Господи! — Тя затвори очи. — Беше толкова симпатичен и много възпитан. По време на почивката винаги се обаждаше на съпругата си.
— Служебния телефон ли използваше?
— Не. Частните разговори са забранени, изключения се правят само при спешни случаи. Той използваше джобния си видеотелефон.
— Знаете ли дали снощи се е обаждал вкъщи?
— Не… Не съм сигурна… Тадж винаги разговаряше с жена си… Почакайте, спомних си нещо. — Тя отново затвори очи и се замисли. — Когато минах покрай помещението за отдих, вратата беше отворена. Видях го да яде сандвич и да говори по видеотелефона. Всъщност не говореше, а гукаше на бебето. — Отвори очи и добави: — Само си представете един огромен мъжага, който издава смешни звуци… Такава гледка лесно не се забравя. Важно ли е?
— Опитвам да си създам представа за настроението му, за това дали е бил верен на навиците си — отвърна Ив и си спомни, че не бяха открили портативен видеотелефон в джоба на мъртвеца. — Забелязахте ли Коли да разговаря с човек, когото и друг път сте виждали в клуба?
— Не. Разбира се, присъстваха някои от постоянните клиенти. Тадж беше научил какво питие предпочита всеки, което много ги ласкаеше.
— Сближил ли се беше с някого от персонала?
— Не бих казала. Коли беше симпатичен, възпитан и се държеше любезно с всички, но така и не се сприятели с никой от колегите. Нали знаете какви са барманите — мълчат, слушат и наблюдават.
— Държите ли метална бухалка зад бара?
— Не е забранено — побърза да каже Ру, после пребледня: — С нея ли са го…
— Тадж някога използвал ли е бухалката? Спомняте ли си да е сплашвал някой по-буен клиент?
— Не му се е налагало да я използва. — Тя притисна длан до сърцето си, сякаш се мъчеше да се успокои. — Случвало се е един-два пъти да потропа с нея по плота — нещо като предупреждение за най- разгорещените. Видът му беше много внушителен и никога не се е стигало до пиянски скандали. Пък и заведението се посещава от изискана публика. Освен това аз следя всичко да бъде напълно законно, лейтенант. В противен случай ще си имам неприятности с Рурк.
Ив завърши рапорта си, свързан с огледа на трупа и на местопрестъплението, и тежко въздъхна. Рапортът беше кратък, изложила беше само фактите: полицай е бил пребит до смърт с метална бухалка, обзавеждането на клуба е унищожено, което говори, че престъпникът е наркоман, дрогиран със „Зевс“ или със смъртоносна комбинация от наркотици. Убиецът се е помъчил да инсценира обир, портативният видеотелефон на жертвата е изчезнал, около трупа са открити трийсет кредитни жетона.
Убитият е работил допълнително, за да скърпи семейния бюджет. Според служебното му досие не е бил наказван, нито награждаван. Колегите му са го харесвали, съпругата му го е обожавала. Живеел е скромно, не е имал извънбрачна връзка и не е участвал в разследване на случай, заради което да бъде убит.
На пръв поглед изглеждаше, че полицай Коли е имал лош късмет. Но Ив знаеше, че този човек не е бил убит случайно.
Втренчи се в снимката му на монитора. Видя едър и широкоплещест мъж с волево лице и малко високомерен поглед.
— Някой е желаел смъртта ти, Коли — промълви тя. — Кого си настъпил по мазола? — Стана, разходи се, и отново седна: — Компютър, съпостави причината за смъртта, резултатите от аутопсията и рапорта от огледа на местопрестъплението. Каква е вероятността Коли да е познавал убиеца?
РАБОТЯ… ПРЕДВИД ВЕЧЕ ИЗВЕСТНИТЕ ДАННИ И РАПОРТА НА РАЗСЛЕДВАЩИЯ СЛУЧАЯ, ВЕРОЯТНОСТТА КОЛИ ДА Е ПОЗНАВАЛ УБИЕЦА Е 93,4%.
— Браво на мен — промърмори Ив, облегна се назад и машинално прокара пръсти през късата си коса. — С кого контактуват полицаите? Със своите колеги, с информаторите, със закононарушителите и с членовете на семейството си. А барманите? — Тя горчиво се изсмя. — Барманите познават куцо и сакато. Питам се дали по време на фаталната среща си играел ролята на полицай или барман, Коли…
— Лейтенант. — Пийбоди надникна през открехнатата врата. — Направих справка за случаите, по които е работил Коли. Занимавал се е само с непосредствените си задачи, не си е пъхал носа в други дела. Относно проверката на материалното му състояние ударих на камък. Банковата сметка е на името на двамата съпрузи, ето защо е необходимо специално разрешително или разрешение от жената на Тадж.
— Ще уредя този въпрос. Прегледа ли служебното му досие?
— Да, обаче не забелязах нищо особено. Преди шест месеца е участвал в залавянето на наркопласьор на име Рикер.
— Макс Рикер ли?
— Да. Всъщност Коли се е занимавал с най-черната работа, а лаврите са обрали лейтенант Милс и детектив Мартинес. Успели са да докажат, че складът с дрогата е собственост на Рикер и той е бил подведен под отговорност, после обаче успял да се измъкне. Все пак шестима от наркокартела са били арестувани и осъдени.
— Рикер не е от хората, дето си цапат ръцете с кръв — промърмори Ив. — Но без да се замисли ще плати на наемен убиец, пък ако ще жертвата да е полицай. — Хрумна й още нещо и възбудено добави: — Провери дали Коли е давал свидетелски показания — мисля, че делото влезе в съда, сетне беше прекратено поради липса на доказателства. Искам да знам дали е взел активно участие при залавянето на наркотрафикантите. Поискай информация от капитан Рот, а ако ти откаже, веднага ми съобщи. Ще бъда при командира.
Докато Ив докладваше за хода на разследването, Уитни стоеше с ръце зад гърба до прозореца и наблюдаваше претовареното въздушно движение.
Край прозореца се стрелна един от новите самолети „Клауд Дъстър“. Премина толкова близо, че командирът дори видя какъв цвят имат очите на младия пилот. Това беше грубо нарушение на правилника. „Самонадеян хлапак — разсеяно си помисли командирът. — И кръгъл глупак — добави, като чу воя на сирената на въздушния патрул. — Всеки, който нарушава закона, си получава заслуженото.“
Обърна се едва когато Ив млъкна. Имаше обло, грубовато лице, прошарената му коса беше подстригана много късо, проницателните му очи подсказваха, че е надарен с остър ум. Дълги години беше работил като обикновен полицай и макар да се беше издигнал до поста на командир, не беше забравил какво е да патрулираш по улиците на Ню Йорк.
— Преди да обсъдим рапорта ти, лейтенант, трябва да те уведомя, че при мен постъпи официална молба от капитан Рот от 128-и полицейски участък. Тя настоява нейните хора да се заемат с разследването на убийството на Коли.
— Зная, сър. Капитан Рот ми намекна за желанието си да вземе нещата в свои ръце.
— Какво е мнението ти по въпроса?
— Реакцията й е емоционална, но е разбираема.
— Съгласен съм. — Той замълча за миг и наклони глава. — Защо не ме попиташ дали ще удовлетворя молбата на капитан Рот?
— Мисля, че няма причина да го сторите, пък и веднага щяхте да ме информирате, ако възнамерявахте да й поверите разследването.
Уитни прехапа устни, отново се обърна към прозореца и заговори:
— Позна, лейтенант. Ти продължаваш разследването. Този случай е по-особен не само за капитан Рот, но и за всички служители от нюйоркската полиция. Смъртта на колега се изживява тежко, въпреки че всеки от нас знае какъв риск поема. Ала начинът, по който е извършено убийството, безсмислената жестокост… говорят, че става въпрос за лично отмъщение. Това не е дело на професионалист, а на обезумял наркоман.
— Съгласна съм, но не бива да пренебрегваме и тази възможност. Ако Рикер е замесен, нищо чудно наемният убиец, когото е изпратил, да е бил дрогиран… или пък нарочно е предизвикал погрома в клуба. Още не знам какъв полицай е бил Коли, сър. Дали е проявил глупост, или пък безразсъдство и е станал
