която наблюдаваше как прибират в чувал тленните останки на детектив Тадж Коли, за да ги закарат в моргата.
— Получих най-важните сведения за него, лейтенант. Работил е в отдела за „Борба с наркотиците“ в 128-и участък. От осем години е в полицията, преди това е служил в армията. Трийсет и седем годишен, женен, с две деца.
— Откри ли нещо гнило в досието му?
— Не, лейтенант. Чист е.
— Интересно дали е работил тук под прикритие, или е използвал свободното си време да подпомогне доходите си. Елиът, искам всички дискове от охранителните камери.
— Няма нито един! — Колегата на Ив забързано се приближи, лицето му беше изкривено от гняв. — Камерите са покривали всяко ъгълче от клуба, но мръсникът е взел дисковете и ни е оставил с празни ръце.
— Заличил е следите си! — Ив сложи ръце на кръста си и се огледа. Клубът беше изграден на три нива — на едното беше сцената, на другите бяха разположени двата дансинга, а стаите, където всеки клиент можеше да се уедини с избраната от него партньорка, заемаха горния етаж. За цялостно наблюдение са инсталирани поне дванайсет камери, ако не и повече. Изваждането на всички дискове със записите би отнело доста време. — Знаел е къде са разположени камерите или е гений в областта на охранителната технология. Прах в очите — промърмори. — Погромът е само да ни заблуди. Престъпникът не е бил дрогиран психопат, а човек, който се владее, който знае какво прави. Пийбоди, провери кой е собственик на заведението, кой е управителят. Интересуват ме и всички останали, които работят тук.
— Лейтенант! — Един от „метачите“ се приближи до Ив и раздразнено поясни: — Отвън чака някакъв цивилен.
— Отвън има много цивилни. Важното е да си останат там и да не ги допускаме до местопрестъплението.
— Знам, лейтенант. Но този настоява да разговаря с вас. Твърди, че е собственик на клуба и…
— Какво? Да не си глътна езика?
— Ами… каза, че сте негова съпруга.
— „Рурк Ентъртеймънт“ — провъзгласи в този момент Пийбоди, която четеше данните от портативния си компютър. Плахо се усмихна на Ив и добави: — Предположете кой е собственик на „Чистилището“!
— Трябваше да се досетя. — Ив примирено въздъхна и тръгна към външната врата.
Той изглеждаше както преди два часа, когато се бяха разделили, за да се заемат със служебните си ангажименти. Ив неволно си каза, че никога не е виждала по-красив мъж. Върху черния си костюм беше наметнал палто, което се развяваше от вятъра. Лицето му на поет и грешник беше обрамчено от буйната му черна коса. Носеше тъмни очила, които му придаваха загадъчен вид и подчертаваха изящните му черти. А когато ги свали, искрящите му сини очи се впериха в лицето на Ив. Пъхна очилата в джоба си и повдигна вежди:
— Добро утро, лейтенант.
— Още щом влязох тук, изпитах лошо предчувствие. Типично е за теб да притежаваш подобен клуб. Накъдето и да се обърна, все се натъквам на сгради или заведения, които ти принадлежат!
— Като бях юноша, мечтаех да имам стриптийз клуб — усмихнато подхвърли Рурк. Гласът му сякаш прелетя над океана и в него се долови напевният ирландски акцент. Погледна полицейската лепенка на вратата и добави: — Изглежда, че и двамата ще имаме неприятности.
— Защо каза на колегата, че съм твоя съпруга?
— Защото наистина си ми жена — небрежно подхвърли той, втренчи се в нея и продължи: — Факт, който ежедневно ми доставя удоволствие. — Взе ръката й и докосна венчалната й халка, преди Ив рязко да се освободи.
— Не ме докосвай — изсъска и предизвика усмивката му.
— Преди няколко часа ми нареди точно обратното. Всъщност…
— Млъкни, Рурк! — Тя предпазливо се огледа, макар че колегите й работеха вътре и нямаше опасност да чуят изявленията му. — Тук се провежда полицейско разследване.
— Зная.
— Кой те уведоми?
— Началникът на бригадата за почистване, който е открил трупа. Разбира се, първо се е обадил на полицията — побърза да добави. — Съвсем естествено е да съобщи и на мен, нали? Какво се е случило?
Ив знаеше, че е безсмислено да увърта. Ето че за кой ли път служебните й задължения се преплитаха с деловите интереси на съпруга й. Единственото утешение беше, че той отново ще й помогне и ще ускори събирането на необходимата информация.
— В заведението работи ли барман на име Коли? Тадж Коли.
— Нямам представа, но веднага ще проверя. — Извади от вътрешния си джоб електронен бележник и изписа името, което му беше казала Ив.
— Мъртъв ли е?
— Със сигурност.
— Да, бил е мой служител — потвърди Рурк и в гласа му се прокраднаха студени нотки. — Постъпил е преди три месеца на непълно работно време — четири вечери седмично. Бил е семеен.
— Зная. — Известно й беше, че той е съпричастен към съдбите на своите служители и винаги изпитваше умиление от тази негова „слабост“. — Освен това е бил полицай. — Този път тя иронично повдигна вежди: — Май тази малка подробност не присъства в справката.
— Не. Изглежда, завеждащият личен състав е проявил непростима небрежност и ще си понесе последствията. Ще ми разрешиш ли да вляза?
— Да, но преди това ще те попитам още нещо. Откога си собственик на клуба?
— Купих го преди четири години.
— Колко души работят в заведението? Интересуват ме всички, включително онези на непълно работно време.
— Ще ти предоставя цялата информация, лейтенант, ще отговоря и на въпросите ти. — За миг очите му гневно проблеснаха и той отвори вратата. — Но първо искам да огледам заведението.
Мина покрай нея, влезе в клуба, огледа се, сетне впери поглед в черния чувал, който служителите от моргата бяха поставили на носилката.
— Как е бил убит?
— Старателно — иронично отвърна Ив, а когато той се обърна и я изгледа, добави с въздишка: — Гледката беше ужасяваща. Смазали са главата му с метална бухалка. — Видя как Рурк погледна към счупеното огледало на стената, върху което пръските от кръв образуваха странни шарки, и побърза да го успокои: — След първите удари е изпаднал в безсъзнание и не е чувствал болка.
— Удряли ли са те с бухалка? На мен ми се е случвало — побърза да добави, преди Ив да отговори. — Повярвай, преживяването не е от най-приятните. И още нещо — не вярвам, че престъпникът е възнамерявал да извърши обир и е убил бармана в пристъп на ярост.
— Защо?
— Защото са изпочупени бутилки с първокачествен алкохол. Много по-логично е крадецът да ги продаде срещу солидна сума. Когато се предприема удар срещу луксозен нощен клуб, престъпниците не се интересуват от парите в касата, а от склада с алкохолни напитки или от оборудването.
— От собствен опит ли го знаеш?
Забележката й го накара да се усмихне, макар че изобщо не му беше до смях:
— Разбира се. Говоря от позицията на собственик на заведение и на гражданин, спазващ законите.
— Изказването ти е покъртително…
— Къде са дисковете от охранителните камери? — прекъсна я Рурк.
— Изчезнали са. Навярно ги е взел убиецът.
— Следователно предварително е огледал заведението и е знаел какво и къде да търси.
— Колко камери са инсталирани в клуба?
