застанал зад Ив. Тя се втренчи в окървавения мъртвец и промълви:
— Ето причината.
Макнаб беше на друго мнение, но реши да не спори.
— Искате ли да ви помогна? — попита.
— Ще те повикам, ако ни потрябваш. — Ив понечи да се отдалечи, но се обърна: — Хей, Макнаб!
— На вашите услуги, лейтенант.
— Понякога си мисля, че не си чак толкова глупав.
Младежът се усмихна, пъхна ръце в джобовете си и отиде при Рурк.
— Здравей. Виждам, че и ти си тук в ролята на придружител.
— Така изглежда — въздъхна Рурк. Умираше за една цигара и беше поизнервен. — Идваш тъкмо навреме. Разкажи ми нещо повече за капитан Рот. — Усмихна се и добави: — Не се прави на света вода ненапита, Иан. Всеизвестно е, че детективите от информационния отдел знаят всичко за всички.
— Имаш право. Честно казано, заинтересувахме се от Рот, тъй като Коли беше от нейния участък. Тя е „стара пушка“, от осемнайсет години работи в полицията, има заслуга за залавянето на много престъпници. Неведнъж е предлагана за награждаване, има и няколко порицания за неподчинение. Доста се е потрудила, за да стигне до този висок пост. Няма и година, откакто е произведена в чин капитан, но се носят слухове, че ще я понижат, задето е позволила на Рикер да се отърве безнаказано.
Двамата машинално погледнаха към мястото, където се беше разиграла неприятната сцена между Ив и Рот, после Рурк промълви:
— Ето защо е толкова… докачлива.
— Може би. Преди няколко години е имала малък проблем с пиенето, но се е подложила на терапия, преди да стане алкохоличка. Омъжена е втори път и се говори, че бракът й е в криза. Казват още, че работата е смисълът на живота й. — Той помълча, докато наблюдаваше как Рот и Клуни разговарят, после продължи: — Според мен тя е много властна и не обича да й съперничат. Може би именно заради тези качества е получила капитански нашивки. Донякъде разбирам озлоблението й. Двама нейни подчинени са зверски убити, отгоре на всичко поверяват разследването на друго ченге, и то на ченге с репутацията на Далас.
— Виж ти! Ще ми обясниш ли с каква репутация се ползва скъпата ми съпруга?
— Няма по-способна от нея — простичко отговори Макнаб и се поусмихна. — Пийбоди мечтае да стане като нея, когато порасне. Като заговорихме за нея, ми хрумна да ти благодаря за полезния съвет — започнах да я ухажвам и мисля, че резултатът е положителен.
— Радвам се.
— Само дето не мога да я накарам да зареже онова влечуго — жиголото. Не разбирам какво толкова намира в този мазник. — Макнаб извади пакетче дъвки и предложи една на събеседника си. Рурк се поколеба, после протегна ръка.
Двамата съсредоточено задъвкаха, докато наблюдаваха как любимите им жени работят.
Ив се помъчи да не забелязва хората, които я наблюдаваха. Можеше да нареди на местопрестъплението да останат само служителите от техническия персонал, но й се стори, че ще постъпи коравосърдечно. Полицаите не се разотиваха не само защото беше убит техен колега, но сякаш за да се уверят, че са живи.
— Жертвата е идентифицирана като лейтенант Алан Милс от 128-и полицейски участък, отдел „Наркотици“. — Докато диктуваше на записващото устройство, Ив леко повдигна брадичката на мъртвеца. — Трупът е открит от гражданина Джеймс Стайн на предната седалка на служебния автомобил, паркиран на аварийното платно на моста Джордж Уошингтън. Пийбоди, направи ли ти впечатление, че Милс е пил алкохол?
— Откъде разбрахте, лейтенант?
— Долавям миризмата на джин.
— Бог знае как я подушвате сред тази воня — процеди сътрудничката й.
Ив разгърна сакото на мъртвия и видя, че оръжието му е в кобура.
— Дори не го е извадил. Странно, нали? Питам се защо не е шофирал собствената си кола. Повечето полицаи не поверяват никому служебния си автомобил. — Сбърчи нос и добави: — Усещам още някаква миризма освен на джин, на кръв и на изпражнения. — Освободи предпазния колан и инстинктивно отдръпна ръка, когато вътрешностите се изплъзнаха изпод ризата му.
— Божичко! — Пийбоди пребледня като платно, задави се и отскочи назад. — Далас…
— Отдръпни се. Дишай дълбоко!
— Добре съм… Нищо ми няма… — избърбори Пийбоди. Зави й се свят, краката й се подкосиха. Едва стигна до парапета и повърна.
Ив затвори очи за миг и с усилие се овладя. Ушите й бучаха, сякаш наблизо бушуваше океан. Опита се да не мисли за нищо, докато се убеди, че бученето, което чува, е от колите, преминаващи по другото ниво на моста, и от многобройните въздухоплавателни средства.
Ръцете й не трепереха, когато разкопча окървавената риза на Милс. Видя, че е разсечен от гръдната кост до чатала и макар да й се повдигаше, отново задиктува на записващото устройство. Отстъпи назад и с пълни гърди пое въздух. Огледа хората, които се бяха скупчили около жълтата лента, обграждаща автомобила. Някои бяха ужасени, други изплашени, трети мрачно се взираха в трупа. И други полицаи, освен Пийбоди се бяха надвесили над парапета.
— Нищо ми няма… Оправих се…
Гласът на Пийбоди се заглушаваше от бученето в ушите на Ив.
— Ела, скъпа, поседни за малко — засуети се Макнаб.
— Макнаб, вземи от нея камерата — нареди Ив.
— Не, ще се справя! — Пийбоди отблъсна ръката на младежа и изпъна гръб. Беше мъртвешки бледа. Потрепери, но смело тръгна обратно към колата с мъртвеца. — Извинете, лейтенант.
— Няма нищо срамно. Дай ми камерата. Искам по-бързо да приключа с тази работа.
— Не, лейтенант. Ще издържа.
Ив втренчено я изгледа, сетне кимна:
— Добре. Опитай се да не мислиш какво правиш, все едно изключваш съзнанието си.
— Де да можех — промълви Пийбоди, но се залови за работа.
Ив понечи да отметне косата си, но изведнъж осъзна с какво е изцапана ръката й.
— Да му се не види, защо се бави съдебният лекар! — възкликна гневно.
— Вземи, лейтенант. — Рурк се приближи и й подаде снежнобяла копринена носна кърпа.
— Благодаря. — Тя машинално я взе, без да обръща внимание с какво бърше ръцете си. — Нямаш право да си тук. Не бива. — Огледа се и вместо да хвърли кърпата, я пъхна в пликче за веществени доказателства.
— Не бързай, остани за малко при мен — промълви Рурк. — На твое място всеки би го сторил.
— Невъзможно е. Ако проявя и най-малкия признак на слабост, ще изгубя контрол. — Отново напръска дланите си със спрей и подаде на Рурк пликчето. — Извинявай, задето съсипах хубавата ти копринена кърпа.
Рот се приближи, следвана от Клуни. Като видя ужасяващата гледка, спря, сякаш се беше натъкнала на невидима стена, и се втренчи в жалките останки на своя подчинен.
— Света Богородице! — прошепна, но лицето й остана безизразно, само очите й горяха като нажежени въглени. Клуни се просълзи и възкликна:
— Господи! Милс, какво са направили с теб! — Стисна клепачи и дълбоко пое въздух. — Невъзможно е да съобщим да близките му истината. Никога не бива да я узнаят. Капитан Рот, да побързаме да уведомим семейството му, преди някой да им е казал какво се е случило. Надявам се да им спестим ужасяващите подробности.
— Добре, Арт. Ще постъпим както искаш. — Тя забеляза, че Ив изважда комуникатора си и попита:
— Какво правиш?
— Ще проверя къде се губи съдебният лекар.
— Току-що се обадих. Ще бъде тук след около две минути. Може ли да поговорим насаме, лейтенант?
