— Кажи ми го! Проклета да си, Ив! Кажи ми го! — Отново прилепи устни до нейните, сетне обсипа с целувки шията и гърдите й. Зъбите му я нараняваха, ръцете му й причиняваха болка.
Тя нададе пронизителен вик и отметна глава. Удоволствието бе като вихър, който отнесе гордостта й надалеч.
След миг двамата се озоваха на пода, обсипан с трески от счупените мебели.
Ив най-сетне освободи ръцете си от ремъка и разкъса ризата на Рурк. Жадуваше да го докосне, да усети аромата на плътта му. Отчаяно се опитваше да си поеме въздух, но сякаш някой я стискаше за гърлото.
Отново усети болката, която й причиняваха ръцете му, но този път бе съчетана с неописуема възбуда. Милувките му я подлудяваха, искаше й се никога да не престава. Той смъкна панталона й, след миг устните му бяха на най-интимното й място.
Заля я вълна от удоволствие. Вкопчи се в килима, като че се мъчеше да намери опора, за да не полети в бездънна пропаст. Ала усилията й бяха напразни, тялото й бе излязло от контрол.
Рурк не преставаше.
Не можеше да престане.
Гърлените й стонове го подлудяваха, разпалваха страстта му. Всеки път, когато си поемеше дъх, усещаше уханието на жена. На жената, която му принадлежеше.
Устните му се плъзнаха нагоре по тръпнещото й тяло. Захапа зърното й и пъхна пръсти в нея.
Оргазмът я разтърси, тя нададе вик и заби нокти в гърба на Рурк, който мрачно се усмихна.
— Кажи го! — прошепна й задъхано, без да откъсва поглед от очите й, които отново помътняха. — Няма да те оставя, докато не го чуя!
Макар че страстта замъгляваше съзнанието й, Ив разбра, че той не иска от нея да бъде негова робиня, а да го приеме за единствения мъж в живота си. Дишаше на пресекулки, единственото й желание беше да се люби, да се съвокуплява. Отдавайки се, прошепна галската дума, която беше научила от него.
— И ти ми принадлежиш — повтори и потърси устните му, когато той проникна в нея.
Лежеше неподвижно под него. Беше замаяна, ушите й бучаха. Искаше й се отново да се превърне в жената, която се бе поддала на първичните си инстинкти. Искаше й се вечно да изпитва усещанията, които чувстваше в момента.
Рурк се отмести и тя понечи да се просне по корем, както правеше винаги, когато беше изтощена до смърт. Ала той я взе в прегръдките си и заяви:
— Още не сме свършили. — Затвори с крак вратата на кабинета и я понесе към спалнята.
Когато Ив се събуди, слънчевите лъчи нахлуваха през прозореца на тавана. Цялото тяло я болеше, а Рурк го нямаше.
Няколко секунди тя остана неподвижна, просната на леглото, което подсказваше каква бурна нощ е прекарала със съпруга си. Изпитваше срам, но не можеше да забрави и неописуемото удоволствие. Най- лошото обаче бе, че с Рурк не бяха изгладили отношенията си. Стана и отиде в банята, като се питаше дали положението не се е влошило още повече.
Облече се, без да застане пред огледалото. Откри кобура с оръжието си на масичката във всекидневната и побърза да си го сложи.
Почувства се малко по-сигурна, докато влезе в кабинета си и завари сътрудничката си да се взира в отломките.
— Тук май е имало… буйно празненство — смотолеви Пийбоди.
— Не, само незначителен инцидент — отвърна Ив и изрита встрани парчетата от счупената лампа, после решително тръгна към бюрото си. Най-важното в момента бе да не издаде смущението си. — Седни. Имам информация, която е важна за нашето разследване.
Пийбоди смутено се изкашля и вдигна един преобърнат стол. Сигурно се бе случило нещо необичайно, защото за пръв път, откакто се бяха запознали, началничката й започваше работа, без да отпива от първото си кафе за деня. Побърза да се настани на стола и извади бележника си.
— Научих за операция, провеждана от отдел „Вътрешно разследване“ — започна Ив, сетне съобщи на сътрудничката си за разговора си с Уебстър.
Като свърши, Пийбоди дълго мълча, сетне промърмори:
— Ако разрешите да изкажа мнението си, лейтенант, постъпката им е подла.
— Съгласна съм.
— Възпрепятствали са разследването на две убийства, като са укривали важни сведения. Дори от „Вътрешно разследване“ нямат право да проявяват подобно самоволие.
— Точно така. Мисля, че ще бъдат порицани. Междувременно искам да се обадиш на доктор Майра и да я предупредиш, че срещата ни ще се състои тук. Не ми се ще онези от „Вътрешно разследване“ да надушат с какво се занимавам. Незабавно повикай Макнаб. Налага се да огледа още по-внимателно служителите от 128-и участък. Ще работи тук на моя компютър. Засега няма да даваме никаква информация на Уебстър и колегите му.
— Дотук със солидарността — процеди Пийбоди. — Мръсни плъхове!
— Забрави чувствата си. Загиват ченгета. Не можем да си позволим да изпитваме симпатии или да мразим. — Въпреки поучителния си тон самата тя чувстваше, че омразата тлее в душата й. — Възнамерявам лично да съобщя на Уитни какво съм научила. Ще се върна след два часа или ще се свържа с теб, ако се наложи да закъснея.
— Добре, лейтенант. Да… поразчистя ли кабинета ви?
— Това не влиза в задълженията ти! — тросна се Ив, сетне затвори очи и дълбоко си пое въздух. — Извинявай. Имам семейни неприятности. Остави всичко както е в момента, стига да не ти пречи. Предай на Майра, че консултацията е спешна. Опитай да събереш колкото е възможно повече сведения за полицаите от 128-и участък преди срещата ми с нея. — Поколеба се, но преди да тръгне към вратата, добави: — Моля те да съобщиш на секретарката на Рурк, че до края на деня ще снемем възбраната от „Чистилището“.
Рурк не се интересуваше нито от бар „Чистилище“, нито от чистилището, макар да бе сигурен, че ще попадне там заради греховете си. Нито пък се изненада, като видя, че Дон Уебстър го чака в приемната на кантората му.
Опитната секретарка побърза да застане между двамата мъже:
— Рурк, предупредих господина, че тази сутрин нямаш нито минута свободно време. Предложих да му запиша час за някой ден през седмицата, но той отказа.
— Ще му отделя няколко минути още сега. Благодаря, Каро. Влизай, Уебстър.
Посочи към коридора, водещ към кабинета му и със задоволство отбеляза, че онзи има голяма синина под едното око, а устната му е разцепена.
Самият той изпитваше нетърпима болка при всяко вдишване и издишване, но гордостта не му бе позволила да потърси лекарска помощ за многобройните си натъртвания. Влезе в кабинета, но не седна зад бюрото. Пъхна ръце в джобовете си и предизвикателно изгледа неканения гост:
— Още един рунд ли искаш, приятелю?
— Да, повече от всичко на света — отвърна Уебстър. Като видя гневните пламъчета в очите на Рурк, побърза да добави: — Но ще откажа предложението ти. Неприятно ми е, че го казвам, но снощи имаше право да ме смажеш от бой!
— По този въпрос имаме единодушие — подхвърли Рурк. — Обаче обещавам, че ще останеш без ръце, ако още веднъж докоснеш онова, което ми принадлежи. Не се шегувам, повярвай ми.
— Тя щеше да ме сложи на мястото ми, ако беше закъснял с пет минути… не, с пет секунди. Мамка му, вината е само моя!
— Никога не съм поставял под съмнение верността на Ив.
— Слава богу! — Уебстър почувства известно облекчение. — Страхувах се да не си помислиш, че… Мамка му! — повтори и прокара пръсти през косата си. — Имахме професионален спор, а аз се възползвах от случая да разреша личен проблем, който отдавна ме измъчва. Ще бъда откровен с теб — мисля, че съм влюбен в жена ти.
— Проблемът наистина е сериозен. Възхищавам се от смелостта ти да направиш подобно признание. —
