„измяната“. Желанието му е да уязви Рурк… дори чрез мен, ако има възможност. По време на разговора ни използвах моя съпруг като примамка, за да предизвикам раздразнението на Рикер. Блъфът успя. Любезният домакин няколко пъти загуби самообладание. Ако продължа да го настъпвам по мазола, той съвсем ще се побърка.
— Много ли му се иска да отмъсти на Рурк?
— Така мисля. Но най-много го вбесява страхът му от съпруга ми. Всъщност той не осъзнава, че се страхува, въобразява си, че е подтикван от омразата. Изпратил е онези кретени да ме преследват, защото действията му са били импулсивни и не са били продиктувани от здравия разум. Прекалено е умен, за да нареди на четирима глупаци да ме преследват, след като знае, че ще ги свържем с него. Издал е нареждането, защото е изгубил самообладание, после сигурно е съжалил за прибързаността си. Искал е да ми даде урок, защото му се надсмях. Защото съм съпруга на Рурк и отгоре на всичко ченге, което си позволявала му се подиграва.
— Тук нещо не се връзва. Извадила си го от равновесие… да, така е, но той можеше да ти причини нещо неприятно преди да напуснеш дома му.
— Не е искал да осквернява гнезденцето си. Решил е да рискува и спокойно можеше да спечели. Ако съумеем да развържем езика на някого от задържаните, ще имаме основание да арестуваме Рикер и да го попритиснем.
— Езиците на тези горили не се развързват лесно.
— Мисля, че ще успеем. Най-голямото ми желание е да тикна Рикер в затвора. Хваща ме яд, като си помисля как се е изплъзнал от ръцете на правосъдието. Внимателно проучих рапортите на колегите от специалния отдел, както и записките, водени по време на съдебния процес. Имах усещането, че чета учебник, нищо не е било пропуснато. После започнали провалите. Изчезнали важни веществени доказателства, както и важен свидетел, за когото се предполага, че е под защита на специалната програма, някакъв чиновник от прокуратурата уж несъзнателно укрил самопризнанията на един от наркотрафикантите… Малки пропуски, пролуки, които все повече се разширявали и Рикер се е измъкнал.
— Съгласен съм. Повече от всички искам да го видя зад решетките. Но нямаме никакви доказателства, че той е поръчал убийството на Коли. Не проумявам защо подозренията ти са насочени именно към него.
— Опитвам се да намеря доказателства — промълви тя. Засега не й се искаше да споменава за разговора си с Уебстър, за намеците му.
— Далас, не желая Рикер да стане обект на личното ти отмъщение.
— Това няма да се случи, сър. Позволете ми да продължа проучванията.
— Не се бъркам в начина, по който водиш разследването. Но бъди предпазлива. Ако Рикер е заповядал да убият Коли, едва ли ще се поколебае да стори същото и с теб. Дори да не ти е имал зъб досега, след днешния случай със сигурност те е взел на мушка.
— Ако продължа да го дразня, рано или късно ще допусне грешка. А аз няма да сгреша.
Срещата с адвокатите на задържаните беше доста неприятна. Според Ив това бяха долни типове, издокарани с костюми от по пет хиляди долара. Знаеха всички мръсни номера, но нямаше как да заобиколят факта, че инцидентът е документиран на видеозапис.
— Видеозапис! — презрително промърмори главният мошеник на име Канарди и пренебрежително махна с ръка, а Ив неволно забеляза колко съвършен е маникюрът му. — Дискетите са у вас. Не можете да докажете, че записите не са монтаж, целящ злепоставянето на моя клиент.
— Ще отговорите ли защо вашият клиент шофираше едва ли не залепен за задницата на колата ми по целия път от Кънектикът до Ню Йорк?
— Шофирането по магистрала не е незаконно, лейтенант.
Тя посочи разпечатката и продължи, сякаш не беше чула хапливата му забележка:
— Какво ще кажете за притежаването на забранени оръжия?
— Клиентът ми твърди, че сте подхвърлили оръжията в колите.
Ив погледна клиента — сто и трийсет килограмов мъжага с рамене, широки като гардероб, и физиономия, която би могла да допадне само на майка му, и то ако е много късогледа. До този момент исполинът не беше проговорил.
— Ласкаете ме, господин адвокат, но не притежавам сръчността на илюзионист. Значи вашият довереник, който, изглежда, е онемял, твърди, че случайно съм имала в полицейската кола четири самозареждащи се ръчни лазерни оръжия и две огнехвъргачки с голям обсег, като съм се надявала да срещна невинен цивилен и да му устроя капан само защото не ми се е понравила физиономията му.
— Клиентът ми не знае какви са били мотивите ви.
— Вашият клиент е боклук и това не е първото му прегрешение. Лежал е в затвора за побой, за незаконно притежаване на оръжие, за нападение, при което е причинил смъртта на жертвата. Не защитавате невинен младеж, Канарди. Обещавам ви, че този път на клиента ви няма да му се размине. Предполагам, че ще прекара поне двайсет и пет години в междупланетна наказателна колония без право на помилване. Никога не си предприемал пътуване в космоса, нали, приятелю? — Тя широко се усмихна. — В сравнение със затвора на космическата станция килиите в тукашните затвори изглеждат като апартаменти в луксозен хотел.
— Очаквахме, че ще окажете натиск — обади се адвокатът. — Клиентът ми няма какво повече да каже.
— Вярно, че досега говори като латерна. Хей, приятел, нима си съгласен Рикер да те жертва, за да спаси кожата си? Мислиш ли, че му пука дали ще гниеш двайсет и пет години зад решетките?
— Лейтенант Далас! — намеси се Канарди, но Ив продължи да говори, без да откъсва поглед от лицето на задържания. Видя как в очите му се промъква страх.
— Нямам ти зъб, Луис. Ако искаш да се спасиш, бъди откровен с мен. Кой ти нареди да ме преследваш? Кажи ми името му и ще се отървеш по-леко.
— Край на разпита! — отсече Канарди и се изправи.
— Какво ще кажеш, Луис? Искаш ли да приключим разпита? Искаш ли да подпишеш присъдата си? Толкова ли щедро ти плаща твоят шеф, че да се съгласиш да прекараш следващите двайсет и пет години в малка килия с тесен нар и да бъдеш под денонощно наблюдение? Повярвай, камерите ще те следят дори когато пикаеш. В онзи затвор няма излишен лукс, Луис. Не обръщай внимание на приказките на политиците, че затворниците се превъзпитават в местата за лишаване от свобода. Изпращат ги там, за да бъдат наказани, приятелю.
— Не отговаряйте, господин Луис — отново се намеси адвокатът. — Разговорът ни приключи, лейтенант. Настоявам клиентът ми да упражни правото си да даде показания в съда.
— Разбира се. — Ив стана. — Жестоко се лъжеш Луис, ако си мислиш, че този лъжец със скъп костюм те защитава.
— Не разговарям с ченгета и с фусти — изломоти Луис и се ухили, ала Ив отново видя страха в очите му.
— Значи няма никаква надежда да контактуваш с мен. — Тя повика полицая от охраната и му нареди: — Заведи този боклук в килията му. Приятни сънища, Луис. — Запъти се към вратата, но се обърна и подхвърли: — Не ти пожелавам лека нощ, Канарди. Чувала съм, че акулите не спят.
Ив тръгна по коридора и влезе в залата за наблюдение, откъдето Уитни и Пийбоди бяха наблюдавали разпита.
— Делото срещу четиримата ще се гледа утре сутринта в девет — предупреди я командирът. — Канарди и колегите му упражниха натиск върху съдията за предварителен разпит на обвиняемите.
— Няма страшно, все пак нашите момчета ще нощуват в ареста. Отново ще притисна Луис. Предлагам той последен да влезе в съдебната зала, за да имам повече време да го обработя. Сигурна съм, че ще се огъне.
— Съгласен съм. Позволи ми един въпрос, лейтенант, посещавала ли си извънпланетен превъзпитателен център?
— Не, но съм чувала, че условията там са ужасни.
