— Скъпа, и без моя помощ се чувстваше по същия начин, не отричай.
В гърдите й бушуваха противоречиви чувства — преобладаваха усещането за вина и гневът. Втренчи се в Рурк, прошепна „майната на всичко!“, хвана го за реверите, привлече го към себе си и страстно го целуна.
— Ще се видим по-късно — подхвърли и се отдалечи.
— Ще те чакам.
Осма глава
Дон Уебстър се стресна в съня си от грохот, който отначало помисли за силни гръмотевици. Постепенно съзнанието му се проясни и той реши, че някой се опитва да разбие с тежък чук стената на апартамента му. Посегна към оръжието си и едва тогава разбра, че някой чука на външната врата.
Нахлузи джинсите си, грабна оръжието и погледна през шпионката. Изпита едновременно удоволствие и смущение, запита се дали не се сбъдват най-смелите му мечти и отвори на Ив.
— Сигурно случайно си се озовала в този квартал и си решила да ме посетиш — подхвърли подигравателно.
— Долен мръсник! — Тя го блъсна обратно в коридора и тресна вратата. — Този път ще отговориш на въпросите ми, и то незабавно!
— Никога не си обичала увертюрите, дори в леглото — подхвърли той и веднага съжали за хапливата си забележка. Прикри смущението си с широка усмивка и попита: — Какво има?
— Има още един мъртъв полицай, Уебстър!
Усмивката му помръкна.
— Кой е? Защо са го убили?
— Сам си отговори.
Двамата се втренчиха един в друг. Уебстър пръв извърна поглед и промълви:
— Не зная.
— Какво знаеш? Каква е ролята на твоя отдел в тази история? Само не ме лъжи, че не сте замесени.
— Какво си въобразяваш? — избухна той. — Нахлуваш в жилището ми в… Господи, минава един! Нахвърляш се върху мен и ми съобщаваш за смъртта на някакъв полицай. Дори не си ми казала кой е и как са го убили, а искаш информация.
— Мъртвият се казва Милс. Детектив Алан Милс от 128-и участък, отдел „Наркотици“. В същия отдел е бил и Коли. Интересуваш се как са го убили, нали? Разрязали са го от шията до топките, ето как! Знам го със сигурност, защото вътрешностите му се изсипаха в шепите ми.
— Господи! Боже Господи! — Той прокара длани по страните си. — Трябва да пийна нещо.
Тръгна по коридора, а Ив побърза да го последва. Бегло си спомняше жилището му по времето, когато Уебстър беше обикновен квартален полицай. Сегашният му апартамент беше много по-просторен и по- луксозно обзаведен. Очевидно служителите от отдела за „Вътрешно разследване“ бяха добре платени.
Влезе в кухнята и го видя да изважда кутия бира от хладилника. Той се обърна и взе още една кутия:
— Искаш ли? — Ив само го изгледа, при което той върна втората бира в хладилника и измрънка: — Май не ти се ще. — Отвори кутийката, жадно отпи, сетне попита: — Къде се е случило?
— Не съм дошла да ме разпитваш. Сигурно ме бъркаш с някого от твоите доносници.
— Ти също! — сопна се той и се облегна на вратата на хладилника. Трябваше бързо да подреди мислите си, да се овладее, за да не издаде нещо, за което по-късно ще съжалява.
— Не забравяй, че ти настоя да разговаряме — напомни му Ив. — Питам се дали си опипвал почвата, или си залагал капан. А може би си само куриер на отдела за „Вътрешно разследване“.
Лицето му се изопна от гняв, но той отново отпи от бирата си, сетне заяви:
— Ако си недоволна от мен, отнеси въпроса до големите клечки от отдела, пък да видим какво ще постигнеш.
— Свикнала съм да се справям сама. Какво свързва Коли, Милс и Макс Рикер?
— Ако се забъркаш с Рикер, ще бръкнеш в гнездото на осите и не отговарям за последствията.
— Вече се забърках с него. Изненадан си, а? — попита тя, като забеляза объркването му. — Още не си научил най-интересното — четирима от хората му охлаждат страстите си в ареста.
— Не ще успееш да ги задържиш там.
— Може би, но ще науча от тях повече, отколкото от своя колега. Все пак някога и ти беше полицай.
— Още съм полицай, Далас!
— С нищо не го показваш.
— Нима мислиш, че след като името ми не се цитира в пресата и като не залавям убийци, с което да спечеля възхищението на обикновените хора, пет пари не давам за професията си! — Той гневно остави кутийката от бира върху кухненския плот. — Изпълнявам дълга си именно защото милея за работата си. Ако всички ченгета бяха почтени като теб, нашият отдел нямаше да съществува.
— Милс и Коли били ли са корумпирани?
Лицето му отново стана безизразно.
— Не мога да отговоря.
— Не можеш или не искаш?
Уебстър я погледна в очите и за миг тя прочете в погледа му съжаление.
— Не мога да ти кажа.
— Интересувам се дали отделът ви е разследвал Милс, Коли и други полицаи от 128-и участък.
— Ако се провежда подобно разследване — отговори той, като внимателно подбираше думите си, — то е строго секретно. Не съм в състояние да го потвърдя или да го отрека, нито да обсъдя с теб подробностите.
— Откъде е взел Коли парите, които е инвестирал?
Уебстър стисна устни. Далас бе толкова упорита, не се отказваше да изтръгне информация от хора.
— Не желая да коментирам този въпрос.
— Ще открия ли, че и Милс притежава солидна банкова сметка?
— Без коментар!
— Готов си за политик, Уебстър. — Тя рязко се обърна и тръгна към вратата.
— Ив! — извика той. Никога не беше изричал името й, дори и в най-интимния миг. — Внимавай! — добави по-тихо. — Пази си гърба.
Ив дори не се обърна, не показа, че е чула предупреждението. Тресна вратата, а Уебстър за миг остана неподвижен. В гърдите му бушуваха противоречиви чувства. После се приближи до масичката с видеотелефона и избра номера на първия от хората, на които трябваше да съобщи за посещението на Ив.
Следващото й посещение беше в дома на Фийни. За втори път през тази нощ тя наруши спокойствието на човек, потънал в дълбок сън. След като упорито звъня на вратата му, ирландецът най-сетне й отвори. Изглеждаше по-уморен отвсякога, клепачите му бяха подпухнали. Носеше къс халат, изпод който стърчаха тънките му крака.
— Хей, Далас, известно ли ти е колко е часът?
— Извинявай, но се налагаше да те събудя.
— Влизай! Моля те обаче да говориш по-тихо, иначе жена ми ще се събуди и ще реши, че трябва да ни приготви кафе и Бог знае какво още.
Малкият апартамент беше несравним с разкошното и луксозно обзаведено жилище на Уебстър. В средата на всекидневната стоеше грамадно грозно кресло, обърнато към телевизора. Спуснатите щори създаваха впечатление за уют. Ив веднага се почувства като у дома.
Фийни я покани в малката кухня. До едната стена беше монтиран барплот. Ив знаеше, че е изработен от самия Фийни, тъй като седмици наред той се бе хвалил с творението си. Седна на високото столче и
