престъпника. Коли беше симпатяга, често показваше холограми на децата си — очевидно се гордееше със семейството си. Всички тук са потресени от смъртта му. — Той се втренчи в Ив. — Радвам се, че ти водиш разследването, Далас. Сигурен съм, че няма да претупаш работата. Ще получиш рапорта ми до края на работното време. — Прекъсна връзката, а Ив промълви:
— Коли е бил всеобщ любимец. Кой е изпитвал толкова силна омраза към този симпатичен човек, който е обичал децата и съпругата си? Кой би се осмелил да пребие до смърт полицай, след като е известно, че ченгетата винаги обединяват усилията си да заловят убиеца на техния колега? Излиза, че все пак Коли не е бил симпатичен на всички. Някой го е мразел в червата.
— Може би е бил човек, когото той е вкарал в затвора.
Ив се замисли. Полицаят няма право да се страхува от всички престъпници, които е арестувал, но никога не бива да ги забравя.
— Ако полицай пие с човек, когото е вкарал в затвора, и спокойно застава с гръб към него, сам си проси да му разбият главата. С нетърпение очаквам да се запозная с досието му. Интересно ми е какъв служител е бил Тадж Коли.
Ив влезе в полицейското управление, но преди да тръгне към кабинета си, някаква жена стана от скамейката в коридора и й препречи пътя.
— Вие ли сте лейтенант Далас?
— Да.
— Казвам се Ру Маклийн. Току-що научих какво се е случило с Тадж. Аз… — Жената вдигна ръце и безпомощно ги отпусна. — Рурк каза, че сигурно ще искате да разговаряте с мен, затова побързах да дойда в участъка. С най-голямо удоволствие ще ви помогна.
— Благодаря за отзивчивостта. Извинете ме за момент. — Тя дръпна настрана Пийбоди и й нареди: — Накарай момчетата от архива да предоставят колкото е възможно по-бързо сведенията за Коли, а ти направи справка за материалното му положение. Интересувам се дали е имал спестявания и така нататък. Ако се натъкнеш на закодирана информация, потърси Фийни от компютърния отдел. Разпитай колегите на Коли, разбери с кого е бил най-близък. Щом не е разговарял със съпругата си за работата си, може би е споделял със свой колега. Искам да разбера дали е имал някакво хоби, странични интереси. Докладвай ми за случаите, по които е работел. Накратко, до края на дежурството трябва да имам най-подробни сведения.
— Слушам, лейтенант.
Ив се обърна към посетителката:
— Госпожице Маклийн, ще разговаряме в помещението, където се провеждат разпитите. Кабинетът ми е много малък и няма да се чувствате удобно. Съгласна ли сте?
— Разбира се. Още не вярвам, че Тадж е мъртъв. Не мога да разбера как е възможно това да се случи.
— Ще поговорим по въпроса — каза Ив и поведе Ру по коридора. — Ако не възразявате, ще ви разпитам официално. — Тя отвори вратата на стаичка, където имаше само маса и два стола.
— На ваше разположение съм. Единственото ми желание е да ви помогна, стига да мога.
— Заповядайте, седнете. — Ив включи записващото устройство: — Лейтенант Далас провежда разпит на Ру Маклийн. Лицето Маклийн предложи да ни сътрудничи във връзка с разследването на убийството на Тадж Коли. Благодаря за съдействието, госпожице Маклийн.
— Нямам представа какво ви интересува, какво ще ви помогне да заловите престъпника.
— Отговаряйте на въпросите ми, това е всичко. Вие ли сте управителка на клуба, в който Тадж Коли е работил като барман? — попита Ив. Огледа Ру и си помисли, че е от типа жени, които допадат на Рурк. Напомняше на изящна статуетка, а виолетовите й очи блестяха като скъпоценни камъни. Кожата й беше млечнобяла, чертите й бяха изящни, а вирнатата брадичка подсказваше, че това е жена с характер. Не беше висока, но имаше хубаво тяло и стройни крака. Носеше елегантен виолетов костюм с къса пола. Светлорусата й коса беше прибрана в стегнат кок — прическа, издаваща добро самочувствие, каквото малко жени могат да си позволят.
— Да, аз съм управител на „Чистилището“. Работя там вече четири години.
— С какво сте се занимавали преди това?
— Бях салонна управителка в малък клуб, но започнах кариерата си като… танцьорка. — Тя иронично се усмихна. — След време реших да се заема с работа, която не изисква да се събличам пред публиката. Рурк ми оказа неоценима помощ. Първо уреди да стана салонна управителка в „Трендс“, после ме назначи в „Чистилището“. Вашият съпруг високо цени амбициозните хора, лейтенант.
Ив побърза да зададе нов въпрос — разговорът се записваше и тя предпочиташе да избегнат темата за Рурк.
— Наемането на служители спада ли към задълженията ви?
— Да. Аз назначих Тадж. Обясни ми, че търсел допълнителна работа. Жена му наскоро била родила второто им дете, парите не им стигали. Съгласи се да поеме нощната смяна, а пък аз прецених, че след като обича съпругата си, няма да закача нашите момичета.
— Това ли са най-важните критерии, за да назначите някого на работа в клуба?
— Не, но са от значение. — Ру вдигна ръка. Носеше само един пръстен, изработен във формата на три преплетени змии, осеяни с камъчета с цвета на очите й. — Тадж умееше да приготвя питиета и да сервира. Имаше набито око за хора, които създават неприятности и вдигат скандали. Нямах представа, че е полицай. В молбата си беше написал, че работи към охранителна фирма. За всеки случай проверих информацията и от фирмата я потвърдиха.
— Какво е названието на тази фирма?
— „Ленъкс“. Свързах се с началника на Тадж — поне за такъв се представи — и той ми даде служебното му досие. Нямах причини да се усъмня, ето защо назначих Коли с двуседмичен изпитателен срок. Той се справи отлично и получи работата.
— Имате ли номера на „Ленъкс“?
— Да. — Ру въздъхна. — Преди да дойда тук опитах да се свържа с тях, но се оказа, че фирмата е закрита.
— Все пак ми дайте номера. Ще се постарая да издиря някого от „Ленъкс“.
— Разбира се. — Ру извади от чантата си бележник, записа номера, подаде листчето на Ив и добави: — Питам се защо не ми е казал, че е полицай. Може би се е страхувал, че няма да го назнача. Но като се има предвид, че самият собственик на „Чистилището“ е ченге…
— Грешите, клубът не е мой — прекъсна я Ив.
— Е, както кажете. — Жената сви рамене.
— Тадж е останал в клуба след края на работното време. Това не е ли забранено?
— Забранено е, но се случва от време на време. По принцип дежурният барман и човек от охраната заедно заключват заведението. Според графика снощи дежурни са били Тадж и Нестър Вайн. Още не съм разговаряла с Нестър.
— Всяка вечер ли сте в клуба?
— Почивните ми дни са в неделя и понеделник. Снощи останах до два и половина. Клиентите започнаха да се разотиват, а аз придружих една от танцьорките до дома й. Беше се скарала с приятеля си, затова се помъчих да я утеша. После се прибрах вкъщи.
— В колко часа?
— В колко часа съм се прибрала ли? — Ру примигна. — Сигурно е било между три и половина и четири без петнайсет.
— Как се казва жената, с която сте били преди това?
— Мици… Мици Тричър — отвърна Ру и внезапно очите й се разшириха. — Лейтенант, уверявам ви, че последния път, когато видях Тадж, той беше жив и обслужваше клиентите на бара.
— Само изяснявам фактите, госпожице Маклийн. Забелязахте ли нещо необичайно в поведението на Коли?
— Не. Изглеждаше в добро настроение. Два пъти му поисках чаша с минерална вода, разменихме обичайните реплики. Попитах го как върви работата, той отвърна, че тази вечер заведението е претъпкано.
