забележат, че остава насаме с Коли.
Тя запристъпва сред парчетата от стъкло и дърво и се приближи до бара:
— Сяда на столчето, моли за едно питие. Държи се съвсем естествено и приятелски. Предстои му да обсъди делови въпрос с Коли, затова е пожелал да останат насаме.
— Защо не е накарал Коли да изключи охранителните камери? — попита Рурк.
— Не се страхува, че ще бъде разобличен чрез записите. Знае, че после ще вземе дисковете. Разговаря спокойно, поведението му не възбужда подозрението на Коли, който си отваря бутилка бира, но остава зад бара. Спокоен е, познава този човек, може би и преди са пили по чаша бира. — Ив огледа разположението на камерите и продължи: — Не се притеснява и от камерите. Следователно разговорът не е бил инкриминиращ или предварително е бил изключил записващите устройства. През цялото време убиецът обмисля следващия си ход. Минава зад бара и сам си налива питие.
Тя заобиколи плота, виждаше картината във въображението си. Широкоплещестият Коли стои зад бара. Носи задължителната униформа — черна риза и черни джинси. Спокоен е, отпива от бирата си, взима си от фъстъците.
— Кръвта бучи в ушите на убиеца, сърцето му бие до пръсване, но той не издава вълнението си. Може би пуска някоя шега, после моли Коли да му подаде нещо. А щом онзи му обръща гръб, грабва бухалката и замахва.
„Всичко е станало за секунда — помисли си тя. — Сграбчил е бухалката и мигновено е нанесъл удар.“
— Коли полита напред и удря главата си в огледалото зад бара. Бликва фонтан от кръв, бутилките падат на пода и експлодират като бомби. — Ив присви очи. — Експлозиите отекват в съзнанието на престъпника. Кръвта му закипява, адреналинът му се покачва. Вече е изгорил моста зад себе си, връщане няма. Вторият удар попада върху лицето на жертвата. Приятно му е да види болката и изумлението, изписани на това лице. Мисли си: „Така му се пада на мръсника!“ Отново нанася удар и този път черепът на Коли се пръсва, мозъкът му изтича. Но това сякаш не е достатъчно за убиеца… — Тя вдигна ръце като играч на бейзбол, който е готов да посрещне топката. — Иска му се да… да заличи Коли. Удря отново и отново, а хрущенето на счупените кости му се струва като музика. Яростта му нараства. Усеща вкуса на кръвта. Задъхва се. Когато се осъзнава и си възвръща способността да разсъждава, изважда полицейската значка от джоба на мъртвия и я хвърля в локвата кръв, после претъркаля трупа върху нея. Окървавена полицейска значка — в това има нещо символично.
Ив замълча за момент, замисли се, после продължи:
— Дрехите, ръцете му и обувките му са окървавени, но другаде в клуба не са открити следи от кръв. Следователно той е запазил достатъчно присъствие на духа и се е преоблякъл, но първо се е измил. Метачите откриха следи от кръвта и мозъчното вещество на Коли в сифона на умивалника зад бара. — Обърна се и погледна към мивката, която беше покрита със специалния прах, използван от метачите. — Измил се е тук, а трупът е лежал зад него. Изключително хладнокръвие, нали? После е започнал да руши всичко, което е попаднело пред очите му. Мисля, че добре се е позабавлявал. Отпразнувал е убийството, ала според мен не е бил обезумял. Захвърлил е бухалката зад плота, сякаш иска да ни каже: „Ето оръжието, с което извърших убийството.“ После е извадил дисковете от камерите и е напуснал клуба.
Рурк изчака съпругата му да се върне към действителността и заговори едва когато изцъклените й очи възвърнаха нормалния си вид:
— Знаеш ли какво се изисква, за да създадеш подобна картина във въображението си, лейтенант? Смелост, необикновена смелост.
— Правя само необходимото.
— Не е вярно. — Той докосна ледената й ръка. — Правиш много повече.
— Не ме разсейвай. — Ив издърпа дланта си от неговата; наистина й беше студено, освен това се засрами от поведението си. — Всъщност това е само теория.
— Намирам я много уместна. Разказваше така, че престъплението оживя пред очите ми. Окървавена полицейска значка… да, наистина има някаква символика. Може би този Коли е бил убит, защото е бил ченге.
— И аз стигнах до същото заключение.
Вратата се отвори и тя машинално погледна в тази посока. Веднага позна Милс, въпреки че беше по- нисък, отколкото бе предполагала, освен това бе затлъстял. Очевидно не се беше възползвал от въведената в полицията програма за фитнес, нито от намалението, предоставяно от пластичните хирурзи на служителите на закона.
Жената до него беше дребничка и слаба, но мускулеста. Кожата й беше с онзи маслинен оттенък, който винаги напомняше на Ив за страни, където цари непоносим пек. Лъскавата й черна коса беше сплетена на дълга плитка. Тъмните й очи издаваха интелигентност. В сравнение с нея Милс приличаше на затлъстял и мръсен помияр.
— Предупредиха ни, че убийството било жестоко. — Мартинес говореше отривисто и с едва доловим акцент. — Но виждам, че положението е по-сериозно, отколкото си го представях. — За миг тя извърна поглед към Рурк, сетне отново се втренчи в Ив: — Ти сигурно си лейтенант Далас.
— Да. — Ив заобиколи плота. — Благодаря, че дойдохте. Цивилният е собственик на клуба.
Милс едва забележимо кимна и с тежки стъпки се доближи до бара. Движеше се като затлъстяла мечка.
— Нашият човек е бил убит там, нали? Гадна смърт…
— Не съм чувала смъртта да е приятна. — Мартинес рязко се обърна към вратата и машинално посегна към оръжието си. Бързината й не допадна на Ив, която се намръщи и побърза да представи Пийбоди:
— Това е моята сътрудничка. Пийбоди, запознай се с детектив Мартинес и лейтенант Милс. — Тя едва забележимо докосна яката си, после се обърна и последва Мартинес до бара.
Подчинявайки се на сигнала, Пийбоди прикрепи на яката си записващото устройство и го включи.
— Откога познавате Коли? — попита Ив.
— Аз се запознах с него преди две години, когато ме преместиха от Бруклин в 128-и участък. — Чернокосата огледа разрушенията, които беше причинил убиецът. — Лейтенантът го познава от по- отдавна.
— Да, от времето, когато постъпи на работа. Спомням си, че беше като изваден от кутия — униформата му беше изгладена, обувките идеално излъскани. Разбрах, че е служил в армията, сигурно там се беше научил да се конти така. Викахме му господин Нито миг повече.
— Престани, Милс — процеди Мартинес. — Човекът още не е погребан, стъпили сме в локва от кръвта му…
— Ама това си беше самата истина. Не оставаше нито минута след дежурството, освен по изричното нареждане на началничката. Не отричам обаче, че съвестно вършеше работата си.
— Как е бил избран в отряда със специално предназначение?
— Мартинес държеше на участието му. — Милс поклати глава. — И през ум не ми минаваше, че ще го убият. Бих се обзаложил, че спокойно ще си изкара службата, а като се пенсионира, ще майстори къщички за птици или подобни щуротии.
— Вярно е, че аз го привлякох в специалния отряд — намеси се чернокосата и застана така, сякаш искаше да е възможно най-далеч от лейтенанта. — Коли беше истинско чудо по отношение на подробностите. Поставяш го да наблюдава даден обект и получаваш най-подробен доклад за всичко, което е видял в продължение на четири часа, чак до боклуците на тротоара. Имаше набито око. — Тя намръщено се втренчи в пръските от кръв по стената. — Не виждам причини Рикер да поръча убийството му. Коли беше дребна риба в разследването. Вярно, че присъстваше на ареста, но само в ролята на оператор, който засне случилото се. Аз арестувах Рикер, но после той успя да се измъкне.
— Коли е запомнял дори най-незначителните подробности — намеси се Ив. — Възможно ли е да е съобщил на Рикер нещо, което му е помогнало да отърве кожата?
Настъпи продължително и неловко мълчание. Ив забеляза, че мексиканката се спогледа с колегата си.
— Не ми харесват тези приказки, Далас! — В тона на Милс се долавяше заплаха, сякаш беше стиснал в запотената си длан парче стъкло и пристъпваше към Ив. С периферното си зрение тя забеляза как Рурк и
