госпожо Коли? Ще ми помогнете ли да заловим убиеца?
— Лейтенант Далас… — подхвана Рот, но чернокожата поклати глава:
— Не… Не… Ще говоря… Ако беше жив, Тадж щеше да ме помоли да го сторя. Щеше да… къде е Джили? Къде е бебето ми?
— Ами… ей там — избърбори Ив и посочи панера с прането.
— Ох, как се изплаших! — Патси се усмихна през сълзи. — Мъничката ми Джили, истинско ангелче е. Рядко се случва да заплаче. Ще я сложа в креватчето й.
— Позволи на мен, Патси. — Клуни се изправи. — Ти поговори с лейтенант Далас. — Той съчувствено изгледа Ив. — Ако можеше да те види, Тадж щеше да се гордее със смелостта ти. Искаш ли да се обадим на някого? Например на сестра ги.
— Да… — Тя тежко въздъхна. — Ако обичаш, обади се на Карла и й кажи какво се е случило.
— Капитан Рот ще се свърже с нея, докато аз занеса бебето в креватчето му.
Рот се поколеба и гневно стисна зъби. Ив не се изненада. Неусетно Клуни беше поел нещата в свои ръце, а тази жена не обичаше да изпълнява заповедите на човек с по-нисък чин.
— Добре — промърмори, накриво изгледа Ив и отиде в съседната стая.
— Вие от отдела на Тадж ли сте? — промълви Патси.
— Не.
— Разбира се, колко съм глупава. — Чернокожата потърка слепоочията си. — Сигурно сте от отдел „Убийства“. — За миг изгуби контрол над себе си и от гърдите й се изтръгна стон, но бързо се овладя, а Ив с възхищение я изгледа. — Какво ви интересува?
— Не се ли разтревожихте, когато тази сутрин съпругът ви не се прибра вкъщи?
— Не. — Патси се хвана за страничната облегалка и отново седна на канапето. — Беше ме предупредил, че може би ще отиде в участъка направо от клуба. И друг път го е правил. Каза ми още, че след края на работното време имал среща с някого.
— С кого?
— Не спомена име. Обясни само, че трябва да се види с някого, след като затворят клуба.
— Знаете ли дали някой му е имал зъб, госпожо Коли?
— Съпругът ми беше полицай — това е достатъчно. А вие познавате ли човек, който да ви желае злото, лейтенант?
„Има право“ — помисли си Ив, кимна и продължи да я разпитва:
— Все пак може би ви е споменал нечие име.
— Не. Тадж не обсъждаше с мен служебните си проблеми. Мисля, че за него беше въпрос на чест да не позволи на престъпния свят да се докосне до семейството му. Дори не знаех върху какво работи. Вече ви казах, че той не говореше с мен за работата си. Ала усещах, че нещо го безпокои. — Тя скръсти ръцете си на скута и се втренчи в златната си венчална халка. — Попитах го какво го тревожи, а той каза, че имам развинтено въображение. Такъв си беше моят Тадж — добави Патси и колебливо се усмихна. — Може би ще го обвинят, че се е държал като самоуверен мъжкар, който не споделя със съпругата си, но аз го обичах такъв, какъвто е. По някои въпроси имаше доста старомодни схващания, но беше добър човек, прекрасен баща и обичаше работата си. — Стисна устни, сетне добави: — Знам, че би рискувал живота си, за да изпълни служебните си задължения. Не трябваше да умре по този начин. Убиецът му е отнел възможността да загине геройски, а на мен отне съпруга и бащата на децата ми. Защо, лейтенант? Обяснете ми защо.
Ив не можеше да й отговори. Не й оставаше друго, освен да продължи да й задава въпроси.
Втора глава
— Пфу! Ама че изпитание! — потръпна Пийбоди и се настани на предната седалка.
— Вярно е. — Ив потегли и се помъчи да отърси бремето, което й тежеше, откакто беше излязла от жилището на семейство Коли. — Патси е мъжко момиче. Ще се държи заради децата.
— Бебето е много сладко, а хлапето е истинско дяволче. Накара ме да му купя соева наденичка, три шоколадчета и сладолед.
— Едва ли е трябвало много да те убеждава.
Пийбоди се усмихна:
— Напомни ми на един мой племенник, който е на същата възраст.
— Подозирам, че имаш племенници на всички възможни възрасти.
— Не сте далеч от истината, лейтенант.
— Известно ми е, че си живяла в многодетно семейство и си била заобиколена от разни чичовци и лели. Ще ми отговориш ли на един въпрос, след като си вряла и кипяла в тези неща? Имаме съпруг и съпруга, които се обичат и бракът им е щастлив. Възможно ли е съпругата, която е умна жена с характер, да не знае нищо за работата на мъжа си?
— Може би той предпочита да не обсъжда с нея служебните си проблеми.
— Не ми се вярва — измърмори Ив. — Когато живееш с някого, държиш да знаеш с какво се занимава, за какво мисли, какво го безпокои. Тя спомена, че съпругът й бил разтревожен от нещо, но не знаела причината. Реших да не настоявам. — Поклати глава и докато умело избягваше уличните задръствания, продължи да разсъждава на глас: — Не го разбирам, честна дума.
— С Рурк имате различна брачна динамика.
— Това пък какво означава?
— Ами… как да го обясня? — Пийбоди се втренчи в началничката си. — Исках да кажа, че и двамата няма да се примирите партньорът ви да има свои тайни. Ако се случи нещо с един от вас, другият веднага го надушва и упорито настоява да научи истината. И двамата сте любопитни, нищо не се изплъзва от погледа ви, контролирате се взаимно. Много жени не са като вас, лейтенант. Например леля ми Мириам…
— Наложително ли е да ми разкажеш за нея?
— Да. Та както ви казах, леля Мириам и чичо Джим са женени повече от четирийсет години. Всяка сутрин той отива на работа, вечер се прибира вкъщи. Имат четири деца и осем… не, девет внука… и бракът им е щастлив. Тя дори няма представа каква заплата получава съпругът й. Чичо й дава джобни пари…
— Какво?! — възкликна Ив и едва не се блъсна в някаква таксиметрова кола.
— Знаех си, че ще ви се стори странно. И тъй, чичо й отпуска известна сума за пазаруване. Понякога леля Мириам го пита как е минал денят му, той отговаря, че всичко върви като по вода и с това се изчерпва темата за неговата работа. — Пийбоди сви рамене. — Така са устроили живота си. Виж, моята братовчедка Фрида…
— Разбрах примера, Пийбоди. — Ив включи видеотелефона в колата и се свърза със съдебния лекар. Оказа се, че Морис не е приключил аутопсията.
— Имам още работа, Далас — побърза да се оправдае. За разлика от друг път изражението му беше сериозно. — Горкият човек, направили са го на кайма.
— Знам. Получи ли резултатите от токсикологията?
— Да. Помолих колегите от лабораторията да побързат. В кръвта му не са открити наркотични вещества. Малко преди да умре е изпил чаша бира и е изял няколко солени бисквитки. Дори мисля, че първият удар е нанесен, докато той е отпивал от чашата си. Вечерял е шест часа по-рано — сандвич с пилешко и с ръжен хляб, салата с макарони. Пил е и кафе. В момента мога да кажа само, че убитият е бил в цветущо здраве и в отлична физическа форма, преди някакъв мръсник да го смаже от бой.
— Мислиш ли, че е починал от фрактурата на черепа?
— Нали току-що ти обясних, че още не съм приключил! — Резкият глас на Морис сякаш пронизваше като лазерен лъч. Преди Ив да отговори, той вдигна ръката си, която беше покрита със защитен спрей и окървавена чак до китката. — Извинявай, Далас. Вече имам представа какво се е случило. Престъпникът го е нападнал в гръб и първият удар е попаднал върху тила на жертвата. Нараняванията по лицето на мъртвия говорят, че той е ударил главата си в стъкло или в огледало. Вторият удар го е повалил, после мръсникът е пръснал черепа му. Смъртта е настъпила почти мигновено. Другите наранявания са причинени след това. Още не съм привършил с описването им.
— Каза ми достатъчно. Извинявай, задето те притеснявам.
— И аз бързам. — Морис изду страните си. — Познавах убития и искам да помогна за залавянето на
