— Колата сигурно вече ме чака. — Отвори вратата и направи път на Ив, но когато тя мина покрай него, внезапно я взе в прегръдките си и впи устни в нейните, после промълви: — Благодаря за съдействието, лейтенант.
— Бива си го! — изчурулика Пийбоди, когато той се качи в лимузината си. — От един поглед се разбира, че този мъж знае да целува.
— Престани да си въобразяваш, че целува теб!
— Не искайте от мен невъзможното. — Пийбоди замечтано докосна устните си. — Ще си мисля за тази целувка през целия ден…
— Мисли за двамата мъже, които въртиш на малкия си пръст.
— Не е същото — въздъхна младата жена и бавно тръгна към колата. — Изобщо не е същото. Къде отиваме?
— На гости на една стриптийзьорка.
— Ех, ако беше стриптийзьор…
— Съжалявам, но се налага да те разочаровам.
Нанси живееше в красива сграда на Лексингтън авеню, която беше строена преди Градските войни, фасадата изглеждаше още по-красива заради сандъчетата с прекрасни цветя, подредени на первазите на прозорците. Униформеният портиер със симпатично лице ослепително се усмихна, когато Ив му показа значката си.
— Дано да нямаме неприятности, лейтенант Далас. Ако ви потрябва помощ, винаги съм на ваше разположение.
— Благодаря. Смятам, че ще се справим и сами.
Като влязоха в малкото фоайе, Пийбоди промълви:
— Обзалагам се, че е натрупал цяло състояние от бакшиши. Има чаровна усмивка и хубав задник. Какво повече може да се желае от един портиер? — Огледа се и забеляза дискретните табелки с имената на обитателите на сградата, излъсканата до блясък месингова врата на асансьора, вазата с красиви пролетни цветя. — Не предполагах, че стриптийзьорка може да живее в подобна сграда. Жилището повече подхожда на висши чиновници и на младежи, на които предстои блестяща кариера. Питам се какъв е годишният доход на тази жена.
— Да не смяташ да си смениш професията?
— Как не! — изсумтя Пийбоди, когато се качиха в асансьора. — Мъжете не са се наредили на опашка да ме видят гола. Само Макнаб…
— Спести ми подробностите, няма да ги издържа! — Вратите се отвориха на шестия етаж и Ив забърза към апартамента на Нанси. Позвъни и за нейна радост стриптийзьорката веднага отвори, иначе имаше опасност Пийбоди да се изкуши да сподели тайните на интимния си живот.
— Вие ли сте Нанси Гейнър?
— Да.
— Аз съм лейтенант Далас от нюйоркската полиция, а това е сътрудничката ми. Може ли да влезем и да поговорим с вас?
— Заповядайте. Сигурно ще ме разпитвате за Тадж.
Нанси напълно отговаряше на представата за жена, която живее в подобен апартамент. Беше млада — около двайсет и пет годишна според преценката на Ив, — но русата й къдрава коса, куклените устнички и големите й зелени очи й придаваха вид на момиченце. Носеше светложълт костюм, който подчертаваше пищните й форми, но не изглеждаше вулгарен. Поведе неканените гостенки по коридора, а Ив усети аромата на парфюма й, ухаещ на лилия. Като влязоха в дневната, веднага заговори:
— Повдига ми се, когато си помисля за случилото се. Честна дума. Вчера Ру ми съобщи, че Тадж е бил убит. — Големите й очи се насълзиха, сякаш река заля необятни зелени поляни. Не мога да повярвам, че в клуба е извършено престъпление!
Покани Ив и Пийбоди да седнат на канапето с калъфи от розово кадифе, върху което бяха нахвърляни възглавнички:
— Заповядайте, настанете се по-удобно. Да ви донеса ли нещо за пиене?
— Не, благодаря. Ще разрешите ли да запишем разговора, госпожице Гейнър?
— О! Божке! — Нанси прехапа устни и притисна длан към великолепните си гърди. — Ами… не знам. Задължително ли е?
— Само с ваше съгласие — отвърна Ив и си помисли: „Стриптийзьорка, която казва «Божке!» А пък аз си въобразявах, че вече нищо не може да ме учуди.“
— Ами… съгласна съм. Искам да помогна, стига да мога. Обаче ще ви помоля да седнем, че съм малко изнервена. Никога не са ме разпитвали от полицията… всъщност веднъж ми се случи нещо подобно — тъкмо бях дошла в Ню Йорк от Ютумуа… а момичето, с което живеех в квартирата, беше пропуснало да поднови лиценза си… беше проститутка, нали разбирате… Както и да е, разговарях с полицая, дето председателства комисията за даване на лицензи, обаче беше по-различно… не ставаше въпрос за убийство, нали?
Ив смаяно примигна:
— Какво е Ютумуа?
— Градче в Айова. Преселих се в Ню Йорк преди четири години. Мечтаех да стана танцьорка в някоя постановка на Бродуей. — Тъжно се усмихна и продължи: — Сигурно всички момичета, които идват в Ню Йорк, си мечтаят същото. Умея да танцувам, но като мен са още стотици млади жени, а наемите тук са безбожно високи. Затуй постъпих на работа в един клуб… ама не беше порядъчен — довери тя и широко отвори невинните си очи. — Изгубих всякаква надежда и взех да си мисля да се върна в Айова и да се омъжа за Джоуи, само че той е голям тъпак, нали разбирате? После случайно Ру ме видя да танцувам и ми намери работа на по-хубаво място. Заплатата беше по-голяма, пък и клиентите не ми пускаха ръка. След туй Ру отиде в „Чистилището“ и покани някои от танцьорките да работят там. Клубът наистина си го бива, честна дума. Няма туй-онуй, нали се сещате?
— Туй-онуй — повтори Ив. Беше като замаяна от словесния изблик на Нанси. — Благодаря за подробната информация.
— Няма защо, искам да помогна. — Стриптийзьорката се приведе и още по-широко отвори очи. — Ру каза ако някоя от нас знае нещо, да се свърже с лейтенант Ив Далас — значи с вас. Каза още да отговорим на всичките ви въпроси и да направим каквото можем, защото… ами защото така помагаме на закона, пък и вие сте жена на Рурк. Онзи, дето е собственик на „Чистилището“…
— Известно ми е — иронично подхвърли Ив.
— О! Божке! Щях да ви съдействам дори и да не бяхте жена на Рурк. Граждански дълг е да съдействаш на полицията, пък и Тадж беше симпатяга. Не притесняваше танцьорките, нали разбирате? И в добрите клубове все някой от персонала гледа да забърше момичетата. Ама пред Тадж можех да се явя както майка ме е родила и да не му направи впечатление. Не поглеждаше друга жена и туйто. Имаше съпруга, деца и беше истински домашар.
„Как да прекъсна тази бърборана?“ — запита се Ив, но все пак реши да опита:
— Госпожице Гейнър…
— Хайде да си говорим на „ти“. Викай ми Нанси.
— Съгласна съм. Нанси, разбрах, че снощи си танцувала в клуба. Интересувам се дали и момиче на име Мици е било на работа по същото време.
— Да, беше. Смените ни почти съвпадат, но снощи Мици си тръгна по-рано. Беше отчаяна, защото приятелят й, който е истински задник… извинете ме за грубата дума — я бил изоставил заради някаква сервитьорка. Тя се заливаше от сълзи в гримьорната и разправяше, че онзи бил най-голямата любов в живота й, че й обещал да се оженят и да купи къща в Куийнс… или в Бруклин, но всъщност няма значение, после…
— Госпожице Гейнър!
— Сигурно ви досадих с приказките си — усмихна се Нанси. — Така или иначе, Ру я заведе вкъщи. Ру е върхът и се грижи за всички танцьорки, защото едно време и тя е била като нас. Хей, май трябва да се обадя на Мици и да се поинтересувам как се чувства.
— Непременно го направи. Сигурно ще се трогне от вниманието ти — каза Ив. Момичето я беше заляло
