— Почакай! — заговори престорено спокойно. — Тълкуваш погрешно онова, което току-що видя.
— Не отричам чувствата си към нея. — Уебстър се отдръпна от Ив. — Нито пък позволявам на жени да ме защитават. — Въпросително погледна Рурк и добави: — Тук ли ще си разчистим сметките или навън?
Рурк се усмихна. Приличаше на хищник, който се готви да забие нокти в жертвата си.
— Тук и сега — отвърна.
Двамата се спуснаха един към друг. По-късно, когато Ив отново беше в състояние да мисли, й хрумна, че в ожесточението си приличаха на самци, които влизат в бой, за да спечелят женската. Ала в първия момент беше толкова смаяна, че се вкамени и безмълвно се втренчи в двамата мъже.
Видя как Уебстър се стовари върху изящна масичка, която се счупи под тежестта му. Галахад се включи в нападението, като изсъска и заби нокти в рамото на падналия.
Макар че беше облян в кръв, Уебстър бързо се изправи и отново се нахвърли върху Рурк. Размениха си юмручни удари… някаква лампа падна и се счупи.
Изведнъж Ив излезе от вцепенението си. Закрещя, но гласът сякаш не беше нейният. В отчаянието си извади оръжието си, провери дали е настроено на най-безопасната степен и изстреля един заряд между мъжете.
Уебстър потръпна, но Рурк не даде вид, че е усетил електрошока. Рязко замахна и удари с юмрук челюстта на съперника си.
Още една масичка се разцепи на трески. Този път Уебстър остана да лежи на пода. Рурк го хвана за яката и го изправи на крака.
— Рурк. — Ив се прицели в него. — Достатъчно! Пусни го или ще стрелям в теб. Честна дума!
Той извърна поглед към нея. Очите му бяха като разпалени въглени. Пусна яката на Уебстър, който отново се строполи на пода. В този момент Съмърсет безшумно влезе в кабинета и заяви:
— Ще изпратя госта.
— Добре — отвърна Рурк, без да откъсне поглед от съпругата си. — И затвори вратата. — Пристъпи към нея и промърмори: — Ще ме застреляш, така ли?
Тя отстъпи една крачка и сякаш чу как нервите й се късат като прекомерно опънати струни.
— Обещавам, че ще стрелям, ако не се успокоиш. Отивам да проверя много ли е пострадал Уебстър.
— Забранявам ти! Застреляй ме, ако искаш! — Толкова беше разгневен, че говореше с акцент, все едно бе безпризорният малчуган, бродещ из мръсните улички на Дъблин. — Хайде, направи го!
Ив чу как вратата се затвори и ключалката щракна. За миг страхът й надви гнева й и тя отстъпи още една крачка и заяви:
— Между нас с Уебстър няма нищо. Обиждаш ме, като мислиш, че изпитвам чувства към него.
— Скъпа Ив, ако мислех, че обичаш този човек, без колебание щях да го убия. — С невъзмутимо изражение той направи ненадейно движение и изби оръжието от ръката й. — Но се питам защо ни разтърва.
— За да избегнем още по-големи разрушения. — Тя разпери ръце. — Само да се бяхте видели отстрани — приличахте на разгонени самци. Даваш ли си сметка, че изпочупи мебелите, нападна полицай, и то съвсем безпричинно… Само защото имах разногласие с един колега.
— Само че този колега едно време ти е бил любовник, освен това ви заварих да се прегръщате.
— Добре, може би имаш известно основание… Все пак поведението ти е непростимо. Ако се нахвърлям върху всяка от бившите ти любовници, трябва да пребия всяка жена в Ню Йорк и планетите, обитавани от хора.
— Не е същото!
— Защо? — попита Ив и със задоволство си помисли, че е избрала най-правилния аргумент. — Каква е разликата?
— Не каня бившите си любовници у дома и не им позволявам да ме прегръщат — ето защо!
— Не сме се прегръщали. Само…
— И защото… — Той я сграбчи за ризата и я дръпна към себе си. — Защото ми принадлежиш!
От изненада очите й едва не изскочиха от орбитите си.
— Какво? Принадлежа ли ти? Да не съм някой от проклетите ти хотели?
— Така е. Приеми го и туйто!
— Никога! Сбъркал си адреса, драги! — Отблъсна ръката му и рязко се извърна, но само ризата й се разкъса, а Рурк не отслаби хватката си. Докато се мъчеше да се освободи, в съзнанието й прозвуча аларма. Изведнъж се озова с гръб към него, той я притисна към себе си и прошепна:
— Позволяваш си прекалено много, лейтенант. — Топлият му дъх гъделичкаше ухото й и й действаше възбуждащо, въпреки заплашителните нотки в гласа му. — Мислиш ли, че съм човек, който ще играе по свирката ти? Мислиш ли, че любовта ми към теб ме е превърнала в беззъб лъв? — Сякаш да докаже обратното, той леко я ухапа по шията.
Ив усети, че съзнанието й е обгърнато от гъста мъгла. Не можеше да мисли, нито да си поеме дъх.
— Пусни ме — прошепна. — Прекалено съм ядосана, за да си уредя сметките с теб още сега.
— Не, не си разгневена. — Рурк рязко я обърна, притисна я с гръб към стената и вдигна ръцете й. Приведе се така, че лицето му на прокълнат ангел почти се допираше до нейното. — Умираш от любопитство и си възбудена. Сърцето ти бие до пръсване, трепериш. Мисля, че и малко се страхуваш, което само подсилва възбудата ти.
Тя гневно стисна зъби. Този Рурк — познаваше я като петте пръста на ръката си. Мислено го проклинаше, но не можеше да отрече, че го желае. Усещането беше странно, като че по нея пълзяха хиляди разгневени мравки.
— Боли ме! Пусни ръцете ми!
— Няма! Подозирам, че съм бил прекалено внимателен с теб, страхувал съм се да не ти причиня болка. Забрави ли брачните клетви, Ив?
— Не! — Тя се втренчи в устните му. Жадуваше за страстните му целувки.
— Моя си! Принадлежиш ми и ще те накарам да ми го кажеш… още сега. — Протегна свободната си ръка и разкъса ризата й чак до кръста. — А сега ще взема онова, което ми принадлежи.
Тя се опита да се възпротиви, но страстта надделя гордостта й. Извърна се и повали Рурк на пода, ала той я повлече със себе си.
От силната болка дъхът й секна за миг, но тя машинално се опита да забие коляно между краката на Рурк. Той ловко избегна удара, без да изпуска ръцете й. Просна се върху Ив и впи устни в нейните, въпреки че тя се съпротивляваше и извръщаше главата си.
Обсипа с трескави целувки шията й и усети вената, която пулсираше под жарките му устни.
Рурк знаеше, че може да спре, да се овладее. Години наред бе полагал усилия да се превърне от полуграмотен уличен крадец в изискан и възпитан мъж. Ала сега животинската му похот вземаше връх. Миризмата, излъчваща се от самката, караше кръвта му да кипи.
Знаеше, че тя притежава необикновена сила. И преди беше мерил сили с нея, но винаги внимаваше да не й причини болка. Сега обаче съзнанието му беше обсебено от една мисъл: „Този път няма прошка!“ Този път няма прошка.
Стисна гърдата й, горещата й кожа сякаш опари пръстите му. Ив издаде странен звук, едновременно напомнящ на ръмжене и на стон, а когато той отново я целуна, жестоко го ухапа.
Болката само усили похотта му. За миг вдигна глава, очите му блестяха като на див звяр.
— Лимса — прошепна.
Макар да беше замаяна, Ив си спомни, че веднъж, когато се бяха любили, бе казал същата дума. Беше ирландска и означаваше „моя“. Помъчи се да го отблъсне, ала когато горещите му устни отново потърсиха нейните, загуби битката, която водеше със себе си.
Страстта й беше първична, неутолима; беше като нож, който пронизва сърцето й. Забрави всичко, освен желанието да се слее с този мъж. Притисна се към него и го целуна така, че зъбите й разкървавиха устните му.
Рурк пусна ръцете й, повдигна я и се помъчи да съблече разкъсаната й риза. Каишката на кобура се оплете около китките й и сякаш ги стегна в белезници. Изведнъж страхът й се върна. Никога не се беше чувствала толкова безпомощна.
