Бейлис не трепна под гневния му поглед и отвърна:
— Не, сър. Съжалявам за пропуска. Както наредихте, всички записи и цялата документация по случая вече са на ваше разположение.
— Включително информацията, свързана с разследването на двете убийства, което провежда лейтенант Далас, надявам се.
Бейлис смръщи вежди:
— Според мен между двата случая няма никаква връзка.
— Нима? Какво е мнението ти по въпроса, лейтенант Далас?
— Мисля, че капитан Бейлис отново е сгрешил в преценката си. В разстояние на една седмица двама служители от 128-и участък са били убити от един и същ престъпник. Лейтенант Милс е бил под наблюдението на колегите от „Вътрешно разследване“, които ще потвърдят, че той е вземал подкупи, укривал е важни веществени доказателства и е допринесъл за освобождаването на един от главатарите в престъпния свят. Детектив Коли, който е бил подмамен от щедрите обещания на хората от отдела за „Вътрешно разследване“, се е съгласил да изиграе ролята на полицай, който също е корумпиран. Дотук операцията е приемлива. Ала разследването на убийството на Коли беше възпрепятствано от укриването на истинските му функции. Не съществува прецедент, даващ право на „Вътрешно разследване“ да проваля работата на друг отдел, за да продължи своята операция.
— Аз също съм на мнение, че случаят е безпрецедентен. Капитан, чакаме обяснението ти.
— Нашето разследване беше заплашено — отговори Бейлис, който вече трудно се владееше. Обърна стола си и гневно се втренчи в Ив: — Коли се съгласи да участва в операцията. Не сме го принуждавали. Каза, че допълнителното заплащане щяло да му дойде добре. Не мислехме, че животът му е в опасност. Бяхме сигурни, че след като работи в „Чистилището“, ще ни помогне да заловим Рикер.
Искаше й се да попита какво е общото между бара и Рикер, но не посмя. Нито времето, нито мястото бяха подходящи да зададе този въпрос.
— Дори смъртта му не ви накара да смените тактиката и да докладвате на по-висшестоящите, така ли?
— Не можехме да възкресим Коли, но смятахме, че ако не го разконспирираме, ако подведем разследващата убийството, че и той е вземал подкупи, ще открием и други корумпирани полицаи от 128-и участък.
— Използвал си един от служителите ми! — Рот скочи от мястото си. — Мислиш ли, че само в нашия участък има хора като Милс? Корумпирани ченгета работят не само при мен!
— Повечето от твоите подчинени са подкупни!
— Съобщиха ми невярна информация — намеси се Ив. — Това е грубо нарушение на правилника. Но много по-несправедливо, по-непочтено и по-отвратително е да се възпрепятства разследването на смъртта на полицай, като се опетнява името му. Според мен Коли е загинал при изпълнение на служебния си дълг и е трябвало да бъде разкрита истинската му роля.
— Лейтенант — промълви Уитни, — достатъчно. — Но в гласа му не се долавяше упрек.
— Не, сър, изобщо не е достатъчно! — Ив се изправи, но Тибъл не й нареди да седне. — Не възразявам срещу уличаването на подкупните ченгета, защото те са срам за всички нас, защото позорят полицейската значка. Ала когато някой чиновник, който цял живот е седял зад бюрото, използва положението си, за да накара подчинените си да заобиколят правилника, когато този книжен плъх се опита да промени хода на разследването, провеждано от негов колега, този човек е по-опасен от ченгетата, които изобличава.
— Прекаляваш! — Бейлис не издържа и скочи на крака. — Кой ти дава право да говориш така по мой адрес? Вече петнайсет години полагам усилия да прочиствам полицията от непочтени ченгета. Не се преструвай на света вода ненапита, лейтенант! Съпругът ти не е цвете за мирисане. Не е тайна, че някога с Рикер са били съдружници. Не е редно да се занимаваш с този случай!
— Не смей да обиждаш моята подчинена — тихо каза Уитни и протегна ръка да спре Фийни, който със стиснати юмруци се приближаваше към Бейлис. — Забранявам да коментираш личния й живот и професионалните й качества. Не желая да издребнявам като теб, но откровено казано, не можеш да стъпиш и на малкия пръст на лейтенант Далас. Господин началник на полицията, искам да направя едно съобщение.
Тибъл само разпери ръце.
— След като се запознах с документацията, която със закъснение ни беше предоставена от „Вътрешно разследване“, стигнах до извода, че капитан Бейлис е превишил правомощията си и следва да получи дисциплинарно наказание. Предлагам той да излезе в отпуск, докато анализираме данните и преценим дали да продължим разследването на полицаи, заподозрени в корупция.
— Сигурен съм, че полицейски служители са информатори на Рикер — запротестира Бейлис. — На път съм да ги разоблича…
— Вярвам ти, капитан, но смятам, че законите трябва да се спазват, не да се заобикалят — прекъсна го Тибъл. — Особено от онези, които са дали клетва да ги защитават. Ще си вземеш платен отпуск и ще се ползваш с всички облаги, които се полагат на човек с твоя чин. Допълнително ще решим дали да получиш дисциплинарно наказание. Препоръчвам ти да се свържеш с представител на профсъюза, в който членуваш, или с адвоката си. Свободен си!
— Сър…
— Свободен си, капитан. Предпочитам да се въздържа от личен коментар.
Бейлис стисна зъби, обърна се и тръгна към вратата, но преди да излезе, хвърли унищожителен поглед към Ив.
— Капитан Рот.
— Сър! — Тя се изправи и продължи: — Моля да ми бъде предоставена документацията по разследването на подчинените ми. Смятам, че имам право да я получа, след като заподозрените са от моя участък.
— Капитан Рот, в твоя участък цари пълен хаос. Молбата ти е отхвърлена. В срок от двайсет и четири часа искам да получа рапорт, съдържащ пълен анализ на положението в 128-и полицейски район. Лично ще се заема с този въпрос.
— Слушам, сър. Разрешете ми да кажа още нещо.
— Говори.
— Поемам пълна отговорност за създалото се положение. Милс беше мой подчинен, а разкритията за него доказват, че не съм била на мястото си и не съм контролирала служителите в управлението. Готова съм да си подам оставката след приключване на разследването.
— Да не избързваме с решенията си, капитан. Очаквам те утре в дванайсет часа в моя кабинет.
— Слушам, сър.
Рот излезе, а Тибъл отново се облегна на бюрото си и се обърна към Ив:
— Лейтенант, искам да разбера доколко си се забъркала в тази каша и кой ти е дал сведенията за операцията на отдела за „Вътрешно разследване“. Много добре знаеш, че според устава си длъжна да отговориш на въпроса ми.
— Сър, затънала съм до шия, ако мога така да се изразя. Много съжалявам, но няма да се подчиня на заповедта ви. Отказвам да съобщя името на моя информатор.
Тибъл погледна Уитни и промърмори:
— Дължа ти петдесет долара. — Сетне отново се обърна към Ив: — Имах глупостта да сключа облог с твоя командир, който твърдеше, че ще запазиш в тайна името на човека, предоставил ти важните сведения. Направи ми впечатление, че си предприела задълбочено проучване на капитан Рот.
— Вярно е, сър. Проучването е свързано с разследването на убийствата на Коли и Милс. Според мен престъпникът е полицейски служител.
— Обвинението е много сериозно. Имаш ли доказателства?
— Не още, сър.
— Подозираш ли Рот?
— Подозирам всекиго от 128-и полицейски район. Рот е началник на участъка, естествено е да бъде главната заподозряна. Разпитах я, анализирах данните за нея и проверих каква е вероятността тя да е замесена в престъплението.
