Беше напрегната и изобщо не й беше до сладкиши, но все пак изяде един. Реши, че захарта ще й помогне да се успокои и посегна към втори.
Тъкмо облизваше пръстите си, когато Рурк влезе. Изгледа я намръщено и затвори вратата.
„Побеснял е от гняв — помисли си тя. — Не само е изненадан, а е вбесен. Прекрасно! Когато влизаш в сражение с най-богатия и може би най-опасния човек на света, трябва да се възползваш от всяко предимство.“
— Не разполагам с много време — процеди той, — затова предлагам да не увърташ. Ако си дошла да се извиниш за снощното си поведение, няма да приема извинението ти. Има ли още нещо, което искаш да обсъдим? Не забравяй, че прекъснах важно съвещание, за да разговарям с теб.
„Навярно прилага тази тактика и към деловите си партньори — помисли си тя. — Обгражда се с невидима стена и всява страх в събеседниците си. Бива го, но се знае за славата на Ив Далас, от която треперят всички, озовали се в помещението за разпит.“
— Ще стигнем и до това, но тъй като и аз бързам, ще степенувам нещата. Първо, посещението ми при Рикер спадаше към служебните ми задължения, ето защо не възнамерявам да искам извинението ти.
Той кимна:
— Продължавай.
— Честно казано, не знам дали щях да споделя с теб какво се е случило. Най-вероятно щях да го премълча. Не възнамерявам да ти кажа и за преследването, което ми устроиха горилите на Рикер, защото се справих с тях.
Рурк усети, че гневът го задушава, но не се издаде. Приближи се до бара, наля си чаша кафе и престорено невъзмутимо заяви:
— Никога не съм ти забранявал да изпълняваш служебните си задължения, лейтенант. Неприятно ми е, че си посетила Рикер, въпреки че ти разказах за предишните ни взаимоотношения.
— Да, наистина ми разказа за сделките ти с него. А аз казах, че трябва да се срещна с този човек.
— Но не спомена, че ще го направиш още същия ден, и то съвсем неподготвена.
— Не съм длъжна да ти давам обяснения относно работата си, просто я върша. Не ме мисли за толкова наивна, че да се хвана в капана на Рикер. Само след петминутен разговор с него разбрах, че най- съкровеното му желание е да ти отмъсти. Нима си въобразяваш, че щях да му позволя да ме използва за долните си цели?
Рурк се престори, че разглежда чашата за кафе, макар че изгаряше от желание да я запрати към стената.
— Нямам нужда от твоята защита — промърмори. — И сам мога да се пазя от враговете си.
— Аз също. Ще ти дам един пример: ти обсъди ли с мен плановете си за завладяване на пазара за земеделски продукти?
Той студено я изгледа:
— Моля?
Ив ненавиждаше покровителствения му тон; сякаш той бе търпелив родител, който разговаря с умствено изостаналото си дете. Знаеше, че Рурк нарочно я дразни, но не се поддаде.
— Говоря за сделката с „Грийн Спейс“. Уведоми ли ме за нея?
— Че защо? Откога се интересуваш от селскостопански продукти?
— Разбрах, че става въпрос за много важна сделка. Такава е работата ти — да сключваш сделки, да управляваш многобройните си компании. Не се съветваш с мен какво да предприемеш, тогава защо се сърдиш, че и аз не се консултирам с теб относно работата ми?
— Сравнението е неуместно.
— Напротив.
— Хората от „Грийн Спейс“ едва ли ще наемат убиец, за да ме очисти.
— Като познавам методите ти, нищо чудно и това да се случи. Все пак аргументът ти е солиден. От друга страна, полицаите ежедневно се сблъскват с безмилостни престъпници. След като си се оженил за полицейска служителка, трябва да се примириш с професията й и с рисковете.
— Никога досега не съм се намесвал в работата ти, не съм се оплаквал. Но сега положението е съвсем различно. Рикер жадува да си отмъсти на мен. Пет пари не дава, ако и ти пострадаш.
— Мислиш ли, че не съм го разбрала? Изясни ми се още като видях кошницата с цветята. Ето защо изпаднах в паника. — Тя се приближи до бара и удари с юмрук плота. — Признавам, че се изплаших, което ме подлудява. След като прочетох картичката, изпитах само раздразнение. Изведнъж ми хрумна как ще реагираш… как Рикер се надява да реагираш. Мислех само как да изхвърля цветята, за да не ги видиш, да не разбереш кой ги е изпратил. Всъщност не разсъждавах, а действах инстинктивно. Страхувах се да не те сполети нещо лошо. Нима и това е забранено?
На този въпрос Рурк нямаше отговор. Отмести чашата си и се помъчи да подреди мислите си. След секунда промълви:
— Непростимо е, че ме излъга.
— Знам и вече се извиних. Но ако се наложи, пак ще го направя. Хич не ме интересува, че е наранена мъжката ти чест.
Той я изгледа. Изпитваше раздразнение, същевременно го напуши смях.
— Мислиш, че съм ядосан, защото си засегнала самочувствието ми, така ли?
— Невъзможно е да изневериш на мъжката си природа. Обясниха ми, че постъпката ми е равнозначна на ритник в топките.
— Браво, добър учител си намерила — с престорена любезност подхвърли Рурк. — Кой е този гениален психолог?
— Посъветвах се с Мейвис. — Тя забеляза гневния му поглед и враждебно присви очи. — Също и с Майра. Съветите им ми се сториха разумни. Какво пък, трябваше да поговоря с някого, след като ти ме отблъсна.
Рурк не отговори веднага. Отиде до прозореца и се загледа навън, докато разумът надделя гнева му.
— Добре… Да речем, че си имала оправдание да разговаряш с приятелките си. Не е и толкова важно дали реакцията ми е била предизвикана от нараненото ми самочувствие. Обиден съм, защото не ми се доверяваш, Ив.
— Грешиш — каза тя и си помисли, че на всяка цена трябва да му го докаже. — Ти си единственият, на когото вярвам безрезервно… сляпо ти се доверявам. Никога повече не ми обръщай гръб, никога! Страхувам се — добави, когато той се извърна и я погледна. — Не понасям да се страхувам. Помъчих се да прогоня безпокойството, но не успях. Мисля, че и двамата нямаме вина. Всеки от нас е прав… посвоему.
— Смаян съм от прозорливостта ти. И аз бях стигнал почти до същия извод, преди неволно да стана свидетел на снощната трогателна сцена. — Приближи се до нея и я погледна в очите. — Нима очакваш, че след като съм получил два ритника между краката, ще реагирам като покорно кученце, на което са заповядали да седне?
При друг случай Ив би се засмяла, представяйки си го като кротко домашно кученце. Знаеше, че човекът, който е вперил в нея пламтящите си сини очи, никога не ще бъде покорен. Ще прави каквото пожелае и ще понася последствията.
— С Уебстър разговаряхме служебно.
Той стисна брадичката й и процеди:
— Не се подигравай с мен!
— Наистина обсъждахме служебен проблем. Уебстър ми съобщи поверителна информация, заради което може сериозно да пострада. Започнахме да спорим, после… не знам какво го прихвана.
— Сигурен съм, че не знаеш — промълви Рурк. Беше толкова невинна, дори не осъзнаваше колко е привлекателна. Това го възбуждаше… нищо чудно, че е подлудила и Уебстър.
— Завари ме неподготвена — продължи Ив, — но щях да го поставя на мястото му. Но се появи ти, изтръпнах от кръвожадния ти поглед. После се нахвърлихте един срещу друг, все едно бяхте побеснели кучета, които се бият за кокал. А имаш нахалството да твърдиш, че аз се подигравам с теб!
— Да допуснем, че съм се разгорещил, че съм попрекалил. Но ти… ти насочи оръжието си към мен. — Не можеше да й го прости, сигурно щеше да си го спомня с огорчение до края на живота си.
