разпространява. Прекрасно! Аз искам същото. Но знай, че скоро тайната ще излезе наяве. Репортерите ще надушат, че Рикер стои зад убийствата на полицаи. Още колко колеги искаш да загинат, докато вие преспокойно си провеждате разследването? Знаел си, че Милс и Коли взимат подкупи, но не си им попречил.
— Ив, ти виждаш нещата само в черно и бяло, но не ти е известна истината.
— А пък ти си я знаел! — разпалено възкликна тя. — Знаел си, че Рикер ги държи в малкото си джобче, че те са му помогнали да избегне доживотния затвор. Откога ти е известно?
— Не е важно какво знаеш, а какво можеш да докажеш, нали, лейтенант?
— Не дрънкай врели-некипели, Уебстър. Само за няколко дни събрах толкова информация, инкриминираща Коли и Милс, че да ги арестувам и да им отнема значките. А ти не си го направил, очевидно си имал съображения. Сега ми нареждаш да не се занимавам с Рикер. Как да разбера дали не е подкупил и теб?
Очите на Уебстър отново заблестяха като разпалени въглени. Машинално се пресегна и грубо стисна ръката й:
— Не е честно!
— Виж ти кой говори за честност! Това понятие е непознато на хората от отдела за „Вътрешно разследване“.
— Знаеш ли какво е да се работи с корумпиран полицай, който почти без колебание ще те очисти? Действам както намеря за необходимо и не съм задължен да се отчитам пред теб. Едно време беше безкомпромисна, Далас. Знаеш ли кога се промени? Когато се сближи с Рурк.
— Махай се! Веднага изчезвай!
Ала той не помръдна, само процеди:
— Милс беше боклук. Знам за манията ти да защитаваш мъртвите, но ако не се откажеш, ще провалиш разследването, с което отдавна се занимаваме. Известно ли ти е, че този тип би те предал срещу нищожна сума?
— Може да е бил корумпиран, но сега е мъртъв. Кои сте вие от „Вътрешно разследване“, че да раздавате справедливост? Дори Милс да е взимал подкупи, не е заслужил да го изкормят. Ако Рикер стои зад убийството му, то знай, че го е възложил на друго ченге!
Уебстър изумено я изгледа:
— Това са само предположения.
— Не е вярно. — Тя не откъсваше поглед от него. — Знаеш истината, но отказваш да я признаеш. Знаеш, че всичко е започнало с Коли, затова не… — Внезапно млъкна, защото й хрумна нещо, което я смрази до мозъка на костите й. Парченцата от мозайката започнаха да прилягат на местата си и образуваха ужасяваща картина. Стомахът я сви, тя едва чуто промълви: — Коли! Не го споменаваш, говориш само за Милс! Защото Коли не е бил боклук, нали? Бил е само ваша маша. Използвали сте го, без да ви е грижа, че може да загине.
— Престани! Не се забърквай в тази история!
— Не си познал, драги! — Гневът й беше като хищен звяр, който вилнееше в съзнанието й. — Работил е под прикритие по ваше поръчение. Не е взимал подкупи, вие сте внасяли пари в банковите му сметки. Трябвало е да събира информация за вас, да разбере кои са хората на Рикер в полицията.
Затвори очи, замисли се и отново заговори:
— Избрали сте го, защото е бил почтен. Нещо повече — не се е набивал на очи, бил е почти невидим. Имал е силно развито чувство за справедливост. Подозирам, че именно ти си го завербувал, като си се възползвал от почтеността му. Вярно ли е? — Тя отвори очи и се втренчи в Уебстър. — Избрали сте го, защото е служил във военната полиция и е свикнал да се подчинява на заповеди. Навярно си му обещал допълнително заплащане… той е искал да спести пари за по-голямо жилище. Обработил си го по всички правила, наблегнал си на чувството му за дълг и на обичта му към семейството. Най-много го е амбицирал фактът, че е бил в специалния отряд, който е работел за изобличаването на Рикер. Използвал си и това, нали?
— Не сме го принуждавали — сопна се Уебстър. Гневът му отново пламна, защото беше гузен, а Ив беше бръкнала с пръст в раната. — В 128-и участък се случват доста нередности. Коли беше най-подходящ за нашите цели, но спокойно можеше да отхвърли предложението.
— Прекрасно си знаел, че няма да откаже, нали предварително сте го проучили? Разбираш ли, че е бил убит, защото някой е повярвал в комедията, която сте разигравали, и която се е превърнала в трагедия. Някой го е убил, задето е бил корумпиран.
— Само не ми казвай, че е трябвало да го предвидим! — горчиво възкликна Уебстър. Гневът и чувството за вина дълбаеха като свредели сърцето му. — Не очаквахме, че ще се стигне до фатални последствия. Коли беше полицай, Далас. Знаеше какъв риск поема.
— На всички ни са известни рисковете. Живеем с тях… или умираме с тях. — Тя пристъпи до него и процеди: — Използва и мен, Уебстър! Никой не те е молил да го правиш. Дойде при мен като приятел и ми подхвърли улики колкото да ме насочиш къде да търся. Разбира се, лесно открих парите, които Коли е внасял в банката, подчинявайки се на твоите нареждания, и го обявих за корумпиран. Заради теб очерних един добър полицай, опетних паметта му.
— Повярвай, че и на мен ми се повдига от това.
— Съмнявам се! — тросна се тя и понечи да му обърне гръб, но Уебстър я хвана за рамото:
— Когато разследването приключи, ще разкрием истината. Коли посмъртно още бъде повишен, ще се погрижим за семейството му.
Ив сви юмруци, но не се нахвърли върху Уебстър. Не изпитваше към него гняв, а ледено презрение.
— Махай се! Напусни дома ми!
— За бога, Далас! Не сме искали смъртта му.
— Но не пропуснахте да се възползвате от нея, нали? Възползвахте се още преди трупът да е изстинал.
— Нямах избор. — Той силно я разтърси. — Никой не знае за сегашното ми посещение. Знаеш ли какво рискувах, като дойдох тук, като ти разказах истината?
— Защо го направи?
— Шефовете ми ще намерят начин да те отстранят от разследването или ако е по-изгодно, да те противопоставят на Рикер. И в двата случая ще се превърнеш в подвижна мишена. Не искам да пострадаш… знаеш колко държа на теб.
Притисна я към себе си, а тя беше толкова изненадана, че не успя да му попречи, само извика:
— Хей, какво правиш?
— Обичам те. Никога не съм преставал да те обичам!
Ив сложи длани на гърдите му и с все сила го отблъсна, но усети как сърцето му лудо бие, как от тялото му се излъчва топлина.
— Престани, Уебстър! Какво ти става? Полудя ли?
— За предпочитане е да престанеш да опипваш жена ми, преди да съм счупил ръцете ти — обади се Рурк, който незабелязано беше застанал на прага. — Но каквото и да решиш, ме устройва.
Единайсета глава
Макар Рурк да говореше спокойно, учтивият му тон нито за миг не заблуди Ив. Тя знаеше, че под изисканата външност на съпруга й се крие жесток варварин. Само леденостудените му сини очи подсказваха гнева му.
Ив се скова от страх, сякаш бяха нанесли силен удар в слънчевия й сплит. С усилие се овладя, изтръгна се от прегръдката на Уебстър, застана между двамата мъже и с писклив от вълнение глас се провикна:
— Рурк, престани! С Уебстър имаме служебно съвещание и изпаднахме в разногласие.
— За пръв път виждам хора, които имат разногласия, да се прегръщат. Намери си някаква работа, Ив. В друго помещение!
Страхът й надви възмущението й от непривично грубия му тон. Разтрепери се, като си представи, че може би ще й се наложи да арестува съпруга си за убийство.
