— Какви по-точно са били тези… интереси?
Рурк спря, повдигна брадичката й и я погледна в очите. Сърцето му се сви, като забеляза тревогата в погледа й.
— Преди всичко искам да знаеш, че макар да не съм много… придирчив, не се занимавам с определени дейности. Никога не съм бил наемен убиец, Ив, отнемал съм човешки живот в краен случай, и то само да защитя интересите си.
Тя кимна и промълви:
— Да не подхващаме тази тема.
— Съгласен съм.
Ала вече бяха прекрачили невидимата граница, нямаше връщане назад.
— Търгувал ли си с наркотици?
— Отначало не можех… Не — поправи се той, защото знаеше, че в момента най-важното е да бъде честен. — Истината е, че не подбирах с какво и с кого да търгувам. Признавам, че от време на време имах сделки с Рикер и с организацията, към която принадлежеше. За последен път… работихме заедно преди повече от десет години. Не ми харесваха похватите му, а вече можех да си позволя да си сътруднича само с хора, които ми допадат.
— Добре.
— Ив! — Той не откъсваше поглед от нея. — Когато се запознах с теб, вече бях узаконил повечето си предприятия. Направих го по свое желание, без някой да ми влияе. След като връзката ни стана сериозна, легализирах и останалите предприятия, за да не те поставя в неудобно положение. Не е редно една полицейска служителка да бъде омъжена за човек със съмнителна репутация.
— Не ми разказвай онова, което вече знам.
— Искам да разбереш, че заради теб съм готов на всичко. Но не мога да променя миналото си, нито онова, което съм направил по пътя към успеха.
Ив погледна лалето и си помисли: „Колко е съвършено и непорочно!“ Вдигна очи към Рурк. Съпругът й не беше непорочен, но за нея бе съвършен.
— Не искам да променяш каквото и да било. — Сложи ръце на раменете му и добави: — Вярвам ти.
По време на вечерята и двамата старателно избягваха темата за служебните проблеми на Ив. Сетне тя отиде в кабинета си и се зае да преглежда файловете, отразяващи финансовото положение на семейство Коли.
Докато ги проучваше, изпи три чаши кафе и стигна до някои заключения. Стана, почука на вратата, свързваща кабинета й с този на Рурк, и влезе.
Съпругът й седеше зад бюрото си и разговаряше по видеотелефона. От думите му Ив долови, че събеседникът му е японец. Той й направи знак да почака и продължи да говори:
— Съжалявам, но не мога да приема предложението ви, Фуми-сан.
— Навярно разбирате, че това е само проектодоговор, който подлежи на обсъждане. — Японецът говореше учтиво и студено, но привидното спокойствие на Рурк беше далеч по-смразяващо.
— В такъв случай ще продължим разговора, когато уточните сумата.
— За мен ще бъде удоволствие да обсъдя въпроса с вас лично, не по видеотелефона, Рурк-сан. Моите съдружници са на мнение, че подобни… деликатни преговори изискват личен контакт. Казват, че нашият град е най-красив през пролетта. Надявам се в близко бъдеще да посетите Токио… разбира се, на наши разноски.
— Предложението е примамливо, но за съжаление претоварената ми програма не ми позволява да го приема. Ала с удоволствие ще се срещна с вас в Ню Йорк. Ако сте съгласни, свържете се със секретарката ми, която ще уреди формалностите, свързани с пътуването ви.
Събеседникът му помълча, сетне отговори:
— Благодаря за любезната покана. Ще се консултирам със съдружниците си и във възможно най-кратък срок ще ви уведомя за решението ни.
— Очаквам отговора ви. Дочуване, Фуми-сан.
— Какво купуваш сега? — попита Ив.
— Още не знам дали сделката ще се осъществи, но може би ще станеш притежателка на японски бейзболен отбор. Какво ще кажеш?
Тя се замисли и отвърна:
— Падам си по бейзбола.
— Радвам се. Мога ли да ти помогна с нещо, лейтенант?
— Моята работа ще почака. Виждам, че си прекалено зает с покупката на спортен отбор.
— Ще сключа сделката, само ако условията са изгодни за мен. — В погледа му проблесна нещо хищническо. — И ще преговарям само на моя територия.
— Добре, но първо ще ти задам един въпрос. Как ще постъпиш, ако откажа да обсъждам с теб работата си, служебните си проблеми?
— Ще те напляскам, разбира се. — Той стана и се усмихна, а Ив избухна в смях. — Но мисля, че и двамата ще си спестим това неприятно преживяване, тъй като подобен проблем не стои пред нас. Защо питаш?
— Ще перифразирам въпроса, тъй като ме е страх да не ме напляскаш. Възможно ли е двама съпрузи да имат солиден брак и да живеят под един покрив, но единият от тях да няма представа за служебните ангажименти на половинката си?
Рурк само повдигна вежди, а тя изруга и промърмори:
— Не намеквам за теб. Никой не може да следи многобройните ти делови интереси и предприятия. Освен това за мен е ясно с какво се занимаваш: купуваш всичко, което пожелаеш, а в предприятията ти се произвеждат почти всички продукти, известни на човечеството. Сега пък си намислил да се сдобиеш и с японски бейзболен отбор. Разбра ли, че нямаш тайни от мен?
— Не подозирах, че животът ми е като отворена книга. — Той заобиколи бюрото и застана пред нея. — Но да се върнем към въпроса ти. Смятам, че е възможно единият брачен партньор да не знае подробности за работата на другия, да не подозира какво е хобито му. Как би реагирала, ако бях пристрастен към риболова?
— Към… риболова ли?
— Давам го като пример. Да речем, че си падам по този спорт и в края на почти всяка седмица заминавам в Монтана на риболов? Рибарите обичат да се хвалят с улова си. Ще обръщаш ли внимание на безкрайните истории, които ще разказвам след всеки излет?
— Риболов… — повтори тя и Рурк от сърце се засмя.
— Радвам се, че разбра примера ми, с който отговарям на твоя въпрос: да, възможно е. А сега искам да знам защо го задаваш.
— Опитвам се да си съставя мнение за един човек. Все пак се страхувам да не ме напляскаш — след което ще бъда принудена да си го върна — затова ще споделя с теб върху какво работя в момента. Искаш ли да погледнеш нещо?
— Добре. Между другото, не се заблуждавай, че ще ме победиш в ръкопашна схватка.
— Мога и съм го правила.
— Само когато съм ти позволявал, скъпа — подхвърли той, последва я в кабинета й и се загледа в монитора на стената. Ив нетърпеливо очакваше заключението му, защото знаеше, че за него числата са като въздуха, който диша.
— Данните са типични за семейство от средната класа, което води сносен живот — започна Рурк. — Наемът се плаща редовно, както сумите за поддържане на колата. Хм… таксите за паркинг са доста високи — тези хора сигурно използват колата и за пазаруване. Разходи за данъци, облекло, храна, развлечения… доста скромни. Изглежда, предпочитат да си стоят вкъщи. Парите са депозирани в банката два пъти месечно — вероятно при получаване на аванс и заплата. В никакъв случай не можеш да ги обвиниш, че се разпростират извън чергата си.
— Вярно е. Обаче забелязах нещо странно — разходите за поддържане на автомобил са прекалено високи, като се има предвид, че Коли е разполагал със служебна кола, а семейството не притежава
