превозно средство.
— Интересно. — Рурк смръщи чело и отново се втренчи в монитора. — Тук има някаква измама, но три- четири хиляди долара месечно не са кой знае колко.
— За един полицай сумата е голяма — промълви тя. — А сега погледни тук: спестявания за университетско образование на децата, за стари години…
Рурк впери поглед в другия екран и ахна:
— Някой добре се е погрижил да прекара безгрижно старините си. Половин милион долара, внесени през последните пет месеца! Бих му препоръчал да ги вложи в по-перспективни проекти, ако наистина спестява, за да изпрати децата си в колеж.
— Едва ли му е бил необходим инвестиционен консултант. Един полицай не може да спести половин милион. Такава сума се получава само като подкуп. — Краката й се подкосиха, тя се разтрепери от гняв и седна. — Коли е вземал подкупи. Въпросът е кой и защо му е давал парите. Най-странното е, че депозитите дори не бяха щателно закодирани. Доста самонадеян е бил, нали? — Скочи на крака и закрачи напред- назад. — Едва ли го е направил от глупост. Мисля, че е бил сигурен в себе си, вярвал е, че има могъщ покровител.
— Ако не го бяха убили, никой нямаше да се заинтересува от доходите му — изтъкна Рурк. — Живеел е скромно и не е възбуждал подозрения.
— Да, изпълнявал е задълженията си, но нищо повече. Вечер се е прибирал вкъщи при красивата си съпруга и красивите си деца, на другата сутрин е отивал на работа и така ден след ден. Няма нито една блестяща проява, с която да бъде запомнен. Бил е от полицаите, на които никой не обръща внимание и които са в приятелски отношения с всичките си колеги. Симпатичен, но безличен човек. А ето че отделът за „Вътрешно разследване“ се интересува от него. — Тя престана да се разхожда и спря пред монитора на стената. — Едва сега разбрах причината. Навярно са го следили и са знаели, че е корумпиран, но не желаят истината да излезе наяве. Хората от този отдел са известни със своята безсърдечност, ето защо не вярвам на приказките на Уебстър, че са загрижени за вдовицата на Коли. Питам се кого прикриват.
— Може би мразят да им се бъркат в работата. Ако наистина са наблюдавали Коли, сигурно искат сами да приключат разследването.
— Вероятно имаш право. Подобно поведение е типично за тях. — Ала Ив не се примиряваше лесно. — Независимо дали Коли е бил корумпиран, той си остава полицай. Ние не прощаваме на убийците на ченгета. Ще продължа разследването и туй то! — Ив кимна към монитора: — Искам да разговарям с Макс Рикер.
— Лейтенант… — Рурк застана зад нея и разтри раменете й. — Не се съмнявам в способностите и в интелекта ти, доверявам се на твоите инстинкти. Но Рикер е опасен, дори извратен човек, особено по отношение на жените. Ще прояви интерес към теб поради няколко причини, най-вече защото си моя съпруга.
— Нима? — промълви тя и се обърна.
— Откровено казано, с него не бяхме в много добри отношения, когато приключихме сътрудничеството си.
— Дано предсказанието ти да се сбъдне — ще ми бъде от полза, ако той наистина се заинтересува от мен. По-лесно ще си уредя среща с него чрез адвокатите му.
— Позволи ми аз да го направя.
— Не!
— Не се инати, а помисли. Знаеш, че по-бързо ще се свържа с него.
— Не желая да имаш нищо общо с Рикер. Вярно е, че не можеш да промениш миналото си, но Макс Рикер не принадлежи към настоящето ти.
— Да, но заплашва твоето настояще.
— Да речем, че имаш право и да се помъчим да действаме съгласувано. Ако Рикер стои зад това убийство, сигурно ще научиш истината преди мен, защото зная, че няма да стоиш настрана. Може Коли да е бил корумпиран, но съм длъжна да заловя убиеца му. Ще се срещна с онзи наркопласьор, когато преценя, че е настъпил подходящият момент.
— Разреши ми да опипам почвата, та при срещата си с него да разполагаш с повече факти — каза Рурк и си помисли, че трябва да направи всичко възможно да предотврати запознанството й с Рикер.
— Прави каквото искаш — отвърна Ив, внимателно подбирайки думите си, за да не изрази съгласие. — А сега ми разкажи всичко, което знаеш за него — така ще ми помогнеш най-много.
Рурк смръщи чело, отиде до барчето, наля си чаша бренди и заговори:
— Образован е и е много красноречив, а когато му е изгодно, е очарователен. Изключително суетен е и обича да бъде с красиви жени. Доволен ли е от тях, щедростта му е безгранична, но ако го разгневят… — Рурк се извърна и отпи от брендито. — Тогава става жесток. По същия начин се отнася със служителите и с партньорите си. Веднъж го видях да прерязва гърлото на прислужник, който по невнимание беше нащърбил скъпа чаша за вино.
— Напоследък хората от прислугата са много нехайни — иронично подхвърли Ив.
— Най-големите му приходи идват от производството и продажбата на наркотици, но търгува с оръжия и с бели робини. Не се страхува да отстрани всеки, който се изпречи на пътя му. Винаги се отървава безнаказано, защото се ползва с подкрепата на неколцина високопоставени държавни служители. Само час след като се свържеш с него, той ще знае всичко за теб, Ив. Ще знае факти, които предпочиташ завинаги да останат в тайна.
Стомахът й се сви на топка, но тя кимна:
— Не се страхувам от разкритията му. Има ли семейство?
— Говори се, че е убил единствения си брат, когато между двамата избухнал скандал, но трупът така и не беше намерен. Има син, който е на моята възраст или с няколко години по-млад от мен. Името му е Алекс. Не го познавам, защото по времето, когато имах делови отношения с баща му, той живееше в Германия. Казват, че Рикер не го допуска до работата си.
— Какви са най-големите слабости на… бившия ти партньор?
— Той е суетен, надменен и алчен. Доскоро сравнително безнаказано се е отдавал на пороците си, но напоследък дочух странни слухове. Под секрет се говори, че е започнал да се побърква, което неминуемо ще се отрази на бизнеса му. Именно този въпрос ще проуча най-внимателно.
— Ако е замесен в убийството на Коли, няма да се отърве безнаказано, дори да е душевноболен. Мислиш ли, че ще приеме да се срещне с мен?
— Да… най-вече от любопитство. Знай, че ако се опиташ да му навредиш, никога няма да ти прости. Той е бездушен като робот и е много, много търпелив. Ще ти го върне, дори ако се наложи да чака десет години.
— Още една причина да не му позволя да се изплъзне.
Рурк допи брендито си и си помисли: „Ако Ив се захване с Рикер, онзи трябва да умре.“
И той беше търпелив и склонен да чака дълги години.
През нощта Ив потърси утеха в прегръдките му. Правеше го само когато кошмарите я преследваха, иначе спеше дълбоко и непробудно. Може би знаеше, че тази нощ съпругът й жадува да почувства тялото й в мрака, интимността на акта, която доказва какво чувстват един към друг.
Устните й потърсиха неговите, ръцете й се плъзнаха по гърба му и обхванаха бедрата му. След миг се превърнаха в кълбо от преплетени крайници и от гореща плът, дъхът им секваше при всяко докосване.
Както всеки път Рурк се опияни от вкуса на устните й, на шията и на гърдите й, както винаги жадуваше за повече. Сърцето й биеше под дланта му, под устните му. Чу как Ив тихо изстена от удоволствие. Притисна се към него с всичка сила и се остави във властта му, а нейната капитулация с нова сила възпламени страстта му.
Проникна в нея, усети колко е гореща и влажна, от гърдите му се изтръгна стон. Телата им се издигаха и спускаха в бавен ритъм като сенки в мрака, времето сякаш бе спряло.
Плъзна ръце под бедрата й и я повдигна, доставяйки по-голямо удоволствие и на двама им.
Тя го обгърна с бедрата си и след миг се озова на ръба на бездната. Почувства, че полита надолу и извика името му.
Рурк вдигна глава и видя, че очите й са приковани в неговите. Прошепна „Ив!“ и полетя заедно с
