— Направо са кошмарни. Навярно и Луис е чувал страховитите истории. Съветвам те утре сутринта да продължиш в същия дух. А сега се прибери вкъщи и се постарай да поспиш.
— Ако бях на мястото на задържания — каза Пийбоди, когато остана насаме с началничката си, — досега щях да издам и майчиното си мляко. Наистина ли могат да го изпратят за двайсет и пет години в наказателна колония?
— Разбира се. Най-сурово наказание очаква всеки, който създава неприятности на ченге. Луис също го знае и цяла нощ ще мисли по въпроса. Искам те тук в шест и половина. Ще го подхвана рано-рано, а ти само ще наблюдаваш отстрани със сурово изражение.
— Много обичам да се преструвам на безсърдечна. У дома ли си отивате? — добави тя. Знаеше, че много често началничката й я отпраща и остава на работното си място.
— Да, прибирам се право вкъщи. Жадувам да се изкъпя след контакта си с тези боклуци. Искам те тук в шест и половина, Пийбоди.
— Слушам, лейтенант.
Ив не беше вечеряла и с раздразнение установи, че неизвестният крадец на шоколадчета е открил и новото й скривалище. Тя примирено въздъхна и отхапа от ябълката, която някой беше забравил в хладилника.
Все пак успя да залъже глада си дотолкова, че когато се прибра у дома, жадуваше повече за горещ душ, отколкото за храна. Изпита известно разочарование, тъй като Съмърсет не изникна като призрак във фоайето и я лиши от удоволствието да се заяде с него.
Докато тичаше нагоре по стъпалата, реши първо да се изкъпе, а после да потърси Рурк. Трябваше й време да реши дали да сподели с него всичко, което й се беше случило през деня. Хрумна й, че най- успешния подход към запазване на брачната хармония е да не споменава за срещата си с Рикер.
Влезе в спалнята и първото, което видя, беше голямата кошница с цветя. Едва ли можеше да остане незабелязана, след като беше в средата на помещението, а ароматът на цветята беше толкова силен, че я задуши. След миг видя, че изпод кошницата стърчат дълги, кльощави крака в черен панталон.
„Съмърсет! — помисли си. — Горещият душ засега се отлага.“
— За мен ли са? — провикна се престорено сърдечно. — Божичко, не биваше да го правиш. Ако не овладееш страстта си към мен, Рурк ще изрита оттук кльощавия ти задник и ще ме направи най-щастливата жена на света.
— Както обикновено чувството ви за хумор е доста странно — каза някой, който говореше с едва доловим славянски акцент. — Безвкусният и крещящ букет току-що беше донесен от куриер.
— Внимавай, ще настъпиш Галахад! — извика тя, но за нейна изненада икономът се размина на косъм с котарака и постави кошницата върху голямата маса във всекидневната.
Галахад грациозно се покатери на плота, помириса цветята, сетне скочи обратно на пода и отърка глава в крачола на Съмърсет.
— Букетът е за вас — заяви икономът и тъй като Ив го наблюдаваше, не се наведе да погали котарака. — Донесох го дотук, поставете го, където желаете.
— Кой е изпратил кошницата? Подобен подарък не е в стила на Рурк.
— Разбира се, той е човек с изискан вкус — презрително изсумтя Съмърсет и с отвращение се втренчи в цветята. — Може би някой от престъпниците, с които дружите, е решил да ви подкупи.
— Нищо чудно! — тросна се тя, взе картичката, прикрепена към кошницата, разгърна я и възкликна толкова гневно, че Галахад потърси убежище между краката на иконома. — Ах, този мръсник Рикер!
— Макс Рикер ли? — попита Съмърсет и очите му проблеснаха като заострени парчета лед, които причиняват сериозни наранявания. — Защо ви изпраща цветя?
— За да ме нервира — замислено отвърна тя, сетне сърцето й се сви от тревога. — А може би иска да подразни Рурк. Веднага изхвърли цветята. Изгори ги, натъпчи ги в боклукомелачката. Побързай! И не казвай нито дума на Рурк!
Съмърсет подозрително я изгледа. Знаеше, че си е поставила за цел да не го моли за услуга, а сега търсеше помощта му. Изпита лошо предчувствие и побърза да попита:
— Откъде познавате Рикер?
— Заподозрян е в престъпление. Престани да ме разпитваш и изнеси кошницата. Къде е Рурк?
— В кабинета си. Покажете ми картичката. Заплашва ли ви този мошеник?
— Букетът е примамка — нетърпеливо обясни тя. — Рикер се надява Рурк да се хване в капана. Хайде, не се бави, вземи асансьора. — Ив смачка картичката в шепата си. — Моля те, побързай!
Съмърсет разочаровано въздъхна, взе кошницата и се запъти към асансьора, но преди да се качи, се обърна и каза:
— Внимавайте с този човек. Много е опасен.
Ив изчака вратите да се затворят, разгърна смачканата картичка и отново прочете написаното: „Нямах възможност да целуна булката.“
— Ще ти дам възможност да ме целунеш — промълви тя и накъса на парченца картичката. — Когато за пръв път се срещнем в ада! — Отиде в банята, хвърли късчетата хартия в тоалетната и пусна водата, което я поуспокои. Съблече се, като остави дрехите си на пода, остави кобура с оръжието върху плота и влезе в душ кабината. Нареди водната струя да бъде с пълна мощност, а температурата на водата трийсет и пет градуса. Застана под душа с надеждата да се стопли, да прогони вледеняващото предчувствие, което беше изпитала при вида на цветята. Най-важното в момента бе да обмисли тактиката, която на сутринта да приложи към Луис.
Почувства се малко по-добре. Спря душа, приглади косата си, обърна се и извика:
— Господи! Господи, как се изплаших! Рурк, знаеш как мразя да ме изненадваш по този начин.
— Да, зная. — Той плъзна встрани вратата на кабинката за изсушаване, защото Ив я предпочиташе пред по-бавната процедура на подсушаване с хавлиена кърпа, после отиде да донесе халата на съпругата си. Ала когато Ив излезе от кабината, той не й го подаде, а попита:
— Кой те е подредил така?
— Моля?
— Имаш синини по рамото.
— Така ли? — Ив си спомни как проблеснаха очите на Рикер, когато заострените му нокти се забиха в плътта й. — Имаш право. Сигурно съм се ударила, но не съм обърнала внимание. — Протегна ръка за дрехата, а когато той отказа да й я подаде, възкликна: — Престани! Омръзнаха ми перверзните ти игрички!
Обикновено подобни забележки го караха да се усмихне. Стомахът на Ив се сви, като забеляза непреклонното изражение на съпруга си.
— Не ме заблуждавай, лейтенант. Някой жестоко е стиснал ръката ти. Кой е той? Какво се е случило?
— Май забравяш, че съм ченге. — Тя се престори на ядосана и сграбчи халата си. — Това означава, че ежедневно имам работа с какви ли не грубияни… Вечерял ли си? Гладна съм като вълк.
Рурк й позволи да се върне в спалнята и да поръча на автоготвача любимото й ястие, после попита:
— Къде са цветята?
„Да му се не види“ — помисли си тя, но невинно попита:
— Какви цветя?
— Грамадната кошница, която куриерът донесе преди малко.
— Нямам представа за какво говориш. Току-що се прибрах и… Хей!
Рурк я хвана за рамото и я обърна така рязко, че тя едва не прехапа езика си. Вкамени се, като видя гневния поглед на съпруга си.
— Не ме лъжи! Никога не ме лъжи! — извика той.
— Престани — прошепна Ив и внезапно осъзна, че макар да стискаше раменете й, Рурк не й причиняваше болка и внимаваше да не докосне болното място. — Твоите приятели непрекъснато изпращат букети. Пусни ме. Гладна съм.
— Готов съм да ти простя почти всичко, Ив, но няма да търпя да ме гледаш в очите и да ме лъжеш!
