с порой от ненужна информация, която обаче потвърждаваше алибито на Ру Маклийн. — А сега разкажи какво се случи последния път, когато си разговаряла с Тадж.
— Добре. — Нанси се настани по-удобно на канапето и скръсти ръце на скута си като примерна ученичка. — Снощи бях доста заета — освен в „Чистилището“ участвах и в две „частни“ представления. По време на първия антракт видях Тадж — ядеше сандвич с пилешко. Подхвърлих му: „Хей, Тадж, туй май става за ядене“, за майтап, нали разбираш?
Ив насила се усмихна.
— Той се засмя и ми каза, че жена му го е приготвила, значи си го бива. Изпих чаша безалкохолно и му казах „чао“. Бързах да се върна в гримьорната и да сменя костюма си.
— Разговаряхте ли за друго?
— Не, само за сандвича. После отидох в гримьорната, където беше истински зверилник. Една от танцьорките — казва се Доти — беше забутала някъде перуката си, а Мици…
— Вече ми разказа за нея.
— Вярно, бе! Друго момиче, мисля, че беше Чармейн, каза на Мици да се радва, задето се е отървала от онзи боклук, а Мици се разплака още по-горчиво, затуй Уилхимина, която е била мъж, но си е сменила пола, й рече да млъкне. Каза го на Чармейн, не на Мици. Всички бързаха да се приготвят, защото след малко трябваше да излезем на сцената. След груповото изпълнение имах солова изява. Видях Тадж на бара и му махнах…
Ив, която се страхуваше, че всеки момент ушите й ще забучат, побърза да я прекъсне:
— Разговаряше ли с някого?
— Не забелязах. Той все гледаше хората на бара да не останат с празни чаши. После отидох в частния салон, където ме чакаше някакъв бизнесмен от Толедо. Каза ми, че празнувал рождения си ден, ама клиентите често лъжат, за да им пуснеш допълнителна услуга, обаче Ру разрешава само на онези момичета, които имат лиценз. Все пак човекът ми даде цяла стотачка като бакшиш, сетне побързах да отида на въртележката — така наричаме етажа, който се върти. Видях Тадж едва когато малко преди да затворят клуба, отидох на бара за още едно безалкохолно и поседях, докато клиентите взеха да се разотиват…
Нанси спря да си поеме дъх, а Ив понечи да вземе думата, но танцьорката я изпревари:
— Отгоре на всичко на Вини му беше лошо… Става дума за Нестър Вайн, но ние му викаме Вини. Беше прежълтял, от челото му капеше пот и все ходеше в клозета, докато Тадж му заръча да се прибере вкъщи и да се лекува. И на мен ми беше доста тъжно, защото бях научила, че Джоуи се е сгодил за Барби Томас, дето все тичаше подир него. — Нанси въздъхна, после лицето й се проясни. — Тадж се помъчи да ме утеши. Каза ми да не съжалявам, че хубаво момиче като мен ще си намери съпруг, когато му дойде времето. Каза още, че щом срещнеш подходящия партньор, веднага разбираш, че искаш да бъдеш с него до края на живота си. Разбрах, че намеква за жена си — винаги се разнежваше, когато говореше за нея. Почувствах се по-добре и останах още малко. Вини трябваше да затвори бара заедно с Тадж, обаче му прилоша… май вече го казах, а?
— Да, съобщи го — промълви Ив и почувства, че й се вие свят.
— И тъй, на Вини му прилоша. Забранено ни е сами да затваряме бара, но понякога се случва да го правим. Тадж ме посъветва да се прибера вкъщи, защото било много късно. Предложи да повика такси, но аз казах, че ще се прибера с метрото. Обаче той не ми позволи, рече, че е опасно нощем да се движа сама по улиците. Поръчах такси, а той ме изпрати и остана на вратата, докато колата потегли. Такъв си беше той. — Нанси отново се просълзи. — Мил и грижовен.
— Спомена ли, че същата вечер има среща с приятел?
— Не си спомням… — Тя млъкна и се замисли. — Всъщност… май спомена нещо, докато му се оплаквах колко ми липсват приятелите от родния град. Да, сега си спомних: каза, че приятелите никога не се забравят. Мисля, че спомена как с нетърпение очаква срещата с добър приятел, но не намекна, че ще се видят по-късно в клуба. Всъщност няма значение. — Тя отново въздъхна и избърса сълзите си с опакото на дланта си. — Приятел не би го пребил до смърт, нали?
„Зависи от приятеля“ — помисли си Ив.
Пета глава
Ив трябваше да реши дали да загуби три дни, за да разпита стриптийзьорките и клиентите, които предишната вечер са били в клуба, или да съсредоточи вниманието си върху Макс Рикер. Предпочиташе да се занимае с търговеца на наркотици, но и другата задача не биваше да се пренебрегва.
Влезе в общото помещение и огледа присъстващите. Някои детективи говореха по видеотелефоните си, други пишеха рапорти или проучваха информацията, изписваща се на компютърните екрани. Двама записваха показанията на някакъв цивилен, който изглеждаше по-скоро възбуден, отколкото разтревожен. Помещението вонеше на долнокачествено кафе и дезинфектант.
Ив познаваше всички полицаи — някои бяха по-интелигентни от колегите си, но всички до един съвестно изпълняваха задълженията си. Никога не се отнасяше с тях като с подчинени, знаеше, че и този път охотно ще изпълнят молбата й.
Изчака, докато цивилният, видимо доволен от себе си, напусна помещението, сетне се провикна:
— Моля за внимание!
Полицаите се обърнаха към нея. Тя внимателно наблюдаваше израженията им. Видя как всеки изключи видеотелефона или компютъра и разбра, че няма да се наложи да ги убеждава.
— Във връзка с убийството на Коли ми предстои да разпитам или да извадя от списъка на заподозрените повече от шестстотин потенциални свидетели. Необходима ми е помощ. Онези от вас, които не се занимават със спешни случаи или желаят да работят няколко часа извънредно, да се свържат с мен или с Пийбоди.
Бакстър пръв се изправи. Ив си помисли, че понякога младежът е ужасен досадник, но в трудни моменти винаги можеше да се разчита на него.
— Имам свободно време. Всички имаме време. — Той се огледа, сякаш да провери дали някой ще се осмели да му противоречи.
— Добре. — Ив пъхна ръце в джобовете си. — Ще ви дам информация за хода на разследването… — Знаеше, че трябва да подбира думите си и да действа предпазливо. — Детектив Коли е бил пребит до смърт в първокласния стриптийз клуб „Чистилището“. Убийството е извършено след края на работното време, когато в заведението не е имало клиенти. Изглежда, Коли е познавал нападателя. Търся човек, с когото той е бил в толкова добри отношения, че му се е доверявал безрезервно.
„Човек, когото Коли е потърсил или който се е свързал с него по персоналния му джобен компютър — помисли си. — Ето защо убиецът е взел устройството.“
— Прегледах случаите, с които се е занимавал Коли — продължи тя. — Не е работел върху заплетено разследване, нито е издирвал сведения, свързани с подобно разследване. Възможно е обаче убиецът да е измежду информаторите. Престъплението не е било извършено с цел грабеж. Мотивът е личен — добави Ив, без да откъсва поглед от колегите си. — Отмъщение срещу полицай. От 128-и участък смятат, че те трябва да поемат случая, но аз не съм на същото мнение.
— Разбира се, че няма да им го преотстъпим! — провикна се детективка на име Кармайкъл, отпи от кафето си и се намръщи.
— Засега медиите не ни притискат — продължи Ив. — Убийството на някакъв барман не интересува никого и не повишава нечий рейтинг. Журналистите не ги е грижа за смъртта на Коли. — Тя замълча, сетне промълви: — Но ние не сме безразлични, нали? Всеки от вас, който желае да ни помогне, да съобщи на Пийбоди колко свидетели може да разпита. Тя ще разпредели работата. Изпращайте ми копия от показанията и от вашите рапорти.
— Хей, Далас, може ли аз да разпитам стриптийзьорките? — обади се Бакстър. — Ако не всички, поне онези с най-големите цици.
— Разбира се, Бакстър. На всички е известно, че ще видиш гола жена само ако й платиш. — Изказването й беше посрещнато с одобрителни подвиквания и подсвирквания. — През целия ден ще отсъствам от управлението. Ако някой открие нещо, да се свърже с мен по комуникатора.
Тръгна към канцеларията си, а Пийбоди побърза да я последва:
