ръка я стискаше за гърлото и не й позволяваше да проговори. Не познаваше майка си, не знаеше що е майчина любов. Не знаеше как да приеме предложението на жената, която бе решила да бъде нейна майка.
— Не мога да обсъждам с теб онова, което се случи в личния ми живот.
— Разбира се, че можеш. Твърдиш, че не те безпокоят спомените за миналото, следователно проблемът принадлежи към настоящето. А щом е личен… значи става въпрос за Рурк. Скарахте ли се?
Думата „скарахте“ предизвика у Ив неочаквана реакция. Избухна в смях и се смя, докато коремът я заболя и с паника установи, че след миг ще се разридае.
— Не знам какво се случи, обаче той ми говори с половин уста!
— Ив! — Майра хвана ръката й. Жестът сякаш срина последния бент в съзнанието на Ив.
Разказа на приятелката си всичко, което се бе случило от мига, в който бе влязла в спалнята си и бе заварила Съмърсет да оставя грамадната кошница с цветя.
— Отбих се да видя Мейвис — продължи — и с нея се напихме. Сигурно ще ти се стори глупаво, но…
— Напротив, постъпила си като всеки нормален човек. Потърсила си подкрепата на вярна приятелка, която познава двама ви с Рурк и която има стабилна връзка с любовника си. Напиването е като да изпуснеш парата през предпазния клапан, но разговорът с Мейвис ти е подсказал някакво разрешение.
— Тя ме посъветва да… — Ив прехапа език, срамуваше се да повтори думите на Мейвис. — Да го прелъстя.
— Умница е тази Мейвис — одобрително кимна доктор Майра. — Сексът подпомага общуването и премахва напрежението. Нима не разреши проблемите ви?
— Всъщност не успях да се възползвам от съвета й. Пред дома ми ме чакаше човек — нямам право да ти кажа името му, — който е свързан с разследването и с когото навремето прекарах една нощ. Поканих го в моя кабинет да обсъдим случая и… не знам какво го прихвана. Прегърна ме и тъкмо когато щях да го отблъсна, влезе Рурк.
— Господи! Сигурно му е станало неприятно.
Ив остана като тресната с мокър парцал. Страхуваше се, че отново ще избухне в смях и този път няма да се овладее.
— Точно така — промълви. — Размениха си обиди, после се нахвърлиха един върху друг. Най-странното е, че отначало изобщо не реагирах. Двамата чупеха мебели, бяха окървавени, а аз само гледах с отворена уста.
— Едва ли дълго си останала безучастна.
— Не… но беше нетипично за мен. После извадих оръжието си.
— Сериозно ли говориш?
— Бях го настроиха така, че само да зашеметява. — Тя сви рамене. — Произведох предупредителен изстрел, но Рурк не обърна внимание. Възползва се от моментното разсейване на противника си и го повали с нокаут. Съмърсет изнесе пострадалия, а аз извиках на Рурк да се успокои, за да не насоча оръжието към него. Наистина щях да го направя.
— Вярвам ти.
— Той обаче не се трогна от заплахата. Хвана ме натясно в ъгъла, после ме…
— Разбирам — промълви Майра и усети странна възбуда.
— Не, не ме удари.
— Дори не съм си го помислила. Сигурно те е любил.
— Грешиш. Облада ме, което е съвсем различно. Казах си, че няма да търпя да се отнася с мен като с робиня, обаче… се възбудих. Рурк разбра какво изпитвам, разкъса дрехите ми, вкопчихме се един в друг, озовахме се на пода, разсъбличах съпруга си… после се съвокуплявахме като животни. Не можех да го спра, пък и не желаех, бях толкова разгорещена, че бих му позволила да ме изяде цялата.
— Божичко! — прошепна Майра.
— Не трябваше да го споделям с теб. — Ив се изчерви и затвори очи. — Как можах! Срамувам се от себе си.
— Скъпа Ив, извини ме заради непрофесионалната ми реакция… но и аз съм жена. — Помисли си, че тази нощ съпругът й ще бъде възхитен от инициативността й, предизвикана от разговора й с Ив.
— Не само му позволих да ме обладае, но му помогнах, като се наслаждавах на всяка секунда. — Тя отчаяно се втренчи в дланите си. — Сигурно ще ме помислиш за извратена.
— Напротив — щеше да бъдеш извратена, ако не си изпитала удоволствие от онова, което току-що ми описа. Като лекар ще ти кажа, че сексът между двама души, които се обичат, е изключително здравословен. Страстта в леглото е…
— Това не беше страст, а нещо повече.
— Моля те, спести ми подробностите, защото не отговарям за последствията — засмя се Майра. — С Рурк сте лудо влюбени един в друг, но и двамата сте упорити, не сте склонни към компромиси. Обидила си го, като си опитала да го защитиш с риск за живота ти. И ти щеше да му се разсърдиш, ако беше сторил същото за теб.
— Но…
— Знаеш, че съм права. Но съм сигурна, че при подобни обстоятелства ще постъпиш по същия начин. Осъзнаваш ли, че си засегнала самочувствието му, което е особено опасно при мъже като Рурк. Още преди да се е примирил със самоволието ти, те заварва в прегръдките на друг мъж.
— Ако наистина ме познава, ще знае, че никога не бих…
— Дори не си е помислил, че си му изневерила. Ала не е съумял да понесе два поредни удара върху самочувствието си. Поразсъждавай и отговори честно: искаш ли съпругът ти да бъде безразличен, ако разбере, че имаш интимни отношения с друг мъж?
— Ами… не искам — колебливо призна Ив. Дълбоко въздъхна и с изненада установи, че се чувства много по-добре. — Не бих търпяла мухльо до себе си.
— Разбира се. Реакцията му е типична, Ив. — Нокаутирал е съперника си и така е възвърнал самочувствието си. Бранил е „периметъра“ си, за да докаже, че му принадлежиш.
— Точно това ми каза — прошепна Ив.
— Естествено. Взаимно си принадлежите. После пък си го заплашила с оръжието си. Господи, каква ли картинка сте били! А Рурк… е извадил своето оръжие, тъй да се каже.
Ив неволно се усмихна:
— Доктор Майра, ставаш цинична!
— Не ме отклонявай от въпроса. Двамата сте реагирали съвсем естествено — правили сте секс и безсъмнено сте „изпуснали парата“.
— Ами! Едва бяхме свършили, Рурк ме занесе на леглото в спалнята и го направи отново.
Майра изумено я изгледа:
— Не може да бъде! Спазва ли някаква диета? А може би взема витамини, а?
Ив широко се усмихна и за пръв път през този ден се отпусна.
— Благодаря ти. Изпитвам облекчение, а дори не съм повърнала като снощи, когато с Мейвис изпихме Бог знае по колко коктейла и се тъпкахме със сладолед.
— Добър признак. Рурк те обича с цялата си душа, което означава, че го държиш в ръцете си, че си способна да го нараниш. Намери време още днес да поговориш с него.
— Добре.
— Връщам се на работа. — Майра се изправи. — Ще ми се днес да приключа по-рано, да се прибера вкъщи и да вкарам в леглото съпруга си.
Ив усмихнато я проследи с поглед. Преди елегантната и грациозна жена да излезе, я спря:
— Доктор Майра!
— Какво има, Ив?
— Ами онова… предложение… да ми бъдеш като майка. Видя ми се малко странно, но и примамливо.
— Ще се радвам, ако го приемеш. Довиждане.
