Сега беше неин ред да се усмихне. — Вярвам, че цялата ви армия адвокати ще го потвърди. Всеизвестно е, че Коли е бил човек, който е обръщал внимание дори на най-незначителните подробности. Вие сте светски човек и прочут бизнесмен и навярно ще се съгласите, че тези подробности понякога са решаващи… и че истината винаги излиза наяве, колкото и добре да е прикрита. Важното е да се намери човек, който да я открие. Обичам истината и мразя да екзекутират колегите ми. Ето защо съм твърдо решена да открия както истината, така и убиеца на Коли или човека, който е поръчал убийството.
— О, да, сигурен съм, че ви е неприятно, задето полицаят е бил пребит в заведение, което е собственост на съпруга ви. — Гласът на Рикер изтъня от едва сдържаната възбуда. — Неприятна история, нали? И за двама ви, лейтенант. Питам се защо ме притеснявате с прикрити обвинения, вместо да призовете Рурк на официален разпит.
— Не съм казала, че детективът е бил пребит, нито че убийството е било извършено в клуб, който е собственост на съпруга ми. Откъде получихте информацията, господин Рикер?
За пръв път среброкосият се обърка. Очите му станаха безизразни, той зяпна от изумление. Шестимата адвокати заговориха едновременно, очевидно се мъчеха да прикрият гафа му. Намесата им позволи на Рикер да се овладее.
— Поставил съм си за цел да узнавам всичко, лейтенант. Съобщиха ми, че е имало инцидент в клуб, който е собственост на вашия съпруг.
— Кой ви съобщи?
— Мисля, че беше един мой делови партньор. — Престорено небрежно махна с ръка, но Ив забеляза как дланта му се свива в юмрук. — Не си спомням. Незаконно ли е да бъда осведомен? Моето хоби е да събирам информация за хора, които ме интересуват. Мисля, че и вие се занимавате със същото. Известно ми е, че сте били безпризорно дете и че сте израснали в сиропиталище. — Докато говореше, разтвори дланта си, но в очите му се появи странен блясък. Приличаше на гладен човек, пред когото е поставено апетитно ястие. — Открили са ви пребита и изнасилена на някаква мръсна уличка, нали така? Съчувствам ви, сигурно не е лесно да се преживее подобна травма, едва ли сте се примирили с толкова брутално отнетата ви невинност. Горкичката, дори не знаете истинското си име! Кръстница ви е станала някаква претоварена с работа социална работничка. Ив — доста сантиментален избор, свързан с първата жена според Библията, фамилията Далас пък ви е дадена по името на града, в който са ви намерили… изнасилена, пребита и загубила дар слово.
Жестоките му думи постигнаха целта си — върнаха я в миналото. Тя почувства, че се смразява до мозъка на костите си, повдигна й се. Ала не отмести поглед от лицето му и спокойно изрече:
— Играем с картите, които са ни раздадени. Аз също събирам информация, предимно за хора, които прекрачват установените граници. Не се съмнявам, че имате най-подробни сведения за мен, Рикер. Ровете се в мръсотията, няма да ви попреча. Надявам се да разберете с кого сте се захванали този път. Ще отмъстя за смъртта на Коли, като узная кой и защо е причинил смъртта му. Обещавам, че ще го сторя. Край на разпита — добави и изключи записващото устройство.
Адвокатите в един глас запротестираха, но Рикер изключи холограмата. Бледото му лице беше придобило восъчен оттенък.
— Внимавайте, лейтенант! Лошо се пише на всеки, който ме заплашва!
— Прегледайте още веднъж сведенията за мен и ще се убедите, че не съм от страхливите.
Двамата се изправиха едновременно, Рикер пристъпи към Ив, която само чакаше той да изгуби контрол дори за миг. И секунда й беше достатъчна. Ала среброкосият се овладя и процеди:
— Нима си въобразявате, че можете да се състезавате с мен? Въобразявате си, че като имате полицейска значка, сте недосегаема! — Щракна с пръсти пред очите й, а дългите му нокти изчаткаха като мечове на дуелиращи се противници. — Ще си отидете ей тъй и всички ще забравят, че сте съществувала!
— Опитайте и вижте какво ще се случи.
Лицето му се изкриви от гняв, но той се овладя и продължи с подигравателен тон:
— Грешите, ако си мислите, че Рурк ще ви защити. Съпругът ви е слаб и сантиментален, размекнал се е, загубил си е ума по една полицайка. Някога имах големи планове за него… — Усмивката му беше по-страшна от заострените му нокти. — Не съм се отказал от скъпия Рурк, само промених плановете си, свързани с него.
— Още веднъж ви напомням внимателно да се запознаете с информацията за мен, Рикер. Ще се убедите, че не ми трябва защитник, че винаги съм се справяла сама с проблемите. Гарантирам ви обаче, че Рурк ще се зарадва, като научи колко ви е страх от него. Добре ще се позабавляваме за ваша сметка. — Извърна се, а Рикер я сграбчи за рамото. Сърцето й подскочи от радостно предчувствие, но тя хладнокръвно изгледа среброкосия и промърмори: — Давайте, направете го.
Ноктите му се забиха в плътта й, после той отдръпна ръка. „Нима умее да се владее? — запита се Ив, после сама мислено си отговори: — Въобразява си, че се контролира, но много греши.“
— Ще ви изпратя — процеди през зъби Рикер.
— Знам пътя. По-добре се залавяйте за работа, постарайте се да заличите следите си. Обещавам, че ще ви открия, под който и камък да пропълзите. С удоволствие ще ви измъкна от скривалището ви.
Като излезе от просторното помещение, видя „камериерката“, която учтиво й се усмихна:
— Ще се радваме, ако сте прекарали приятно в този дом, лейтенант. Позволете да ви изпратя до вратата.
Докато вървеше по коридора, Ив чу звука от счупено стъкло. Усмихна се и си помисли, че Рикер със сигурност не може да се владее.
Отведоха я до колата й, а хората от охраната я проследиха с поглед, когато мина през портала и излезе на магистралата.
След десет минути Ив забеляза „опашката“. Шофьорът на автомобила зад нея дори не прикриваше, че я следи. Тя продължи да шофира, без да надвишава позволената скорост. Измина още трийсетина километра, сетне на магистралата излезе друга кола и се устрои пред нея. Преследвачите й бяха устроили капан.
„Сега ще ви покажа с кого си имате работа!“ — помисли си Ив и даде газ. Преминаваше от едно в друго платно, слаломираше между превозните средства, но не се стараеше да затрудни преследвачите. Междувременно съумя да се обади по видеотелефона. Когато премина границата между двата щата и се озова на „своя“ територия, още на първия изход напусна магистралата.
— Знаех, че няма да ме подведете — промърмори, когато двете коли я последваха. — Кретени!
Увери се, че по шосето няма други автомобили и отново даде газ. Сетне направи обратен завой и се устреми към преследвачите. Единият шофьор панически зави наляво, другият надясно, изгубиха контрол над управлението и колите изхвърчаха от платното. Ив включи сирените, скочи от автомобила и извади оръжието си:
— Полиция! Всички да слязат! Горе ръцете! — Забеляза, че онзи, който пътуваше във втората кола, посегна към вътрешния джоб на якето си, затова стреля във фаровете. Стъклото се пръсна на хиляди парченца, в този миг се чу вой на други сирени. — Веднага слезте! — повторно извика Ив и със свободната си ръка извади полицейската си значка. — Нюйоркска полиция!
Единият шофьор се подчини. Изглеждаше доста наперен, но все пак вдигна ръце, като видя двете патрулни коли, които спряха наблизо.
— Защо ни спряхте?
— Да речем, че сте превишили скоростта, после ще видим. — Тя вдигна палец: — Ръцете отгоре на колата — знаеш какво се прави в подобни случаи, нали?
Униформените полицаи заобиколиха арестувания като рояк пчели. Някой попита:
— Да им сложим ли белезници, лейтенант?
— Непременно. Оказаха съпротива при арест. И още нещо. — Ив приключи с обиска на шофьора и извади оръжието, скрито във вътрешния му джоб. — Притежава оръжие, забранено от закона. Загазил си, приятел!
В другите преследвачи бяха открити още оръжия, шест пликчета, съдържащи „Зевс“ и две с „Екзотика“, комплект инструменти за разбиване на различни ключалки и три къси стоманени тръби, подходящи за нанасяне на жесток побой.
— Закарайте тези боклуци в Централното управление — обърна се Ив към униформените полицаи. —
