името на съпружеското щастие.
Избухна в смях, облегна се назад и се загледа през предното стъкло.
Градът никога не й се беше виждал толкова красив, толкова оживен. Собствениците на подвижни павилиони за храна правеха добър оборот, тъй като тротоарите бяха претъпкани от минувачи. „Уличните крадци също са доволни — с насмешка си помисли тя. — В тази навалица спокойно пребъркват джобовете на туристите и на непредпазливите нюйоркчани.“
От скарите, където се печаха соеви наденички, се носеха кълба мазен дим. Две улични проститутки се биеха на ъгъла на Шесто авеню и Шейсет и втора улица, докато един потенциален клиент насърчаваше ту едната, ту другата. Таксиметров шофьор се опита да задмине друго такси, но не успя и се блъсна в задницата му. Двамата водачи изскочиха на улицата като човечета на пружинки и се заеха с юмруци да разрешат спора си.
„Господи, колко обичам Ню Йорк!“ — мислено възкликна Ив и се загледа в групичка членове на сектата „Непорочност“ с избръснати глави, които по принцип не стъпваха в центъра на града. Над нея бавно прелетя рекламен дирижабъл, от който се разнасяше глас, обясняващ предимствата на пътуване до планетата Вега II: „Четири дни, три нощувки в луксозен хотел и билети за отиване и връщане за двама души — всичко това за нищожната сума от дванайсет хиляди и осемдесет и пет долара.“
„Какво му плащаш!“ — помисли си тя. Колата навлезе в квартал, където минувачите не се блъскаха по тротоарите, а подвижните улични павилиони бяха по-луксозни.
„Добре дошли в света на Рурк“ — каза си Ив и се усмихна.
Докато автомобилът се приближаваше към портала, пред него внезапно изскочи човек. Ив ужасено изкрещя. За щастие автопилотът беше програмиран да спира превозното средство в случай, че налети на препятствие. Притеснението на Ив се замени от досада, като видя, че натрапникът е Уебстър. Свали стъклото и злобно подхвърли:
— Да не ти е омръзнал животът? Добре, че бях на автопилот, иначе вече щеше да си на пихтия.
— Наистина не изглеждаш във форма — отбеляза той и мислено добави: „Капнала си за сън, обаче пак си секси.“ — Позабавлявала си се из нощните заведения, а?
— Целуни ме отзад, Уебстър. Какво искаш?
— Трябва да поговорим. — Той погледна към голямата двойна врата на портала. — Не е лесно да се влезе във вашето имение. Няма ли да ме поканиш?
— Кракът ти няма да стъпи в дома ми!
Усмивката му помръкна:
— Ще ти отнема само десетина минути, Далас. Обещавам да не открадна сребърните прибори.
— Имам работно място. Ще разговаряме там.
— Много е важно, иначе нямаше да вися пред къщата ти и да рискувам да ме направиш на пихтия!
Не й се искаше да признае, че обяснението му е логично. Съжаляваше, че е устояла на желанието да вдигне стъклото и да остави нахалника на улицата. Посочи към задната седалка. Докато Уебстър заобикаляше автомобила, й хрумна, че от няколко часа е прогонила от съзнанието си убийствата.
— Дано наистина да е важно, Уебстър. Ако си ме преметнал, ще ти се случи нещо много неприятно.
Камерата, монтирана на портала, се насочи към регистрационния номер на колата й, сетне огромните врати безшумно се отвориха.
— Брей, каква охрана! — подхвърли Уебстър. — Сякаш се влиза в затвор, не в частен дом.
Ив не отговори. Съжаляваше, че не е взела достатъчно хапчета за изтрезняване, за да се проясни напълно съзнанието й.
Остави колата в края на алеята и поведе неканения гост нагоре по стълбите. Той се мъчеше да скрие какво впечатление му е направила къщата, но не се сдържа и подсвирна, когато Ив го въведе във фоайето. Съмърсет безшумно се появи, но преди да проговори, тя го изпревари:
— С господина имаме поверителен разговор.
Пъхна ръце в джобовете си и се заизкачва по стълбите. Уебстър не издържа. Впери поглед в изискания иконом, после любопитно се огледа и благоговейно прошепна:
— Къщата е прекрасна… приказна. Обаче не мога да си представя как живееш в този дворец. Не те виждам в ролята на разглезена принцеса.
Като влязоха в кабинета й, който Рурк беше преустроил и обзавел така, че да прилича на предишния й апартамент, Уебстър кимна:
— Тук е по-уютно. Изискани, но практични мебели, не като онези, които видях преди малко.
— Камък ми падна от сърцето, че одобряваш мебелировката. А сега кажи защо си дошъл. До уши съм затънала в работа.
— И все пак си намерила време да посетиш някой бар.
Тя наклони глава, скръсти ръце:
— Май си останал с погрешното впечатление, че можеш да ми нареждаш как да прекарвам свободното си време.
— Само констатирах един факт. — Уебстър обиколи помещението, като взимаше и разглеждаше различни вещи. Стреснато подскочи, като видя котарака, който се беше настанил върху стола легло и подозрително фиксираше неканения гост.
— Животинчето сигурно охранява двореца — подхвърли.
— Точно така. Ако му направя знак, ще издере очите ти и ще ти изяде езика. Не ме принуждавай да го насъскам.
Той се засмя и с усилие се овладя.
— Имаш ли кафе?
— Да — отвърна Ив, но не помръдна от мястото си.
Уебстър горчиво се изсмя, сетне промълви:
— Същата си като преди — все така враждебно настроена към мен. Странно, но отвратителният ти характер винаги ме е привличал. Сигурно съм извратен.
— Давай по същество или изчезвай от очите ми.
Той кимна, но се опита да спечели още време, като се приближи до прозореца и се загледа навън. После заговори:
— Разследването, което провеждаш, пречи на работата на „Вътрешно разследване“.
— Ах, сърцето ми се къса от мъка за вас!
— Предупредих колегите, че си твърдоглава, но не ми повярваха. Въобразяваха си, че ще се изплашиш, че ще се откажеш. — Обърна се и я погледна в очите: — Нареждам ти да прекратиш разследването на Макс Рикер.
— Не си ми началник, следователно нямаш право да ме командваш.
— Моля те. Моля те повече да не се занимаваш с него.
— Отказвам да удовлетворя молбата ти.
— Далас, ако натиснеш погрешния бутон, ще провалиш нещо, върху което работим месеци наред.
— Разследвате някого от служителите ли?
— Нямам право нито да потвърдя, нито да отрека.
— Тогава се махай.
— Мъча се да ти помогна. Ако изпълниш молбата ми, и двамата ще получим каквото искаме.
Тя се облегна на бюрото:
— Аз искам да заловя убиеца на две ченгета. А твоята цел каква е?
— Мислиш ли, че не ми пука! — възкликна той и очите му гневно проблеснаха. — Мислиш ли, че не ме вълнува съдбата на колегите ми?
— Нямам представа какво те вълнува, Уебстър. Защо не ми обясниш?
— Да изпълнявам служебните си задължения! — кресна й в отговор той. — И да се погрижа всеки да прави същото.
— Милс и Коли са изневерили на дадената клетва, били са корумпирани, нали?
Уебстър понечи да отговори, после пъхна ръце в джобовете си и гневно отсече:
— Нямам право да ти отговоря!
— Отговорите ти не ме интересуват. Може би имате причина да искате засега информацията да не се
