Разговорът с психиатърката върна силите на Ив. Влезе в кабинета си и нареди на Пийбоди и Макнаб да закусят, но когато Макнаб се запъти право към кухненския бокс, тя го спря:
— Отиди да закусиш някъде другаде. Искам да остана сама! И не припарвай в спалните! — добави, като видя как блеснаха очите му.
Първо се обади на Фийни. Искаше той да я придружи, ако я повикат в Кулата.
— Компютър, използвай наличните данни и провери вероятността капитан Рот да е извършила убийствата, фигуриращи във файла.
РАБОТЯ…
Докато чакаше, Ив по навик закрачи напред-назад. Чувстваше се ободрена, изпълнена с енергия, готова да действа. Замисли се за Рот, която отчаяно се опитваше да съчетае работата си със семейния живот.
— Няма да ме постигне нейната съдба! — каза решително.
Каквото и да й струва, няма да позволи на служебните й проблеми да помрачат семейното й щастие. На екрана на компютъра се изписа:
ВЪВ ВРЪЗКА С ИСКАНИЯ АНАЛИЗ: ПРЕДВИД НАЛИЧНАТА ИНФОРМАЦИЯ ВЕРОЯТНОСТТА КАПИТАН РОТ ДА Е ИЗВЪРШИЛА ДВЕТЕ УБИЙСТВА Е 67,03%.
„Процентът е нисък — помисли си тя, — но не бива да пренебрегвам и тази възможност.“
— Компютър, диктувам допълнителни строго секретни сведения: капитан Рот е алкохоличка, бракът й се разпада, има финансови затруднения. Знаела е, че една от жертвите работи в „Чистилището“ и често е посещавала бара, преди да бъде извършено престъплението. Изготви нов сравнителен анализ.
РАБОТЯ… СЛЕД ВЪВЕЖДАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ ДАННИ ВЕРОЯТНОСТТА КАПИТАН РОТ ДА Е УБИЛА ДВАМАТА ПОЛИЦАИ СЕ УВЕЛИЧАВА С 12,08%.
— Да… има разлика — промърмори Ив. — Вече си в списъка на заподозрените, капитан Рот. Какво още знаем? — Преди да продължи работа, видеотелефонът й иззвъня и тя с изненада видя на монитора лицето на полицай Мартинес. Чуваше се грохотът от уличното движение. Очевидно мексиканката не се обаждаше от работното си място в 128-и участък.
— Научи ли нещо? — попита Ив.
— Открих несъответствия във файловете с данните с моите записки. Опитах се да проследя кой е направил промените и ударих на камък. Някой е фалшифицирал рапортите.
— Направи ми копие. Имам приятел в отдела за електронна обработка на информацията, който е истинска хрътка, освен това е много дискретен.
— Не ми се ще да го изпращам в управлението — нерешително промърмори мексиканката.
— Изпрати ми го у дома. — Ив й продиктува идентификационния код.
— Записах го. Хей, още нещо. Нали обеща да разкараш „опашката“?
— Вече не те следят.
— Ако не са твоите хора, то са от друг отдел. Сигурна съм обаче, че са ченгета.
— Преструвай се, че не ги забелязваш. Не ми се обаждай от служебен видеотелефон.
— Знам правилата, лейтенант.
— Добре. Ако откриеш нещо, потърси ме у дома или по портативния видеотелефон. — Тя продиктува номерата. — Не се доверявай никому.
— Така и правя. Не вярвам дори на теб.
— Дано не ти се случи нещо — промълви Ив, когато Мартинес прекъсна връзката.
Ив се обърна към компютъра, прегледа сведенията, които бе събрала Пийбоди; още трима служители от 128-и участък й се сториха подозрителни. Нареди на компютъра да покаже снимките им на монитора. Видя познато лице и злобно се усмихна:
— Ето го детективът с артистичните заложби. Джереми К. Върнън. Не ми харесва физиономията ти, Джери. Ще те поогледам под микроскоп, приятелю, пет пари не давам за забраната.
Първо провери банковата му сметка, но не откри нищо обезпокояващо. Сетне въведе варианти на името му, датата на раждането му, номера на значката му, търсейки тайна сметка, в която да е внасял пари.
Беше погълната от работата си и не вдигна глава, когато сътрудничката й се върна.
— Господи! — възкликна Пийбоди. — Никога не съм обядвала паеля, и то със скариди. Вълшебно ястие…
— Престани да се прехласваш и се хващай на работа — скастри я Ив. — Използвай другия компютър и разпечатай данните за детектив Джереми Върнън.
— Май сте надушили нещо.
— Да, открих доста любопитен факт. Питам се колко ченгета имат закодирани сметки в банка, намираща се в друг град.
— Във всеки случай аз нямам. Като си платя наема и отделя пари за транспорт и за храна, не ми остава почти нищо. Знаете ли откога спестявам за ново бельо? Половият живот е приятно разнообразие, но не можеш да се появиш пред любовника си със скъсани гащи.
— Детективите са по-добре платени от униформените полицаи — разсъждаваше на глас Ив, — но не вярвам заплатите да са се повишили дотолкова, че този тип да спести над три хиляди долара. Подозирам, че има и други влогове. Милс например беше внасял парите на името на свои починали роднини. Да му се не види, къде е Макнаб?
— Сигурно още се тъпче в кухнята. Не ме карайте да отида да го повикам, защото ще се съблазня и ще опитам божествената торта с ягоди.
Ив никога не беше използвала вътрешния телефон, но тъкмо сега беше моментът да започне. Обърна се към микрофона и извика:
— Макнаб! Докарай си кльощавия задник при мен! Веднага!
— Задникът му не е кльощав, а стегнат — обади се Пийбоди, а Ив й хвърли убийствен поглед:
— Забраних ти да говориш на тази тема!
— Само отбелязах един факт — избърбори сътрудничката й. — Искате ли да започна издирване на починалите роднини на този Джереми?
— Остави на Макнаб. Ще се справи по-бързо и от двете ни — отвърна Ив. Помисли си, че ако разпредели работата, ще разполага с време за онова, което беше намислила. — Нека извади всички имена, после ще му помагаш и ти. Търсете наскоро открити сметки. Ако не излезе нищо, опитайте с номерата на значките им, на личните им карти, на шофьорските им книжки… изобщо с всичко, което ви дойде на ума. Взимам си един час отпуска.
На вратата се сблъска с Макнаб, който възкликна:
— Лейтенант, изкарахте ми акъла! Като чух гласа ви, все едно чух глас Божи! Едва не се подмокрих!
— Благодаря, че си се държал толкова мъжки. Избърши ягодовия крем от устните си и започвай работа.
— Къде отива? — попита Макнаб, когато тя излезе.
— Каза, че си взима един час отпуска.
— Далас си е взела отпуска! Не може да бъде. Може би наистина съм чул Божия глас и е настъпил краят на света!
Пийбоди се подсмихна. Идваше й да избухне в смях, но реши, че напоследък е била прекалено мила с Макнаб и е време да го сложи на мястото му.
— И лейтенантът има право на личен живот. Ако не се захванеш за работа, ще те изрита чак до Ню Джързи, когато се върне.
— Още не съм пил кафе — нацупи се младежът, но преди да се върне в кухнята, погледна монитора и попита: — С какво се занимава в момента?
— С този човек. Иска да разберем дали има тайни банкови сметки.
