Тя изпита едновременно облекчение и раздразнение: приятно й беше да чуе любовното му признание, но не смяташе, че трябва да бъде порицавана, задето си върши работата.
— Слушай, не исках да се забъркваш…
— Именно — прекъсна я той и притисна пръст до устните й, за да я накара да замълчи. — Именно в това е проблемът. В момента и двамата нямаме време да обсъдим въпроса, но ако днес, докато се бориш за възтържествуването на справедливостта, ти останат няколко свободни минути, помисли върху думите ми.
— Не ми говори като на малоумна!
Рурк я целуна, което донякъде я успокои, но тя усети, че липсва нещо.
— Отивай на работа, Ив. Ще поговорим по-късно.
— Как става така, че все той има последната дума! — гневно възкликна Ив. Чу как Рурк каза нещо на Съмърсет, после външната врата се затвори.
Докато слизаше по стълбата, в съзнанието й нахлуха язвителни и иронични думи, с които можеше да срази съпруга си, ако й бяха хрумнали преди малко.
— Лейтенант — икономът, който стоеше във фоайето, й помогна да облече якето си — нещо, което никога досега не беше правил, — ще се погрижа да осигуря на колегите ви всичко необходимо.
— Добре.
— Лейтенант…
— Мамка му, изплюй най-сетне камъчето! — озъби се тя.
Съмърсет очевидно не се обиди от грубата й забележка:
— Относно снощната ви постъпка…
— Няма да търпя забележки и от теб, грознико! — Тя мина покрай него и рязко отвори вратата.
— Според мен постъпихте правилно — кротко добави икономът и сякаш я зашемети със собственото й оръжие. Ив зяпна от изумление и прошепна:
— Какво каза?
— Мисля още, че слухът ви е увреден, а аз мразя да повтарям. — Съмърсет се обърна и тръгна по коридора.
Тя го проследи с поглед, но не помръдна. От изненада сякаш се беше вкаменила.
Девета глава
Надин Фарст беше точна както винаги. В десет и половина влезе в миниатюрната канцелария и се подготви да излъчва на живо. Ив не беше дала съгласието си за подобно интервю, но не възрази. Жестът й не остана незабелязан от репортерката.
Бяха приятелки, което не учудваше нито Надин, нито Ив. Приготвиха се за интервюто без да бързат, без особено вълнение — не им беше за пръв път. Репортерката не очакваше сензационни разкрития. Знаеше, че Ив Далас не си хаби патроните, освен ако има някаква своя цел. Все пак фактът, че първа е интервюирала лейтенант Далас щеше значително да повиши рейтинга й. Всичко мина според предвижданията й. Настъпи моментът за заключителните й думи:
— От онова, което току-що научихме, излиза, че детектив Коли и лейтенант Милс са били убити по различен начин. Лейтенант Далас, мислите ли, че по някакъв начин са били обвързани, след като са работили в един и същ отдел в 128-и участък?
„Умница е тази Надин!“ — помисли си Ив. Сигурна бе, че репортерката си е направила труда да проучи биографиите на Коли и Милс и знае, че са участвали в залавянето на Рикер, но ще спомене името му едва когато приятелката й даде знак.
— Фактът, че жертвите са били колеги, както и някои доказателства, които засега са служебна тайна, ни навеждат на мисълта, че детектив Коли и лейтенант Милс са загинали от една и съща ръка. Двамата полицаи са работили заедно по разкриването на множество престъпления. Искам да уведомя обществеността, че нюйоркската полиция ще направи всичко възможно убиецът да бъде заловен и да си получи заслуженото.
— Благодаря, лейтенант. Аз съм Надин Фарст и предавам на живо от Централното полицейско управление. — Тя кимна на оператора да изключи камерата, настани се по-удобно на разнебитения стол и очаквателно се втренчи в приятелката си. „Прилича на котка, която се готви да изяде беззащитното канарче“ — помисли си Ив.
— Хайде, започвай, нямам търпение! — възкликна репортерката.
— Знаеш ли, закъснявам за съда…
Надин скочи на крака и възмутено извика:
— Далас, без тези номера!
— Защо не ме поизпратиш? — попита Ив и накриво погледна камерата.
— С удоволствие. Времето е прекрасно за разходка. — Надин се обърна към оператора: — Върни се в студиото. Аз ще взема такси.
— Както кажеш — отговори той. Разбираше, че двете жени искат да останат насаме.
— Започвай! — настоя Надин, когато операторът излезе. — Рикер е замесен, нали?
— Не желая да разговаряме тук. Да се поразходим.
— Ама ти сериозно ли говориш? — Репортерката жално погледна елегантните си обувки с висок ток. — Добре. Готова съм да страдам заради правото на обществото да бъде информирано.
— Знам, че носиш тези уреди за изтезания само защото подчертават хубавите ти крака.
— Точно така! — Надин примирено въздъхна и последва Ив по коридора. — Как вървят нещата… в личен план?
Вместо да й отговори, Ив предложи да използват ескалатора. Изкушаваше се да й разкаже за странното поведение на Рурк, което не й даваше покой. Може би Надин ще предложи някаква успешна стратегия. После се досети, че въпреки красотата си и ума си, остър като бръснач, репортерката няма късмет с мъжете, затова излъга:
— С Рурк се разбираме прекрасно.
— Доста мисли, преди да ми отговориш. Май и в рая понякога се случват неприятности.
Тонът на репортерката беше съчувствен и Ив отново се изкуши да й се довери, но само измърмори:
— Преуморена съм, това е всичко.
Излязоха навън и тя избра по-дългия път към сградата на съда. Искаше й се да подиша чист въздух, да подреди мислите си. Но най-много й се искаше да бъдат заобиколени от тълпи забързани минувачи и да е сигурна, че никой не подслушва разговора.
— Преди всичко настоявам да съобщиш, че си получила сведенията от анонимен полицейски източник, Надин.
— Дадено. Обаче след днешното интервю всеки ще се досети кой е този източник.
— Не думай!
Репортерката втренчено изгледа приятелката си:
— Извинявай, но днес загрявам по-бавно. Да разбирам ли, че искаш дадено лице да заподозре, че ти си ми дала изобличаващата го информация?
— Няма да ти дам информация, само ще те запозная с една хипотеза и ще ти прехвърля топката. Доколкото те познавам, вече знаеш, че Коли и Милс са участвали в изобличаването на Макс Рикер.
— Да, известно ми е. Но в специалния отряд са участвали повече от дузина полицаи, в операцията са били посветени и неколцина чиновника. Рикер е мръсник и престъпник, но не вярвам да си е наумил да очисти сума ти полицаи. Пък и няма причина. Може би ще възразиш, че е бил вбесен, задето е загубил куп пари? По-важното е, че не е влязъл в затвора.
— Имам основание да предполагам, че е имал връзка поне с единия от убитите — заяви Ив и си помисли: „Няма да й поднеса всичко на тепсия. Нека сама да се поразрови.“ — Днес сутринта ще се гледа предварително съдебно дело срещу четирима души, за които има подозрения, че са наемници на Рикер. Обвинени са в различни престъпления, включително в опит за отвличане на полицейски служител. Мисля си, че ако Рикер е толкова самоуверен и изпраща хората си да устройват преследване с коли посред бял ден, то нищо не му струва да поръча убийствата на две ченгета.
