на площад „Таймс“, значи се намираш на една крачка от нас. Тъкмо се канех да си приготвя коктейл. Идвай, чакаме те с нетърпение.
— Не искам — започна Ив, но екранът потъмня — приятелката й беше прекъснала връзката. Понечи отново да й се обади и да й каже, че няма да отиде, но си спомни студеното отношение на Рурк, безразличието му. Сви рамене и промърмори: — Какво пък, ще се отбия за няколко минути при Мейвис.
Десета глава
Мейвис Фрийстоун и любовникът й Леонардо се бяха настанили в апартамента, който едно време обитаваше Ив.
Докато се изкачваше по стълбите, тя с насмешка си мислеше колко се е променил животът й за една година. Допреди дванайсет месеца се задоволяваше с мизерно обзаведено жилище, а автоготвачът й почти никога не беше зареден. Отказваше да признае, че животът й е скучен и предпочиташе да се самозалъгва, че не обича празненствата и развлеченията. Но едва когато се запозна с Мейвис, осъзна колко сиво е ежедневието й. Всъщност певицата беше толкова ексцентрична, че в сравнение с битието й дори пътуването до пръстена на Сатурн изглеждаше скучно и банално.
Веднага щом Мейвис отвори вратата, Ив беше поразена от ярките цветове. Сякаш всички багри на дъгата бяха използвани при грима, боята за коса и дрехите на певицата, но колкото и да е странно, ефектът беше поразителен.
Дневната беше като опакована с платове. Навярно някои служеха като драперии, други бяха недовършени проекти на Леонардо. Изтърбушеният диван, който Ив беше завещала на приятелката си, беше покрит с яркорозова материя, която проблясваше като шлифовано стъкло. Върху него бяха подредени множество възглавнички с ярки калъфки, а на пода вместо килимчета бяха разхвърляни рокли.
Помещението беше декорирано с украшения от мъниста, пайети и панделки, а таванът беше боядисан в сребристо и бе обсипан с пурпурни звезди. Дори масите бяха изработени от плат и представляваха странни заоблени геометрични фигури. На Ив внезапно й хрумна, че в това помещение няма твърди повърхности или прави ъгли. И макар да й се струваше, че ако остане тук прекалено дълго, ще полудее, смяташе, че обстановката идеално приляга на най-добрата й приятелка. Имаше чувството, че се намира на Венера и наблюдава изгрева на слънце, почти закрито от буреносни облаци.
— Много се радвам, че се отби! — Мейвис я хвана за ръката и я въведе в дневната, после направи пирует и попита:
— Е, какво мислиш?
— За какво?
— За новия ми тоалет.
Слабичката и ефирна Мейвис отново се завъртя, за да демонстрира късата си дреха. Творението на Леонардо едва ли можеше да се нарече рокля, защото се състоеше от диагонално преплетени ивици плат, обагрени в най-различни оттенъци на лилавия и розовия цвят. Дълбокото деколте едва скриваше зърната на певицата, а на голите й рамене беше татуирана по една теменужка. Горната част на ръцете й беше обвита с ивици плат, които минаваха за ръкави, а дългите й ръкавици скриваха плътта й. Носеше ботуши с тънки като игли токчета. Те също бяха на розови и лилави райета и стигаха почти до чатала й.
— Роклята ти е… — Ив заекна — не знаеше как да я определи. Накрая изтърси първото, което й дойде на ума: — Необикновена е.
— Нали? СЖ е. Знаеш ли какво е СЖ? Супер жестока. Трина ще боядиса косата ми в същите цветове. Леонардо е истински гений. Хей, Леонардо, Далас ни е дошла на гости! Накарах го да приготви коктейлите. Идваш тъкмо навреме. Мразя да пия сама, а Леонардо не бива да близва алкохол.
Продължи да бърбори, докато водеше Ив към канапето. Беше готова на всичко, за да задържи приятелката си и да задоволи любопитството й.
— Ето го и моето сладурче — изчурулика и с обожание изгледа съпруга си, който току-що беше влязъл във всекидневната. — Благодаря ти, ангел мой.
Леонардо беше исполин, който носеше косата си на дълги плитки. Очите му бяха златисти, а медночервената му кожа подсказваше, че прадедите му са били индианци. Носеше морскосиня роба с качулка и се движеше изненадващо грациозно за човек с неговия ръст. Когато влюбено се усмихна на Мейвис, рубинените камъчета в ъгълчетата на устните му и под едната му вежда закачливо проблеснаха.
— Няма за какво, захарче — изгука в отговор. — Здравей, Далас. Приготвих нещо за хапване, ако не си вечеряла.
— Не е ли СЖ? — възкликна Мейвис.
— Абсолютно! — отвърна Ив и неволно се усмихна, когато приятелката й се притисна до любимия си. Въпреки високите токчета не стигаше дори до ключиците му. — Не трябваше да си правиш труд, Леонардо.
— За мен е удоволствие. — Той постави върху една от странните маси поднос, отрупан с храни и напитки. — Радвам се, че дойде. Тъкмо ще правиш компания на Мейвис. Налага се да изляза по работа.
Мейвис влюбено го изгледа. Възнамеряваха да прекарат една приятна вечер в домашна обстановка, но когато тя го предупреди за посещението на Ив, която очевидно имала семейни проблеми, добродушният исполин сам предложи да ги остави насаме. Мислеше си какво щастие е да имаш толкова прекрасен човек до себе си.
— Няма да остана дълго — подхвана Ив, но видя как двамата влюбени страстно се целуват, потръпна и извърна поглед.
— Приятно прекарване, гълъбче — промълви исполинът, ослепително се усмихна на гостенката и с грациозна походка тръгна към вратата, без да се спъне в многобройните масички от плат.
Ив го изчака да излезе и отсече:
— Излъга. Няма никаква среща.
Приятелката й понечи да запротестира, после широко се усмихна, сви рамене, настани се на канапето и наля в големи чаши коктейла, приготвен от Леонардо.
— Казах му, че искам да си поговорим по женски. Реагира супер жестоко, както винаги. — Подаде на Ив чашата, пълна догоре с изумруденозелена течност. — Какво предпочиташ — първо да пийнеш и после да ми разкажеш какво те тревожи или да караш направо?
Ив не й отговори веднага. Хрумна й, че отдавна не е била на чашка с най-добрата си приятелка.
— А не може ли да си пия коктейла и едновременно да разказвам?
— Супер! — Мейвис се чукна с нея и пресуши на един дъх питието си, сетне побърза отново да напълни чашата си.
— Да обобщим положението — заяви певицата, която вече беше изпила три коктейла, а закуските, поднесени от Леонардо, отдавна бяха изконсумирани. — Отишла си да се разправяш с някакъв злодей, който едно време е бил в съдружие със съпруга ти, без да кажеш на Рурк.
— Нямам намерение да му съобщавам къде отивам, когато съм по служба!
— Добре, добре, не си го изкарвай на мен! После злодеят е изпратил още по-лошите си хора да те отвлекат…
— Справих се с тях — прекъсна я Ив. Мейвис я изгледа с присвити очи:
— Ще ме оставиш ли да се доизкажа?
— Млъквам — кисело каза Ив и си наля още един коктейл.
— Като си се прибрала вкъщи, си заварила кошница с цветя от злодея, придружена с префърцунена картичка. — Тя забеляза, че приятелката й отново иска да я прекъсне и предупредително вдигна пръст: — Решила си, че е изпратил цветята, за да те ядоса и да предизвика Рурк, затова си накарала Съмърсет да ги изхвърли. Обаче Рурк го е видял и е поискал от теб обяснение, а ти си казала: „А? Какви цветя?“
— Не казах „А?“ — избърбори Ив. Изпитият алкохол започваше да й действа. — Като питам за нещо, което не съм чула, използвам думичката „моля“. Има известна разлика, не мислиш ли?
— Според мен няма, но това не е най-важното в момента. Ти си го… кажи ми някоя дума, която означава „лъжа“, но не е толкова грозна? — Певицата затвори едното си око, сякаш се мъчеше да фокусира
