Виждам на рамото ти синини, които липсваха сутринта. Видях и как Съмърсет хвърля цветята в контейнера за смет, след като си беше направил труда да ги донесе тук. Не отричай, още усещам миризмата им. Защо го накара да ги изхвърли? От какво се страхуваш?
— От нищо!
— Тогава ми отговори от кого се боиш. Кой те е изплашил?
— Ти. — Ив знаеше, че постъпва с него несправедливо, дори жестоко. Изпита омраза към себе си, когато лицето му стана безизразно и той прекалено учтиво промълви:
— Моля да ме извиниш.
Сърцето й се сви. Изтръпваше, когато Рурк говореше с такъв леден тон, който я плашеше повече, отколкото ако й беше изкрещял. Не издържа, когато той й обърна гръб и понечи да се отдалечи. Изтича след него и го хвана за рамото:
— Рурк! Рурк, не се сърди. Извинявай, не исках да те обидя.
— Остави ме на спокойствие. Имам много работа.
— Не ме отблъсквай! Моля те, не мога да го понеса! — Прекара пръсти през косата си и притисна длани към пулсиращите си слепоочия. — Не знам как да ти го съобщя. Каквото и да кажа, ще се ядосаш. — Тя се тръшна на канапето и отчаяно се втренчи в стената.
— Предпочитам да науча истината — промълви Рурк.
— Добре. Но първо ми обещай нещо.
— Какво?
— О, престани да стърчиш като че си глътнал бастун. Седни, ако обичаш.
— Предпочитам да остана прав. — Той замислено я огледа и внезапно проумя какво се е случило. — Посетила си Рикер, нали?
— Хей, да не си медиум — възкликна тя, сетне скочи на крака и отново се спусна след съпруга си. — Почакай! Къде отиваш? Нали обеща да не ми се сърдиш?
— Не съм ти обещал нищо.
Ив го настигна в коридора и за миг се поколеба дали с ловка хватка да го свали на пода. После реши да се възползва от единствената му слабост. Прегърна го и прошепна:
— Моля те.
— Не понасям мисълта, че този тип те е докоснал!
— Рурк! Погледни ме, Рурк. — Тя обгърна с длани лицето му. Погледът му подсказваше, че е готов да извърши убийство. — Предизвиках го с определена цел и успях да го извадя от равновесие. Цветята са предизвикателство към теб. Навярно си въобразява, че ще хукнеш да му отмъщаваш.
— Защо мислиш, че няма да сторя точно това?
— Защото те моля да не го правиш. Защото залавянето на Рикер е мое задължение и ако изиграя картите си правилно, ще изпълня дълга си.
— Понякога искаш от мен прекалено много…
— Зная. Зная и това, че ще намериш начин да отмъстиш на Рикер. Но не бива да го правиш, не бива да се приравняваш с него. Вече си различен от предишния Рурк.
— Нима? — сопна се той, но първият пристъп на заслепяваща ярост беше преминал.
— Да. Днес имах възможност да се запозная с този човек и да направя сравнение между двама ви. Нямаш нищо общо с него. Абсолютно нищо.
— Можех да бъда като Рикер…
— Но не си — прекъсна го Ив и облекчено въздъхна. Кризата беше преминала. — Ела да седнем и ще ти разкажа всичко — от игла до конец.
Рурк повдигна брадичката й, погледна я в очите и намръщено промълви:
— Никога повече не ме лъжи.
— Добре. — Тя стисна китката му и усети как бие пулсът му. — Няма, обещавам.
Седма глава
Без да повишава тон, с привидно спокойствие тя му разказа за перипетиите си през деня. Рурк безмълвно я слушаше. Не пророни нито дума, от което нервите й съвсем се опънаха. Взираше се в лицето й, а невъзмутимото му изражение не издаваше мислите му. Тя почувства, че се вледенява под изпитателния му поглед, под пронизващите му сини очи, които приличаха на айсберги.
Знаеше на какво е способен, когато го предизвикат… когато бе убеден, че каквото и да направи, е оправдано. Побиха я тръпки.
След като изслуша разказа й, стана и отиде до барчето, което беше вградено в стената. Наля си чаша вино и посочи бутилката на Ив:
— Искаш ли?
— Ами… да.
Рурк наля още една чаша. Държеше се така, сякаш бяха обсъждали обикновена случка от ежедневието. Ив не беше страхлива, не се боеше от болката и стотици пъти беше заставала лице срещу лице със смъртта, но поведението на Рурк я извади от релси. Взе чашата с вино и едва се въздържа да не я пресуши на един дъх. Сетне колебливо промълви, само и само да наруши неловкото мълчание:
— Е, това е всичко.
Рурк отново седна и тя неволно се възхити от грацията му. „Като пантера е — помисли си. — Голяма, кръвожадна пантера.“ Той отпи от виното, без да откъсва поглед от нея, сетне заговори с толкова мек глас, че би заблудил всяка друга жена:
— Лейтенант…
— Какво? — наежи се тя.
— Наистина ли очакваш да остана със скръстени ръце?
Ив остави кристалната чаша на масичката. В момента изобщо не й беше до вино.
— Да — отговори.
— Не си глупава. Знаеш, че най-много се възхищавам от интуицията и от интелекта ти.
— Не го прави, Рурк! Позволи ми да продължа разследването, не го превръщай в лично отмъщение.
Очите му проблеснаха като стоманени остриета:
— Въпросът наистина е личен.
— Грешиш — настоя Ив. Знаеше, че може да го разубеди. Трябваше да го разубеди. — Не бива да се хванеш на въдицата му, защото ще пострадаш. Рурк… не си глупав. Възхищавам се от инстинкта и от интелекта ти.
За пръв път през изминалия час той неволно се усмихна:
— Едно на нула за теб, Ив. Браво!
— Рикер е безсилен да ми причини зло. — Тя побърза да се възползва от благоприятния момент. Коленичи и се вкопчи в раменете на съпруга си. — Освен ако ти му помогнеш, защото единственият начин да ме засегне, е чрез теб. Не му позволявай да го стори. Не попадай в капана, който ти е заложил.
— Нима мислиш, че съм толкова глупав да захапя примамката?
Ив приклекна и промълви:
— Напротив, сигурна съм, че ще спечелиш в схватката с него. Но се страхувам от цената, която двамата с теб ще трябва да платим. Не се намесвай, Рурк. Остави тази работа на мен.
Той дълго мълча. Взираше се в очите й, опитваше се да прочете мислите й. Накрая промълви:
— Ако отново те докосне, ще го убия. Не, не ме прекъсвай. Ще изпълня желанието ти и засега няма да се намесвам. Но ако той премине границата, с него е свършено. Ще намеря време и начин завинаги да го отстраня от живота ти.
— Не е необходимо. Знаеш, че не съм безпомощна.
— Скъпа Ив… — Той нежно прокара пръсти по страната й. — Необходимо е, за да бъда спокоен. Не познаваш този човек, невъзможно е да го опознаеш само след една среща с него. Ала аз знам колко е опасен.
Ив си помисли, че понякога човек трябва да се задоволи и с малкото.
— Обещаваш ли, че няма да преследваш Рикер?
