— Нямам данни в подкрепа на подобно твърдение, сър. Но съм на мнение, че ако тя не ги е убила, то и нейният живот е в опасност. Възнамерявам да я разпитам, ала се страхувам междувременно да не пострада.
— Добре, лейтенант. Ще се погрижа да я охраняват.
— Сър, известно ли ви е дали от отдела за „Вътрешно разследване“ проверяват Коли, Милс и Мартинес?
Уитни присви очи:
— Не! А ти знаеш ли нещо по въпроса?
— Не… но имам известни подозрения.
— Забелязах. До обяд искам писмения ти рапорт. Медиите надушиха за случилото се и ме притискат. Двама убити полицаи — това е истинска сензация за репортерите.
— Ще го имате, сър.
После се свърза с Надин Фарст от Канал 75. Щом я видя, телевизионната репортерка засия:
— Далас, радвам се, че се обаждаш. Току-що научих нещо интересно. Кой избива ченгета?
Вместо отговор Ив отсече:
— Чакам те в управлението в… — Погледна часовника си и добави: — … точно в десет и половина. — Междувременно щеше да приключи работата с Фийни, да се отбие в съда, където щеше да се гледа предварителното дело срещу Луис, и да се върне в полицейското управление. — Ще научиш интересни факти, които не са известни на колегите ти. Съгласна съм да дам интервю.
— Изненадана съм от благосклонността ти. Какво искаш в замяна — да убия някого ли?
— Няма да стигнем чак дотам. Искам да разпространиш история, която уж си научила от анонимен източник в полицията. Страхлива ли си, Надин?
— Нима си забравила? Нищо не може да ме изплаши.
— Все пак те съветвам да бъдеш нащрек, за да не пострадаш. „Новината“ е свързана с Макс Рикер.
— Господи, Далас! Обичам те! Разполагаш ли с информация, която го уличава в престъпление? Божичко, какво надушвам? Мисля, че е „Еми“… не… „Пулицър“ е!
— Успокой топката, скъпа. Чакам те в моята канцелария точно в десет и половина. Само да си се изпуснала пред някого, мисли му! Веднага ще разваля споразумението и ще ти почерня живота.
— Гроб съм! — провикна се Надин. — Чакай ме! Идвам!
Ив прекъсна връзката и се замисли. Като се обърна, видя, че Макнаб и Пийбоди се взират в нея.
— Какво има? На проблем ли се натъкнахте?
— Не, лейтенант — отвърна сътрудничката й. — Вече прегледах първата дискета, обхващаща период от десет минути.
— Действай по-бързо.
— Може би ще работя по-добре, ако хапна нещо.
— Тук си от осем часа и сигурно си унищожила всичката храна. — Тя отново погледна вратата между кабинетите и се запита дали да почука. Появата на Фийни не й позволи да се поддаде на изкушението.
— Успях! — победоносно заяви той. Остави дисковете на бюрото, настани се на един стол и протегна крака. — Диагностика, компютърен анализ… Главата си залагам, че автопилотът е бил програмиран от специалист.
— Използван ли е кодът на Милс? — нетърпеливо попита Ив.
— Не. В противен случай щях да предположа, че престъпникът е накарал Милс да му го съобщи и после го е убил. — Фийни извади от джоба си пакетче с любимите си захаросани бадеми. — Кодът е доста архаичен и почти не се използва. През последните години беше въведена нова система, но по-старите модели автомобили още се задействат чрез този код, който навремето се прилагаше от автомобилните техници в случаите, когато се налагаше транспортиране на повредени коли. Важното е, че програмирането става чрез специално устройство. Разбираш ли за какво намеквам?
— Устройството беше в джоба на Милс.
— Именно. — Фийни въздъхна. — Убиецът е знаел какво прави. Този човек не допуска грешки, Далас.
Тя безмълвно кимна и сърцето й се сви. Наблюдаваше изражението на ирландеца и си мислеше, че по лицето му сякаш са изписани собствените й мисли и страхове.
— Да приемем, че престъпникът е полицай. Може би е пенсиониран, а може би още е на служба.
— Мръсник! — промърмори Фийни и машинално лапна поредното бадемче.
— И двамата убити са познавали човека, който ги е очистил, и са му се доверявали. — Ив заобиколи бюрото, включи монитора на стената и започна да рисува диаграма. — Коли е свързан с Милс, а Милс с Мартинес. Рот е началник на участъка, в който тримата служат. А в основата на всичко или по-точно в центъра е Макс Рикер. Кой още? — Тя натисна един клавиш и на монитора се появи списък на хората от специалния отряд, които бяха работили по залавянето на Рикер, придружен със снимките им. — Спешно трябва да ги проверим. — Разгледа снимките и добави: — Много щателно… и много тайно. Насочете вниманието си към банковите им сметки. Оказа се, че и Коли, и Милс притежават прекалено големи влогове за скромните им заплати. Парите ще ни подскажат кой е корумпиран.
— Пфу! — възкликна Макнаб, който намръщено четеше списъка. — Лейтенант, ще ми обясните ли нещо? Да допуснем, че Коли и Милс са получавали подкупи от Рикер или от неговите хора. Но защо е трябвало да ги убият? Ако наистина убиецът е полицай, и то корумпиран, защо ги е отстранил?
— Мислиш ли, че мошениците знаят що е чест, Макнаб?
— Не… Но не виждам смисъл да ги убие.
— Може би го е направил, за да се защити, да прикрие следите си, или пък е имал угризения на съвестта. — Тя сви рамене. — Най-вероятно Рикер е подкупил някого и му е поръчал да намали броя на онези, които се издържат на негов гръб… Трийсет сребърника — добави замислено. — Забелязах, че Рикер има слабост към среброто. Възможно е в този списък да не е включен убиецът, а поредната жертва. Трийсет сребърника — повтори. — Символ на предателството. Може би престъпникът е искал да разберем, че тези полицаи са корумпирани. Трябва да разгадаем мотивите му. Но най-важното в момента е да разберем още колко ченгета са вземали подкупи.
— Ще избухне невъобразим скандал, когато истината излезе наяве — намеси се Фийни. — Мнозина няма да ти простят, че си опетнила полицейската значка…
— Полицейската значка вече е окървавена — прекъсна го тя. — Отивам в управлението, а оттам в съда. Предлагам днес да работим тук. Ще инсталираме още един компютър, за да използвате международната информационна мрежа.
Хвърли поглед към вратата между кабинетите и забеляза, че червената лампичка още е включена. Реши, че не желае да се унизи пред колегите си. Излезе в коридора, преглътна гордостта си и почука на вратата на Рурк. Той веднага отвори:
— Здравей, лейтенант. Тъкмо се готвех да изляза. — Посочи куфарчето, което носеше.
— Аз също. Днес колегите ми ще работят тук. Възможно ли е да включим още един-два компютъра?
— Съмърсет ще им даде всичко, което им е необходимо.
— Ами… добре. Благодаря…
Рурк я хвана под ръка и я поведе към стълбището:
— Искаш ли да ми кажеш още нещо?
— Не мога да работя, като знам, че още ми се сърдиш.
— Вярвам ти. Какво да направя по въпроса?
Подигравателният му тон я вбеси, идваше й да го ритне.
— Извиних се, нали? — сопна се.
— Така е. Какъв съм грубиян! Извиняваш се, а аз продължавам да се сърдя.
— Престани да ми се подиграваш — намръщи се Ив. — Неравностойни противници сме. Не е честно!
— Нима не си разбрала, че в живота справедливостта почти не съществува? — Ала сърцето му се смекчи от печалното й изражение. Той спря и я погледна в очите: — Обичам те, Ив. Винаги ще те обичам, каквото и да направиш. Но понякога ме вбесяваш.
