— Какъв е резултатът?
— Компютърът изчисли, че вероятността е в границите на осемдесет процента.
— Да, имаш основания да я подозираш. Знам, че си професионалистка и няма да ти губя времето с въпроси за начина, по който провеждаш разследването. Поне засега. Но искам честен отговор на един въпрос, лейтенант: съпругът ти има ли лични и делови отношения с Макс Рикер и дали тези отношения засягат нашата работа.
— Рурк няма делово партньорство с Макс Рикер. Прекъснал е отношенията си с него преди повече от десет години.
— А в личен план?
— Докато разпитвах Рикер, сър, останах с впечатлението, че той има зъб на Рурк. Не ми го каза направо, но намеците му бяха достатъчно ясни. Рурк е много богат и преуспяващ човек и… се ползва с вниманието на медиите. У някои хора положението му предизвиква омраза и завист. Но не мисля, че враждебното отношение на Рикер към съпруга ми засяга работата ни.
— Отговори ми честно, но… доста предпазливо. Бива те за политик, Далас. О, май те обидих.
— Не, сър — с половин уста отговори тя.
— Притеснява ли те фактът, че преследваш убиец, който може би е наш колега, при все че жертвите му са заподозрени в корупция?
— Не, сър. Вярвам, че всеки гражданин на тази страна трябва да се подчинява на реда и законите. Ние следим за спазването на тези закони. Нямаме правото, нито познанията да раздаваме правосъдие.
— Отговор на място. Джак, можеш да се гордееш с подчинената си. Лейтенант — продължи Тибъл, обръщайки се към Ив, която беше смаяна от похвалата му — ще рапортуваш само на твоя командир и ще го осведомяваш за всяко действие, което възнамеряваш да предприемеш. Свободна си.
— Слушам, сър. Благодаря.
— И още нещо — каза той, когато Ив вече беше на вратата. — Бейлис сигурно ще поиска скалпа ти.
— Да, сър. Няма да бъде първият.
Тя излезе, а Тибъл най-сетне седна зад бюрото си и промърмори:
— Предстои ни да почистим Авгиевите обори, Джак. Да грабнем по една лопата и да се заловим за работа.
Четиринайсета глава
— Браво, Далас! — похвали я Фийни, докато слизаха с асансьора. — Ще ти кажа онова, което шефовете премълчаха. Бейлис вече те е взел на мушка. Лошо ти се пише, ако го върнат на работа.
— Нямам време да се занимавам с фъшкии като него. В моргата са труповете на двама полицаи. Докато заловя престъпника, Бейлис може да вдига пара колкото си ще.
— Горещата пара причинява изгаряния, Далас. Бъди нащрек, пази се от удар в гърба. Отивам у вас да сменя Макнаб. Младежът има нужда да си отпочине.
— Ще се видим по-късно. Ще се отбия да поговоря с вдовицата на Коли, но искам Пийбоди да ме придружи. Познаваш ли Джереми Върнън от отдел „Борба с наркотиците“?
Фийни сви устни и се замисли, сякаш преглеждаше файловете в съзнанието си.
— Не, името ми е непознато.
— Държи се много наперено, дори враждебно. Притежава солидна сума в банката. Най-късно утре ще го повикам да си побъбрим. Искаш ли да присъстваш?
— Обичам да наблюдавам как си бъбриш със заподозрените.
Разделиха се, Ив тръгна към колата си, като си пробиваше път през тълпите пешеходци, които се връщаха на работните си места след обедната почивка. Седна зад волана, изчака да отмине един максиавтобус и потегли, като едновременно се свърза с Пийбоди:
— На път съм към дома на Коли. Чакай ме там. Отново ще разпитаме вдовицата.
— Тръгвам веднага, лейтенант. Макнаб откри още три банкови сметки на Върнън. Засега общата сума на спестяванията му възлиза на два милиона и шестстотин хиляди, но очакваме да нарасне.
— Интересно! Слушай, Фийни всеки момент ще бъде при вас. Искам Макнаб най-щателно да провери произхода на парите на Върнън. Да не излезе, че мръсникът е ударил голямата печалба от лотарията или е наследил някого от мъртвите си родственици. Направете справка за законните му приходи. Трябват ми факти, за да го притисна.
— Слушам, лейтенант. Веднага тръгвам към дома на Коли, но не съм сигурна колко време ще ми отнеме пътуването с образцовия градски транспорт.
— Вземи такси за моя сметка. За бога, побързай!
Докато шофираше по задръстените от движението улици, Ив размишляваше за разследването. Вече бе сигурна, че много служители от 128-и полицейски участък са корумпирани. „Заразата“ се бе разпространила в отдел „Борба с наркотиците“ и Бог знае още в кои отдели. Известно бе, че Макс Рикер е давал подкупите, а двама детективи от групата за разследването му бяха мъртви… — единият се беше оказал негов човек.
„Вътрешно разследване“ бяха провели тайна операция, използвайки другия детектив за примамка. Той е работил под прикритие в „Чистилището“, което е собственост на Рурк. Но какво общо има Рикер с клуба на Рурк?
Дали Бейлис е душил наоколо, опитвайки да открие връзка между двамата? Наистина беше фанатик, но предположението беше прекалено невероятно.
При все това от „Вътрешно разследване“ бяха изпратили стария й познайник Уебстър да й съобщи невярната информация за Коли.
Капитан Рот или не умееше да държи юздите на подчинените си, или също бе корумпирана. И в двата случая Ив трябваше да се примири с неприятния факт, че в списъка на заподозрените фигурира името на висш полицейски служител.
Ключът към загадката беше Рикер. Той бе съблазнявал и примамвал полицаите с големи суми, следователно знаеше кои ченгета са „на заплата“ при него. Престъпната му дейност зависеше от тези хора. Ако тя открие повечето от тях и ги арестува, дали наркопласьорът ще разкрие картите си? Дали ще реши да й отмъсти?
Разбира се, двубоят с него, както и задачата да извади от анонимност корумпираните ченгета, щяха да й доставят удоволствие, но не бяха най-важната й цел. Най-важното бе да разобличи продажните полицаи, за да открие убиеца.
„Отмъщава заради смъртта на свой близък или заради предателство“ — бе казала Майра, когато съставяше психологическия профил на престъпника. Според Ив това беше още един ключ към загадката. Убиецът залива с кръв опозорената полицейска значка, за да я пречисти.
Питаше се дали е фанатик като Бейлис. Човек, който не се съобразява със закони и правила, а сляпо преследва поставената цел.
Като приближи дома на Коли, забеляза свободно място близо до сградата.
Тъкмо когато паркира, до нейния автомобил спря друга кола. Ив вдигна глава, а като видя вратите на другото превозно средство да се отварят, реагира машинално. За миг се озова вън от колата и извади оръжието си. Веднага прецени, че четирите „горили“ са много по-добре въоръжени от преследвачите, които Рикер бе изпратил първия път.
— Съпротивата е излишна, лейтенант — учтиво каза единият и разтвори елегантния си шлифер, за да й покаже лазерния си пистолет.
С периферното си зрение тя забеляза, че онзи вляво заобикаля колата. Тъкмо когато се питаше дали рязко да се обърне и да го зашемети с оръжието си, по улицата премина десетинагодишно хлапе, което караше раздрънкай велосипед. Единият от нападателите сграбчи малкия в прегръдките си и допря оръжието си до шията му, сетне изсъска:
— Избирай — ако не се предадеш, хлапето ще пукне.
Безразличието, с което тези типове бяха готови да отнемат човешки живот, я вбеси.
— Пусни го! — Тя се престори, че изключва оръжието си.
