък. — Смяташ ли, че сенаторът е постъпил несправедливо, като те е освободил?
— Той е напълно чист, както знаеш — отвърна Мъроу.
— Не можеш да го шантажираш. Дяволски ми трябваха парите. Затънал съм, Т. С., адски дълбоко. Мислех да се възползвам от някой фонд, но не разполагах с достатъчно време. Сенаторът разбра за залаганията ми, за хората, с които имам връзки. Изобщо не са по вкуса му. — Изсмя се с къс, нервен смях и пак раздвижи пистолета. Сега той отново бе насочен към Торп, но Мъроу изобщо не обърна внимание. — Реших, че бих могъл да получа нещо, ако го задържа като заложник, но никога няма да ме пуснат да се измъкна, нали? — Погледът, който отправи към Торп, беше отнесен и обречен. — Ще бъда мъртвец, преди още да успея да пипна паричките.
Торп смени насоката на въпросите. Мъж, който няма какво да губи, е най-опасен.
— С колко си затънал?
— Седемдесет и пет хиляди. — Телефонът иззвъня и Мъроу подскочи. Пистолетът сочеше право в главата на Торп.
— Петнайсет минути, Ед — спокойно му напомни Торп.
— Уговорихме се да ме проверяват на всеки петнайсет минути, нали така?
Някой бутна чаша кафе в ръката на Лив. Тя изобщо не отпи. Неочаквано гласът на Торп прозвуча, тих и спокоен зад нея, от апаратите в колата. Трепна и изтърва чашата. Топлото кафе се разплиска по глезените й. Не можеш да стоиш тук, без да правиш нищо, каза си тя, докато се съвземаше. Върши си работата! Обърна се и тръгна към екипа си, за да осъществи поредното директно включване.
Трийсетте минути се разтеглиха в шейсет. В кабинета беше задушно. Торп разбираше, че сега вече само проточва интервюто. Всичко беше казано. Но инстинктът му подсказваше, че Мъроу още не е готов. Седеше отпуснат на стола, със замъглен поглед. Над горната му устна бяха избили ситни капчици пот, а на лявата му буза от време на време потрепваше някакво мускулче. Пистолетът оставаше все така в ръката му.
— Не си женен, нали, Т. С.?
