настани на креслото, — но съм сигурен, че Рурк ще възрази срещу това определение. Затова ще го нарека мой бивш съратник. Надявах се, че днес ще ми гостувате заедно.
— Рурк няма работа с вас.
— Наистина в момента не работим заедно. Моля, седнете. Разположете се удобно.
Тя си помисли, че грозният стол, който Рикер й посочваше, едва ли е удобен, но все пак седна.
— Колко сте красива… — промълви той, погледът му сякаш я разсъбличаше.
Ив знаеше, че този похват е типичен за представители на силния пол, които искат жената да се почувства уязвима, да изпита неудобство. Тя обаче почувства само раздразнение.
— При това изглеждате компетентна и непретенциозна — добави Рикер. — Изненадан съм от избора на Рурк. Винаги е харесвал… по-стилни, по-женствени дами. — Той забарабани с пръсти по страничната облегалка на креслото, а Ив забеляза, че ноктите му са покрити със сребрист лак и са заострени като на граблива птица. — Признавам, че се възхищавам от хитрия му подход да вземе за съпруга жена с вашата професия. Сигурно е много удобно да имаш такъв… интимен съюзник в полицията.
Репликата му беше преднамерено предизвикателна, но Ив не се поддаде на уловката, само наклони глава и с привидно безразличие промърмори:
— Нима? Защо мислите, че бракът с мен е изгоден за Рурк?
— Защото защитава интересите му. — Рикер отпи от чашата си. — Деловите му интереси.
— Не разбирам защо проявявате любопитство към работата му, господин Рикер.
— Любопитно ми е да разбера какви са постиженията на човека, с когото някога бяхме партньори.
Ив се приведе и попита:
— Съгласни ли сте да дадете официални показания относно взаимоотношенията си с Рурк?
Той присви очи и заприлича на хищник, който се готви да се хвърли върху жертвата си:
— Нима ще го изложите на риск, лейтенант?
— Рурк знае как да се защити. А вие?
— Да разбирам ли, че сте го дресирали, лейтенант? Нима сте превърнали вълка в послушно кученце?
Този път тя искрено се засмя и възкликна:
— Послушното кученце ще ви прегризе гърлото, без да се замисли! Убедена съм, че го знаете. Интересно… Не подозирах, че толкова се страхувате от Рурк.
— Грешите — промърмори Рикер, ала Ив забеляза как стиска чашата, а адамовата му ябълка заподскача, сякаш той се мъчеше да преглътне горчив хап.
— Едва ли. Но не съм тук, за да обсъждаме съпруга ми, а вашата професия. — Тя извади записващото устройство. — Съгласен ли сте разговорът ни да бъде документиран?
Под сребристите мустаци устните му се разтегнаха в неприятна гримаса, която не можеше да се нарече усмивка:
— Разбира се. — Докосна някакъв бутон на страничната облегалка на креслото и в другия край на помещението се появи холограмно изображение. Шестима мъже с черни костюми седяха със скръстени ръце зад дълга маса, погледите им бяха пронизващи. — Това са моите адвокати — обясни Рикер.
Ив постави записващото устройство върху ниската посребрена масичка, продиктува необходимите данни и прочете правата на Рикер.
Той иронично се усмихна:
— Много сте прецизни. Рурк би ви се възхитил, както ви се възхищавам аз.
— Ясно ли ви е какви са правата и задълженията ви, господин Рикер?
— Напълно.
— Вече упражнихте правото си на адвокатска защита — шестима ваши представители присъстват на настоящия неофициален разпит. Били сте арестуван преди шест месеца по обвинение в… — Макар че знаеше наизуст обвиненията, тя извади бележника си и ги прочете: — Производство, притежаване и разпространение на забранени от закона вещества, включително халюциногенни опиати и наркотици, международна и междупланетна търговия с дрога, притежаване на забранени оръжия и на химически заводи, които работят без лиценз…
— Лейтенант, за да спестя ценно време и на двама ни, ще ви уверя, че са ми известни всички обвинения, въз основа на които бях задържан през есента. Навярно знаете, че повечето абсурдни обвинения бяха оттеглени впоследствие, а съдебното дело срещу мен приключи с оправдателна присъда.
— Знам, че вашите адвокати и прокурорът са сключили споразумение, при което по-незначителните обвинения са били оттеглени. В замяна представителите ви са предоставили на властите информация за четирима търговци на наркотици и оръжия. Изглежда, не сте много лоялен към съдружниците си, господин Рикер.
— Напротив, винаги съм им бил верен. Нямам делови отношения с наркопласьори и с търговци на оръжие, лейтенант. Работя почтено и ежегодно правя щедри дарения на благотворителни и политически организации.
— О, да, известни са ми „благородните“ ви дела, сред които е наистина щедрото дарение, което сте направили на организация, подвизаваща се под името „Касандра“.
— Вярно е. — Един от адвокатите понечи да се намеси, но Рикер вдигна ръка: — Бях потресен до дъното на душата си, когато по-късно научих за терористичната им дейност. Направихте неоценима услуга на човечеството, лейтенант, като разбихте тази престъпна организация. Едва когато истината бе разгласена от медиите, разбрах че съм се заблуждавал, като съм вярвал, че целта на членовете на „Касандра“ е да осигурят безопасността и спазването на правата на нашите съграждани… със законни средства, разбира се.
— Жалко, че не сте си направили труда да се запознаете по-обстойно с дейността на „Касандра“, както е логично да постъпи всеки, преди да дари над десет милиона долара, безсъмнено спечелени с пот на челото.
— Действително допуснах грешка, за която много съжалявам. Веднага уволних служителя, който отговаря за даренията.
— Разбирам. Срещу вас е било заведено дело по обвинения, които не са отпаднали след споразумението с прокурора. Установено било обаче, че липсват веществени доказателства, а информацията, въз основа на която е бил извършен обискът на вашия склад, е била недостатъчна.
— Престанете да увъртате! — Рикер отметна глава и сребристата му дълга коса се полюшна. — Истината е, че полицията не разполагаше с достоверни данни, оправдаващи нахлуването в склад, който действително е моя собственост, но е даден под наем на друга фирма.
Ив забеляза, че очите му гневно проблеснаха, в гласа му се прокраднаха истерични нотки, а пръстите му нервно забарабаниха по страничната облегалка на креслото.
— Бях подложен на издевателство от служители на закона, които предпочитат беззаконието. Моите адвокати са подали оплакване срещу нюйоркската полиция.
— Какво общо имате с детектив Тадж Коли?
— Коли ли? — Той се усмихна, но очите му останаха студени. — Боя се, че името не ми говори нищо. Повярвайте, лейтенант, познавам много ваши колеги. Възхищавам се от хората, които служат на закона. Но точно този човек не… Почакайте, почакайте… — Той потърка с пръст устните си и едва чуто се изкиска. — Разбира се… спомних си. Чух за трагичния случай. Този Коли е бил убит наскоро, нали?
— Коли е бил член на специалния отряд, който изненадващо е нахлул във вашия склад и ви е причинил загуби за милиони долари.
— Господин Рикер е само собственик на склада, но няма нищо общо с наемателя му, нито с лабораториите за производство на дрога или разпространителския център в Ню Йорк, които са били открити от полицията и от отдела за безопасност. Възразяваме на обвиненията, които се хвърлят върху нашия клиент… — Адвокатът продължи да говори, но нито Рикер, нито Ив му обърнаха внимание.
— Много съжалявам за смъртта на вашия колега, лейтенант. Но се питам дали ще бъда подлаган на разпит всеки път, когато убият полицай. Подобни действия могат да бъдат изтълкувани като погазване на гражданските ми права.
— Грешите, господин Рикер. Съгласихте се да се срещнем, без да поставяте допълнителни условия. —
