— Не се инати, Далас. Ще ти отнема само десет минути.
— Прибирам се у дома. Обади ми се утре.
— Десет минути — повтори той. — Ще те чакам в парка, който се намира срещу къщата ти.
— По служебен въпрос ли ме търсиш?
— Моля те, нека поговорим. — Уебстър подкупващо се усмихна, с което само подсили подозренията й. — Ще се срещнем в парка. В момента шофирам след теб.
Ив гневно присви очи, надникна в огледалото за обратно виждане и се убеди, че той казва истината, сетне безмълвно изключи видеотелефона.
Не спря пред портала, а продължи надолу по улицата, докато намери свободно място за паркиране. Уебстър спря колата си до нейната, без да го е грижа, че нарушава правилата за движение. Престори се, че не забелязва гневните погледи на елегантно облечени мъж и жена, които разхождаха три афгански хрътки, включи лампичката, показваща, че колата е служебна, и се приближи до Ив.
Уебстър винаги използваше усмивката си като оръжие и сега побърза да я пусне в действие. Светлосините му очи съчувствено се взираха в Ив. Лицето му беше изпито и ъгловато — навярно с напредването на възрастта той щеше да заприлича на учен аскет. Тъмнокестенявата му чуплива коса беше добре подстригана.
— Издигнала си се, Далас. Живееш в баровски квартал…
— Така си е. Всеки месец със съседите устройваме щури купони. Какво искаш, Уебстър?
— Как се справяш с живота? — подхвърли той вместо отговор и тръгна към парка, където се издигаха високи и вече раззеленили се дървета.
Ив потисна раздразнението си, пъхна ръце в джобовете си, закрачи редом с него и промърмори:
— Добре. А ти?
— Не се оплаквам. Каква приятна вечер! В Ню Йорк пролетта е най-хубавият сезон.
— Какво ще кажеш за успехите на „Янките“? Предлагам с това да приключим безсмисления разговор и размяната на учтивости. Какво искаш?
— Никога не си била от разговорливите. — Той си спомни, че единствения път, когато беше успял да я вкара в леглото, не бяха разменили нито дума. — Хайде да седнем на някоя скамейка и да се порадваме на хубавото време.
— Не желая да сядам, не искам нито соева наденичка, нито да разговаряме за времето. Единственото ми желание е да се прибера вкъщи, което и ще направя, ако не изплюеш камъчето. — Тя се обърна и понечи да тръгне към колата си.
— Научих, че ти разследваш убийството на Коли.
— Вярно е. — Ив застана с лице към него и в съзнанието й сякаш проблесна червена сигнална лампичка. — Но не разбирам какво общо има това с отдела за „Вътрешно разследване“.
— Не съм казал, че има нещо общо, освен рутинната проверка, която правим, когато загине полицейски служител.
— Рутинната проверка не предполага да се срещаш на четири очи с офицера, който разследва убийството.
— Не се заяждай, Далас. — Той вдигна ръка. — С теб се познаваме отдавна… нали не си забравила, че сме състуденти от академията. Реших да се срещнем, да си поговорим приятелски…
Без да отмести поглед от лицето му, Ив процеди:
— Не се подигравай с мен, Уебстър. Защо вашият отдел си пъха носа в моето разследване?
— Ама че си кибритлия! Прочетох рапорта ти. Убийството на Коли е тежък удар за всички нас, както и за семейството му.
Изведнъж тя се досети накъде бие Уебстър.
— Ти познаваше ли Коли? — попита.
— Не лично. — Той горчиво се усмихна. — Повечето детективи избягват служителите от „Вътрешното разследване“, сякаш са прокажени. Всички гледат накриво корумпираното ченге, ала никой не желае да се сприятели с хората, които са помогнали за разобличаването му.
— Нима намекваш, че Коли е бил корумпиран?
— Нищо не намеквам. Ако се провеждаше вътрешно разследване, сега нямаше да разговарям с теб. Досещаш се, че нямам право да издавам служебни тайни.
— Престани да ми хвърляш прах в очите, Уебстър! Убит е полицай. Трябва да науча дали е бил замесен в някаква мръсна игра.
— Повтарям, че нямам право да обсъждам с теб работата на отдела… Направи ми впечатление, че си поискала достъп до информация за банковата сметка на Коли.
Ив не отговори веднага, а се помъчи да потисне гнева си. Сетне изрече с леден тон:
— Нямам право да обсъждам с теб разследването на убийство. Питам се обаче как плъховете от твоя отдел са научили с какво се занимавам.
— Напразно се мъчиш да ме нервираш. — Той сви рамене. — Хрумна ми най-приятелски да те посъветвам да приключиш разследването колкото е възможно по-бързо и без много шум. Повярвай, че е в интерес на всички ни.
— Да не би Коли да е бил в комбина с Рикер?
Едно мускулче на страната на Уебстър заподскача, но гласът му остана спокоен:
— Нямам представа за какво говориш. Предупреждавам те, че няма да откриеш нищо нередно във финансовите дела на Коли, само ще разстроиш вдовицата. Не забравяй, че той не беше убит при изпълнение на служебния си дълг.
— Един полицай е пребит до смърт. Една жена остава вдовица, а две деца без баща. А според теб това няма особено значение, защото човекът не е загинал, докато е бил на служба, така ли?
— Не е вярно. — Уебстър се изчерви — или се беше засрамил, или беше добър артист. Извърна поглед към разлистените дървета и продължи: — Послушай съвета ми и гледай да приключиш по-бързо.
— Не ме учи как да върша работата си! Да не си посмял да ми четеш лекции как се разследва убийство! За разлика от теб аз не съм се отказала от полицейската работа.
— Далас, почакай! — Уебстър я настигна и я хвана за рамото, а когато Ив рязко се обърна към него, той се напрегна в очакване на гневната й реакция.
Ала тя с ледено безразличие го погледна в очите и процеди:
— Пусни ме! Веднага!
Уебстър се подчини и пъхна ръката си в джоба:
— Опитвам се да те предупредя, че колегите от „Вътрешно разследване“ искат всичко да приключи бързо и тихомълком.
— Пет пари не давам какво искате. Ако имаш да ми казваш нещо относно разследването на убийството на детектив Тадж Коли, потърси ме в службата. И да не си посмял друг път да ме следиш, чуваш ли?
Тя се качи в колата си, изчака пролука в движението и направи обратен завой.
Уебстър проследи с поглед колата, която се скри зад високия портал. Дълбоко си пое дъх, после още веднъж, но успя да се успокои и гневно ритна гумата на колата си.
Мразеше се заради току-що проведения разговор… и задето още беше влюбен в Ив.
Трета глава
Докато шофираше с бясна скорост по широката алея, водеща към прекрасната каменна къща, която Рурк беше превърнал в техен дом, Ив кипеше от гняв. Помисли си: „Лесно е да се каже да оставиш служебните си проблеми в службата. Какво да направя, след като те ме преследват едва ли не до прага на дома ми? Уебстър намекваше за нещо, а самото му появяване означаваше, че по непонятна причина отделът за «Вътрешно разследване» проявява интерес към обстоятелствата около смъртта на Коли.“
Най-важно в момента беше да се успокои да прогони раздразнението от засадата, която й беше устроил Уебстър. Само така щеше да разбере какво се опитваше да й каже… или по-точно какво се стараеше да скрие от нея.
Както обикновено остави колата пред къщата, защото й беше по-удобно и защото знаеше, че ще ядоса иконома Съмърсет, с когото водеха необявена война.
