Арестувани са заради незаконно притежаване на оръжие и на наркотици, както и в пренасяне на същите от един в друг щат. — Изтупа праха от ръцете си, усмихна се ехидно и добави: — Не пропускайте и факта, че са шофирали с превишена скорост. Мъчно ми е за вас, момчета. Господин Рикер ще бъде недоволен. Много недоволен.
Седна зад волана на своята кола и сви рамене. „Не се поддавай на настроенията си, Рикер — помисли си и машинално потърка мястото, където се бяха забили дългите му нокти. — Никога не предприемай нещо, когато си разстроен. Едно на нула за мен!“
Шеста глава
Иан Макнаб влезе в общото помещение на Централното полицейско управление, като се стараеше да остане незабелязан — трудна задача за мъж с плитка до кръста, издокаран с тесен оранжев панталон.
Намерил бе оправдание да бъде тук. Неколцина детективи бяха поискали съдействието му за събиране на информация за свидетелите по случая с убийството на Коли.
Имаше и друга причина за посещението му — младата жена, която седеше в тясната си кабинка в дъното на помещението и прилежно се занимаваше с документацията.
„Божичко, колко е сладка, като се вживява в работата си!“ — помисли си той. Осъзнаваше, че се е хванал на въдицата и не беше особено щастлив, тъй като доскоро възнамеряваше да спи с колкото е възможно повече жени. Иан Макнаб харесваше всякакви жени и намираше по нещо хубаво дори в най- неугледните представителки на нежния пол.
Ала когато в живота му се появи Пийбоди, която рядко се разделяше с прилежно изгладената си униформа и с грозните униформени обувки, той забрави намеренията си.
Смущаваше го фактът, че тя не беше влюбена до уши в него, макар да беше успял да я вкара в леглото си и се бе любил с нея на пода, в асансьора и къде ли още не.
С раздразнение бе принуден да признае, че е обсебен от полицай Дилия Пийбоди.
Влезе в мъничкото помещение, седна на ръба на бюрото й и престорено нехайно подхвърли:
— Здрасти, хубавице. Как върви работата?
— Защо не си на работното си място? — попита тя, без да вдигне поглед от папката, която преглеждаше. — Пак ли си скъсал синджира и си избягал?
— В нашия отдел със служителите се отнасят като с нормални хора… за разлика от твоите шефове. Как работиш в тази клетка?
— Експедитивно. Чупката, Макнаб. Много съм заета.
— Сигурно се занимаваш с материалите по убийството на Коли. Колегите само за това говорят. Бедният, не е заслужил подобна смърт.
Пийбоди долови печална нотка в гласа му и учудено вдигна очи. Забеляза, че в погледа му се чете не само тъга, но и гняв.
— Имаш право. Бъди сигурен, че ще заловим мръсника, който го е убил. Далас проучва всяка вероятност, нищо не й убягва.
— Няма по-добра от нея. Детективите ни помолиха за съдействие. Всички от нашия отдел — от Фийни до обикновения служител — са се включили в разследването.
Пийбоди подигравателно го изгледа:
— Само ти правиш изключение.
— Изпратиха ме тук с молба за допълнителна информация. Бъди по-щедра, Пийбоди. Не ме отпращай с празни ръце.
— Още не разполагам със сведения, които ще ви бъдат от полза. Слушай, ще ти доверя нещо, но да си остане между нас. — Тя се огледа и зашепна: — Нямам представа какво е намислила Далас. Отказа да ми съобщи къде отива, не пожела да я придружа. Преди пет минути се обади и съобщи, че ще доведат четирима задържани, които са обвинени в какво ли не, включително в притежаване на забранени от закона оръжия. Нареди ми незабавно да събера информация за тях, щяла да бъде в управлението след около половин час.
— Какво откри за арестуваните?
— Че и четиримата са „гостували“ в затворите в цялата страна. Осъждани са за тежки престъпления, най-вече за въоръжени нападения, както и за изнудване. — Тя говореше толкова тихо, че Макнаб се приведе към нея, за да я чува и усети свежия аромат на шампоан. — Но най-интересното е, че са хора на Макс Рикер.
Той едва сподави изуменото си възклицание и също зашепна:
— Мислиш ли, че Рикер е наредил да убият Коли?
— Нямам представа. Но знам, че Коли е бил в отряда със специално предназначение, който през есента подпомогна арестуването на наркотрафиканта. Научих го, след като се запознах с материалите по случая и със записките, водени по време на съдебния процес. Но Коли е бил дребна риба, дори не е бил призован за свидетел. Разбира се, делото набързо е било прекратено. Питам се как Далас е успяла да арестува четирима от „горилите“ на Рикер.
— Предчувствам, че е попаднала на вярна следа.
— Можеш да съобщиш на колегите си за задържаните, но не споменавай, че са хора на Макс Рикер. Не искам историята да се разчуе, преди да научим повече подробности.
— Ще си държа езика зад зъбите, но само ако получа поощрение. Ще се отбиеш ли у дома довечера?
— Не зная докога Далас ще ме задържи тук — отговори Пийбоди и си помисли, че й е все по-трудно да устои на закачливата му усмивка. — Може би ще дойда.
— В такъв случай двамата с теб ще… — Той й прошепна, че е измислил нова поза. Надяваше се, че е възбудил любопитството й. Изведнъж скочи на крака и възкликна: — Божичко, командирът идва!
— Успокой топката — подигравателно подхвърли Пийбоди, но и тя стана.
Уитни и друг път беше посещавал общото помещение, но това се случваше доста рядко.
— Майчице, приближава се към нас! — изсъска Макнаб, а Пийбоди едва се сдържа да не изопне куртката си.
Уитни спря пред миниатюрното помещение и се втренчи в младежа:
— Детектив, да не са те прехвърлили на работа тук?
— Не, сър. Отделът за електронна обработка на информацията работи съвместно с отдел „Убийства“ по разследването на убийството на детектив Тадж Коли. Вярваме, че сътрудничеството ни ще помогне за бързото залавяне на престъпника.
„Бива го — възхитено си каза Пийбоди. — Винаги знае как да се измъкне.“
— В такъв случай побързай да се върнеш на работното си място и да продължиш сътрудничеството, вместо да пречиш на полицай Пийбоди.
„Този път обаче не му се размина“ — помисли си тя. Макнаб понечи да козирува, но се отказа, сетне изчезна яко дим.
— Полицай, събра ли информацията относно четиримата задържани, които вече са в ареста? — попита командирът.
„Вече са в ареста! Брей, лейтенантът пипа бързо!“ — каза си Пийбоди и побърза да отговори:
— Да, сър.
— Подготви разпечатка.
Тя даде съответната команда на компютъра и добави:
— Изпратих копия до компютрите на лейтенант Далас — портативния в колата й и онзи в канцеларията й.
Уитни промърмори нещо и зачете разпечатката. Когато Ив влезе в помещението, той вдигна поглед и нареди:
— Лейтенант, да отидем в канцеларията ти!
Пийбоди потръпна от ледения му тон, но смело пристъпи напред, готова да последва началничката си. Въздъхна с облекчение, когато Ив й направи знак да остане на работното си място. Разтревожено си помисли, че ще пламне буен огън и не се знае кой ще пострада.
