Клуни, постарай се да помогнеш на сътрудничката на Далас. Никой не бива да има достъп до местопрестъплението, дори полицаите.
Двете се отдръпнаха настрана, далеч от ярките светлини. Ив си помисли, че миризмата на изгорели газове и нажежен асфалт й действа като балсам на отворена рана.
— Далас, искам да се извиня, задето преди малко се нахвърлих върху теб.
— Приемам извинението.
— Май реагира доста прибързано.
— И твоето извинение беше прибързано.
Рот примигна и кимна:
— Мразя да се извинявам. До гуша ми е дошло да сдържам нервите си и да поднасям извинения, но това е единственият начин да се издигнеш. Мисля, че същото важи и за теб. Жените в полицията ги наблюдават под микроскоп, съдят ги по-строго.
— Може би е вярно, но аз не се влияя от предразсъдъците.
— Тогава си по-волева от мен или не си толкова амбициозна. Аз не мога да се примиря! — Тежко въздъхна и добави: — Нахвърлих се върху теб под въздействие на раздразнението си и както обикновено реагирах необмислено и неразумно. Ще ти призная, че се разгневих от смъртта на Коли, защото много го харесвах… за разлика от Милс. — Погледна към колата и продължи: — Зная, че за мъртвите се говори само добро, но Милс беше мръсник с отвратителен характер. Не криеше, че според него работата на жените е да готвят и да раждат деца, не да носят полицейска значка. Мразеше чернокожите, евреите, азиатците, накратко всички, които се различават от него. А той беше един затлъстял глупак. Но беше и мой подчинен, затова искам да заловя онзи, който го е разпорил.
— Аз също.
Рот отново кимна. Двете мълчаливо проследиха с поглед линейката, която спря наблизо и от нея слезе съдебният лекар. Ив видя, че са изпратили Морис, и иронично си помисли: „Само най-доброто за момчетата със сини униформи.“
— Не се занимавам с разследване на убийства, Далас — продължи Рот. — Клуни успя да ме убеди да не заставам на пътя ти. Известна ми е репутацията ти, разчитам да заловиш престъпника. Искам… — Тя се сепна и за миг замълча, като се мъчеше да потисне раздразнението си. — Ще ти бъда признателна, ако ми изпратиш копие от рапорта си.
— Ще го имаш утре сутринта.
— Благодаря ти. — Тя любопитно изгледа Ив. — Наистина ли си толкова способна, както се твърди?
— Не обръщам внимание какво говорят за мен.
Рот горчиво се изсмя:
— Ако мечтаеш за повишение, започни да се вслушваш в хорските приказки. — Протегна ръка, Ив здраво стисна дланта й.
После се разделиха. На едната предстоеше да говори за смъртта, на другата да я наблюдава.
Докато отиваше към линейката, вдигна поглед и забеляза първия медиен хеликоптер да кръжи над моста. Каза си, че ще остави за по-късно този проблем.
— Доколкото разбрах, разпорили са го като животно в кланица — отбеляза Морис, облече престилката си, сетне напръска със защитен спрей дланите и обувките си.
— Накарай онези от лабораторията да побързат — промълви Ив. — Обзалагам се, че Милс е бил в безсъзнание, когато е направен разрезът. Дори не е извадил оръжието си, липсват наранявания, получени при самозащита. Усетих и миризмата на джин.
— Имаш ли представа колко джин трябва да изпие едър човек като него, та да позволи да го изкормят, без да гъкне? Мислиш ли, че са го убили в колата?
— Да, ако се съди по изтеклата кръв. Убиецът го е напил или го е упоил, направил си е труда да разкопчее ризата му и го е разсякъл. После е закопчал дрехата и предпазния колан, дори е нагласил седалката така, че вътрешностите на мъртвия да останат в гръдната и в коремната кухина, докато някой късметлия махне предпазния колан.
— Подозирам, че ти си била късметлийката. — Морис съчувствено се усмихна.
— Позна. — Ив още чувстваше как органите на мъртвия се изсипват в шепите й и знаеше, че кошмарното усещане ще я преследва дълго. — Убиецът е докарал Милс тук, после преспокойно е напуснал местопрестъплението. Обзалагам се, че няма да намерим негови отпечатъци. — Тя се огледа. — За втори път се убеждавам, че този човек е безумно смел. Сигурно дълго е седял тук, може би дори е извършил престъплението на това място, макар да не вярвам, че е проявил чак толкова голям кураж. И все пак е седял редом с мъртвеца и е изчаквал удобен момент да слезе от колата. Сигурно собственият му автомобил е бил паркиран наблизо.
— Вярваш ли, че е имал съучастник?
— Може би. Не изключвам подобна възможност. Ще разпитаме пътните полицаи дали тази вечер са забелязали друга кола, спряла на аварийното платно. Мръсникът не е скочил от моста. Имал е план и го е изпълнил. Морис, надявам се на съдействието ти, за да получа час по-скоро резултатите от токсикологията.
Пийбоди и Макнаб стояха до перилото. Ив видя, че сътрудничката й вече не е пребледняла като мъртвец. Запита се какви ли кошмари ще я преследват тази нощ.
— Макнаб, желаеш ли да ни помогнеш?
— Да, лейтенант.
— От вас двамата искам да съберете дисковете от всички камери, монтирани в будките за събиране на пътна такса. Интересуват ме записите от последните двайсет и четири часа.
— Необходими ли са дисковете от будките на другото ниво?
— Не бива да пропускаме и най-беглата вероятност… може би ще ни излезе късметът. Незабавно започни да преглеждаш записите. Като начало обърни внимание на дисковете от кабинките, намиращи се на това ниво, и то в часовия пояс между десет часа и полунощ. Много важно е да разберем с каква кола се е изплъзнал убиецът.
— Слушам, лейтенант.
— Пийбоди, проучи добрия самарянин Джеймс Стайн. Не мисля, че е замесен в престъплението, но трябва да се убедим в невинността му. Очаквам те у нас точно в осем. Ще използваш кабинета в дома ми.
— Не забравяйте, че утре сутринта трябва да притиснете Луис — напомни й Пийбоди. — Ще се явя в управлението в шест и трийсет, както ми бяхте наредили.
— Остави Луис на мен. Предстои ти безсънна нощ.
— На вас също — заинати се Пийбоди. — Ще бъда в управлението точно в шест и половина, лейтенант.
— Прави каквото искаш, с теб на глава не се излиза. — Ив прокара пръсти през косата си и добави: — Помоли полицаите, които първи са пристигнали на местопрестъплението, да те закарат у дома. — Забелязах, че единият е голям ентусиаст. Изгаря от желание да бъде полезен.
Обърна се и се приближи до Рурк:
— Налага се да те изоставя.
— Ще пътувам до полицейското управление с теб, а оттам ще повикам кола да ме закара до вкъщи.
— Не отивам направо в управлението. По пътя ще се отбия на едно-две места. Ще помоля някого от полицаите да те върне вкъщи.
Рурк подозрително огледа патрулните коли и промърмори:
— Ще намеря начин да се прибера. Все пак благодаря за предложението.
Ив гневно се запита защо тази вечер всички са решили да й противоречат.
— Няма да те зарежа на моста, ясно ли е?
— Не бой се, все някак ще намеря пътя до вкъщи. Между другото, къде отиваш?
— Да свърша това-онова, преди да напиша рапорта си — отвърна тя и сърцето й се сви от ледения му тон. Никога не я беше гледал с подобно безразличие. — Докога ще ми се сърдиш?
— Не съм решил. Но ще те уведомя, когато настъпи моментът да ти простя.
— Караш ме да се чувствам като неблагодарница — промълви тя.
