— Все пак ти завиждам. Искаш ли да седнем?
— Да… разбира се, заповядай. Извини ме, че съм толкова лоша домакиня и задето те пришпорвам. Но без твоята помощ няма да се справя.
— И двете с теб сме свикнали да работим под напрежение. Убийствата разбуниха духовете в полицията. А ти си в центъра на събитията и погледите на всички са устремени в теб. Сигурно не ти е леко.
— Свикнала съм.
— Така е — отвърна Майра и си помисли, че приятелката й премълчава нещо. Познаваше я прекалено добре и забеляза признаците на безпокойство. Реши да изчака Ив сама да й се довери. — Да говорим по същество. Потвърждавам предположението ти, че един и същ човек е убил Коли и Милс. Макар че са използвани различни оръжия, и в двата случая символично са пръснати трийсет сребърни монети около труповете. Много характерна е жестокостта, с която са били извършени престъпленията, както и прекалената самоувереност на убиеца.
— Сигурна съм, че е полицай — каза Ив. — Или бивш полицейски служител.
— Навярно имаш право. Убива в пристъп на гняв, но се владее достатъчно, че да заличи следите си. Имам усещането, че гневът му е предизвикан от чувство за справедливост, което ме навежда на мисълта, че предположението ти е правилно.
— Мислиш ли, че е отстранил Милс и Коли, тъй като ги е смятал за корумпирани, или защото самият той взима подкуп?
— Този човек не убива, за да се защити, а за отмъщение. Действа педантично и си въобразява, че раздава правосъдие. Вижда в жертвите си по един Юда, иска престъпленията им да бъдат разкрити.
— Но защо не ги изобличи, вместо да ги убива? И без това разполага с информация за престъпленията им.
— Смята, че ще се отърват прекалено лесно, ако загубят работата си и бъдат опозорени. Иска да раздава възмездие. Предполагам, че това лице — наричам го така, защото не знаем дали престъпникът е мъж или жена — е било несправедливо наказано. Системата по някакъв начин му е изневерила и вече не може да й се довери.
— Жертвите са познавали убиеца си, нали?
— Сигурна съм. Не само защото изобщо не са очаквали нападението, но и защото от психологическа гледна точка тази връзка само подсилва гнева. Твърде възможно е да са работили заедно с убиеца си и с нещо да са допринесли за несправедливото му наказание. Едва когато го заловиш, Ив, ще узнаеш цялата истина.
— Мислиш ли, че заема високопоставено положение?
— Всеки, който носи полицейска значка заема високопоставено положение.
— Въпросът ми беше дали е сред командния персонал.
— Възможно е. Но смятам, че самоувереността му се дължи на гнева му, а гневът му произтича от разочарованието от системата, чийто представител е самият той.
— Да речем, че се е чувствал измамен. Но защо е убил жертвите си, които са измамили същата система?
— Защото са се възползвали от слабите й места и са натрупали богатство, а той е загубил всичко.
Ив кимна. Парченцата от мозайката постепенно се наместваха.
— Вече знаеш, че 128-и участък е обект на разследване от отдела за „Вътрешно разследване“. Обвиненията са връзки с организираната престъпност, най-вече с Макс Рикер.
— Да, внимателно прочетох доклада ти.
— Ще ти кажа още нещо, което липсва в рапорта. Установи се, че детектив Коли е невинен и е работил под прикритие по поръчение на „Вътрешно разследване“.
— Ясно. — Очите на доктор Майра помръкнаха. — Разбирам…
— Мисля, че убиецът още не знае истината за Коли. Как ще реагира, когато я научи?
Майра се изправи, отиде до прозореца и се загледа навън. От нея се искаше да проникне в съзнанието на убиеца. Погледът й се зарея над градината, където се простираше океан от разноцветни лалета. Стори й се, че гледа картина на Моне. Помисли си, че нищо не действа така успокояващо като добре поддържаната градина.
— Отначало няма да повярва, че Коли е невинен. Та нали вижда себе си не като убиец, а като човек, който раздава правосъдие. Ала когато се сблъска с неопровержимите доказателства, ще потърси спасение в гнева. За втори път системата го е подвела, принудила го е да отнеме живота на невинен човек. Някой трябва да плати. Може би някой от „Вътрешно разследване“, тъй като този отдел е виновен за грешката му. Нищо чудно да се насочи към теб, Ив. — Майра се обърна. — Защото ти, макар и непряко, си го принудила да осъзнае грешката си! Сега престъпникът има още по-силна мотивация — отмъщава не само заради себе си, но и за Коли. Скоро след като научи и приеме истината, ще извърши ново убийство. Ще убива, Ив, докато го заловите.
— Как да го накарам да избере мен за следващата си жертва?
Майра отново седна и промълви:
— Дори и да знаех отговора, нямаше да ти го кажа, защото ще означава да те изпратя на сигурна смърт.
— Много по-лесно е, когато знаеш коя ще бъде следващата му жертва.
— Разбира се — престорено спокойно отвърна Майра. — Особено ако жертвата си ти. Само че не можеш да направляваш мислите му, скъпа Ив. Престъпникът се подчинява на своя логика. Вече е набелязал жертвата. Като научи за Коли, може би ще промени плановете си. Ще изпадне в депресия, ще потъгува, после ще се наложи да уравновеси везните.
Ив се намръщи:
— Намекваш, че този човек има съвест, така ли?
— Да. Коли ще тежи на съвестта му. Но кого ще обвини за грешката си? Уви, не мога да отговоря на този въпрос.
— Мамка му, защо не премахне Рикер?
— Може би ще го стори, но първо ще прочисти полицията.
— Господи, как да охраняваме или да разследваме всички ченгета от 128-и участък? — отчаяно възкликна Ив. — Още повече, че всички се отнасят с мен като със смъртен враг.
— Затова ли си разтревожена и неспокойна? Неприятно ти е, че колегите ти се отдръпват от теб.
— Не — промърмори Ив. — Не. Ще ме оправдаят, когато научат истината.
— Е, засега не мога да кажа нищо повече за престъпника. Но след като вече съм тук, предлагам да споделиш с мен какво те измъчва.
— Напоследък ми се струпа много работа — уклончиво каза Ив и стана. — Благодаря, че дойде. Знам колко си заета и каква жертва правиш заради мен.
Ала Майра беше по-упорита от нея.
— Седни! — нареди й като на непокорно дете. — Още не съм свършила.
Ив толкова се изненада от строгия й тон, че машинално се подчини.
— Нали каза, че…
— Казах да споделиш с мен какво те измъчва. Забелязвам, че си в лошо настроение и подозирам, че причината е лична…
— Ако наистина е така — студено я прекъсна Ив, — то сега не е времето да я обсъждаме.
— Да не би кошмарите да са зачестили? Измъчват ли те спомени за миналото?
— Не! Престани да ме разпитваш! Онова, което ме тревожи, не е свързано нито с миналото, нито с баща ми! Не се бъркай в живота ми!
— Налага се да изясним нещо. Опитай се да проумееш, че много те обичам.
— Доктор Майра…
— Млъкни! — каза тихо психиатърката, но тонът й подейства като плесница на Ив. — Обичам те като дъщеря. Жалко, че чувствата ми те карат да се чувстваш неловко — продължи тя, като видя как по-младата жена се изчерви от смущение. — Ако се познаваше с децата ми, щяха да ти кажат, че съм безкомпромисна, когато браня щастието им. Не си пъхам носа в делата им, но винаги научавам какво ги тревожи.
В гърдите на Ив бушуваха противоречиви чувства. Толкова силно бе вълнението й, че сякаш невидима
