биха се съгласили на всичко, само и само да опитат истинско кафе. Любезно се усмихна на арестувания, докато Пийбоди застана до вратата и мрачно се втренчи в него.
Ив включи записващото устройство, продиктува задължителната информация и се усмихна още по- широко:
— Добро утро, Луис. Навън времето е прекрасно.
— Чух, че вали.
— Нима не знаеш, че дъждът е полезен за цветята? Как спа?
— Добре.
Тя отпи от кафето и отново се усмихна. Сенките под очите му бяха сигурно доказателство, че той лъже.
— При последната ни среща се разбрахме да ми кажеш…
— Дръжки! Ще говоря само в присъствието на моя адвокат.
— Как си позволяваш да ми държиш такъв език? Пийбоди, превърти записа обратно. Искам да потвърдиш, че не съм предизвикала задържания към цинични забележки.
— Не ми излизай с тия номера! — озъби се Луис. — Имам право да мълча, нали така?
— Възползвай се от гражданските си права, докато можеш, защото не важат в затворническата станция „Омега“, където ще те изпратя. Обещавам, че ще те сложат в най-малката бетонна килия. Мълчи си на воля, аз ще говоря. Първо, заговор за отвличане на полицейски служител.
— Няма начин да го докажеш. И с пръст не сме те пипнали.
— Два автомобила с четирима въоръжени мъже преследват бедната Далас. Не трябваше да преминаваш междущатската граница, приятел. Обзалагам се, че от ФБР ще проявят жив интерес към теб. Като ти знам досието, нищо чудно да те изпратят на „Омега“ още със следващия транзитен полет. Да не забравяме и наркотиците…
— Не се друсам.
— Няма значение. Открихме дрогата в кола, шофирана от теб. Ако ти беше пътникът, може би това щеше да се приеме като смекчаващо вината обстоятелство, обаче сега няма да ти се размине. Дори Рикер не може да ти помогне. Докато разбереш какво става, вече ще летиш към затворническата станция.
— Нямам какво да ти кажа.
— Това вече го чухме — подхвърли Ив. Забеляза, че ситни капчици пот са избили по челото на задържания. — Бас държа, че адвокатът ти е обещал това-онова! Искаш ли да ти кажа как те е забаламосал? „Ще полежиш в затвора, Луис, но ние ще те възнаградим. Ще задействаме връзките си и ще те уредим в някое хубаво местенце. Ще лежиш пет, най-много седем години, а като излезеш, ще бъдеш богат човек.“ Така ти каза адвокатът, нали?
Погледът на Луис й подсказа, че е улучила десетката.
— Разбира се, този боклук те лъже. Мисля, че не си толкова глупав и сам си го разбрал. Щом попаднеш зад решетките, няма излизане. А пък ако решиш да се оплачеш, някой от затворниците ще получи поръчение от Рикер. Ще сложи отрова в пюрето ти или ще те наръга с нож по време на едночасовата разходка в двора. Може и да се подхлъзнеш под душа и да си счупиш врата. Докато се усетиш, ще бъдеш мъртъв.
— Ако пропея пред теб, ще ме пречукат, преди да вляза в пандиза.
„Успях! — помисли си тя и се приведе. — Започва да се пропуква!“
— Ще те поставим под опеката на програмата за защита на свидетелите.
— Няма да се получи. Той е способен да ме намери, където и да съм.
— Хайде, де! Да не е магьосник? Предлагам ти изгодно споразумение, приятел. Ако ми кажеш онова, което ме интересува, ще се погрижа да те освободят и да започнеш нов живот тук или на друга планета.
— Не ти вярвам…
— Защо ми е да те лъжа? Освен това нямам причина да желая смъртта ти. Какво ще кажеш?
Луис мълчеше, само от време на време навлажняваше с език пресъхналите си устни.
— Направи ми впечатление, че Рикер не е с всичкия си — продължи Ив. — Ти как мислиш, Луис? — Изчака, като го остави да размисли, после добави: — Нищо чудно да си каже, че ти си сгафил. Никога няма да си признае, че е постъпил глупаво, като те е изпратил подир мен. Ще те обвини, че си ме изпуснал и си позволил да те заловят. Знаеш, че имам право. Този човек е откачен.
През безсънната нощ, която беше прекарал на тесния нар в килията, Луис беше стигнал до същото заключение. Не му се нравеше и студения поглед на адвоката Канарди. Известно му беше, че Рикер не обича свои служители, които са се провалили.
— Ще говоря, но при условие, че няма да лежа в панделата.
— Ще се постараем да го уредим.
— Ще го уредиш ли? Майната ти! Искам да получа имунитет. Няма да кажа нито дума, докато не се срещна с прокурора и не получа неговата гаранция. Ясно ли е, Далас? Искам нова самоличност, ново лице и сто и петдесет хиляди суха пара.
— А може би ще поискаш и красива жена заедно с куп дечурлига! — озъби се Ив.
— Ха-ха! Много смешно. — Луис се беше ободрил. Чувстваше се много по-сигурен, отколкото преди няколко часа. — Гледай да уредиш споразумението с прокурора. Чак тогава ще разговаряме.
— Веднага ще се заема. — Тя се изправи. — Сигурно ще се наложи да се явиш на предварителното разглеждане на делото. Тъкмо удобен случай да упражниш правото си да мълчиш. Бъди много, много внимателен. Ако Канарди се усъмни в нещо, незабавно ще докладва на Рикер.
— Играта ми е повече от ясна. Гледай да уредиш споразумението.
— Браво на вас! — поздрави я Пийбоди, докато вървяха по коридора.
— Получи се. — Ив вече беше набрала номера на прокурора. Намръщи се, като чу механичен глас да съобщава в кои часове е приемното време. — Май днес ще вдигна още някого от леглото. Да се върнем у дома. Искам да видя записа. После ще инструктирам всички.
— Всички ли?
— Фийни също се включва в играта.
Очакваше да завари Рурк да помага на Макнаб, но остана разочарована. Младежът работеше сам на нейния компютър. Погледна вратата между двата кабинета и видя червената лампичка, която сигнализираше, че е задействан заключващият механизъм. Раздразнено си помисли, че няма да се унизи да почука.
— Невъзможно е да ви покажа нещо, което не съществува, лейтенант — заоправдава се Макнаб. — Почистих изображението и сега е кристално, но се вижда само мъртвец, който се вози в колата.
Ив взе разпечатката и се втренчи в Милс. После нареди:
— Прегледай записите след този кадър. Искам да увеличиш всяко превозно средство, било то кола, камионетка или мотоциклет, което е преминало по това ниво на моста, до момента, когато районът е бил блокиран.
— Интересувате се от всички превозни средства, които в разстояния на час са преминали по това платно на моста Джордж Уошингтън, така ли? — невярващо попита Макнаб.
Тя студено го изгледа:
— Точно така, детектив. Ако не си разбрал заповедта, ще я повторя.
— Разбрах, лейтенант! — тежко въздъхна младежът.
Ив се свърза по видеотелефона с доктор Майра и си уговори среща за следващия ден. Поколеба се, после се обади на командира:
— Сър, помолих капитан Фийни и детектив Макнаб да ми съдействат при настоящото разследване.
— Разрешавам ти да си сътрудничиш с колеги от всички отдели. Разчитам на правилната ти преценка, лейтенант. Напредваш ли с разследването на убийството на Милс?
— Предпочитам да ви докладвам лично, сър, когато разполагам с повече факти. Междувременно настоявам детектив Мартинес от 128-и участък да бъде поставена под наблюдение.
— Мислиш ли, че по някакъв начин е свързана със смъртта на колегите си?
