Пийбоди направиха крачка към нея. Тя побърза да ги изпревари като че прогонваше кучета пазачи.
— Не разбирам защо се засягаш. Предположението ми е съвсем логично.
— Логично е, ако ставаше въпрос за някой страхливец и боклук, който рано или късно свършва живота си в найлонов чувал. Но Коли носеше значка като нас. Какво ти дава право да оскверняваш паметта му и да твърдиш, че е бил корумпиран?
— Не съм казала, че е вземал подкупи.
— Не го усуквай! — Милс заканително размаха пръст. — Ако продължаваш да правиш гадни намеци, Далас, не се надявай на помощта ми. Трябваше ние да поемем разследването, не да го поверят на една мръсница от Централното управление.
— Обаче го повериха на мръсницата, Милс, затова гледай да го преживееш — с престорено безразличие отговори Ив. Стори й се, че видя как Мартинес едва прикри усмивката си. — Длъжна бях да задам този въпрос, но още не съм чула отговора ти.
— Майната ти! Това е моят отговор!
— Милс — промърмори Мартинес, — успокой топката.
— Майната ти и на теб! — Той се обърна към нея със стиснати юмруци. Кръвта беше нахлула в главата му. — И без това на фустите не им е мястото в полицията! Играй по свирката на любимката на Уитни, Мартинес, пък ще видим докъде ще те доведе. Запомни от мен, че ченгетата не се портят взаимно, независимо какви са. — Той кръвнишки изгледа Ив и измарширува навън.
Мартинес се изкашля, почеса се по главата и избърбори:
— Лейтенантът не обича да работи с жени и с представители на малцинствата.
— Нима?
— Така е. Затова не вземай навътре обидите му. А сега на въпроса: аз уредих залавянето на Рикер и гарантирам, че Коли беше чист като изворна вода. Именно поради тази причина го привлякох в групата. И на мен въпросът ти не ми хареса, но знам, че трябваше да го зададеш. Коли не работеше допълнително, но изпитваше уважение към полицейската значка. Харесваше му да бъде ченге, да защитава законността и правото. Не мога да си представя, че е бил корумпиран. Някак си не му подхожда.
„Зависи как подреждаш мозайката“ — каза си Ив, но само попита:
— За какво намекваше Милс, като каза, че ченгетата не се клеветят взаимно, независимо какви са?
Очите на чернокосата проблеснаха, но дали от гняв, или защото бе развеселена, Ив не можа да прецени.
— Намекваше, че Коли е чернокож. Според Милс истинският полицай принадлежи към бялата раса и е хетеросексуален. Между нас казано, изобщо не умее правилно да преценява хората.
Ив изчака Мартинес да излезе и се обърна към сътрудничката си:
— Записа ли всичко, Пийбоди?
— Да, лейтенант.
— Изключи записващото устройство. Направи копие за моя файл, но никой друг не бива да научи за този разговор. Хм… любимката на Уитни — добави замислено. — Не го бях чувала досега. — Поклати глава — сега не му беше времето да се обижда от подмятанията на колегите си. — Придружи Рурк при огледа на клуба, за да прецени какви са щетите. Разполагаш с петнайсет минути, приятел — обърна се тя към съпруга си. — После отново ще запечатам вратата и достъпът ще се осъществява само с мое съгласие.
— Много е красива, когато е разгневена, нали, Пийбоди? — усмихна се той.
— Подкрепям мнението ви.
— Остават четиринайсет минути — предупреди Ив. — Времето тече.
— Да започваме, миличка. — Той направи знак на Пийбоди да го хване под ръка.
Когато се отдалечиха, Ив извади комуникатора си и се свърза с Фийни от отдела за електронна обработка на информацията.
Щом видя печалното му лице на екрана, побърза да попита:
— Ще ми направиш ли една услуга?
— Няма да го броим за услуга, ако се отнася за убийството на онзи полицай. Всеки колега от нашия отдел е готов да работи извънредно, за да помогне на разследването ти. Онзи мръсник си въобразява, че ще се отърве безнаказано, като убие ченге, но жестоко се лъже.
Ив изчака, докато Фийни изчерпа гневните си слова, после каза:
— Включи закодиращото устройство.
Ирландецът озадачено я изгледа, но се подчини:
— Какво се е случило?
— Предупреждавам те, че молбата ми няма да ти допадне. Искам да проучиш двама полицаи — лейтенант Алан Милс и детектив Хуана Мартинес от наркоотдела към 128-и участък.
— Наистина молбата ти не ми допада.
— Молбата ми е да го направиш тихомълком, Фийни. Не искам никой да разбере за проучването.
Тъжното му лице придоби още по-печално изражение:
— А пък това ме притеснява още повече.
— Извинявай, че те поставям в неудобно положение. Сама щях да направя проучването, но ти ще го извършиш по-бързо и ще го запазиш в тайна. — Тя се огледа, за да се убеди, че Рурк и Пийбоди са далеч и не могат да я чуят. — И на мен тази история не ми харесва, но трябва да открехна вратата, за да я затворя.
Макар че беше сам в кабинета си, Фийни понижи глас:
— Проверяваш ли предположенията си, Далас, или смяташ, че някой от колегите е корумпиран?
— Невъзможно е да ти отговоря в момента, но се натъкнах на някои факти, които не мога да пренебрегна. Направи ми тази услуга, Фийни. Като приключиш, обади ми се и ще се срещнем извън управлението, за да ти съобщя подробностите.
— Познавам Милс и мисля, че е истински гадняр.
— Вярно е. Днес имах удоволствието да се запозная с него.
— Но според мен не е корумпиран, Далас.
— А според мен най-големият проблем е, че не ни се иска да повярваме в неприятната истина за някой колега.
Тя прибра комуникатора, изправи едно от преобърнатите високи столчета и се настани на него. Извади бележника си и написа имената на хората, които според нея бяха замесени в случая. Името на Коли постави в средата, свърза го с Рикер, с Милс и Мартинес. Написа фамилията Рот и обгради с окръжност имената, а в долния ъгъл добави „Уебстър — отдел за «Вътрешно разследване»“ и го свърза с Коли. Питаше се дали до края на разследването няма да открие, че неприятният й колега е замесен в играта повече, отколкото тя подозира.
Сетне, тъй като беше неизбежно, написа името на Рурк и го свърза с Коли и с Рикер. Надяваше се от все сърце той да се окаже невинен.
Помисли си: „Смъртта е нарисувала картина, разказала е историята от гледната точка и на жертвата, и на убиеца. Разрушенията, начинът, времето и мястото на извършване на престъплението са елементи от тази история. Наркотици. Окървавена полицейска значка. Убиец, който продължава да удря с бухалката вече мъртвата си жертва. Стриптийзьорки. Изчезнали дискове от охранителните камери. Порок, секс, пари. Трийсет кредитни жетона…“
Тя намръщено се втренчи в бележника си, а когато забеляза, че Рурк и Пийбоди се приближават, продължи да разсъждава на глас:
— Каква символика има в кредитните жетони? Дали е намек, че Коли е вземал подкупи? Едва ли престъпникът е искал да инсценира обир. Кървави пари… Но защо точно трийсет жетона.
— Не си чувала за трийсетте сребърника? — попита Рурк и вдигна вежда, като видя озадаченото й изражение. — Ясно е, че не си запозната с библейските текстове, лейтенант. Юда получил трийсет сребърника, задето предал Христос.
Тя кимна и се изправи:
— Да речем, че Коли е бил предателят Юда. Но кой играе ролята на Христос? — Огледа се за последен път и се обърна към Рурк: — Времето ти изтече. Ще се обадиш ли на твоя шофьор?
