— Сър! — Ив отвори вратата, изчака Уитни да влезе в малката канцелария, сетне го последва. Без да губи нито секунда, командирът се нахвърли върху нея:
— Лейтенант, очаквам да обясниш защо си си позволила да разпитваш Макс Рикер, който живее в друг щат и не е под нашата юрисдикция. Защо не си споделила с никого намеренията си, нито си поискала разрешение от висшестоящите?
— Сър, като провеждащ разследването не съм длъжна да искам разрешение за разпит на свидетел или заподозрян. Освен това имам право да действам в район под чужда юрисдикция, ако това е в интерес на разследването.
— Може би имаш право да упражняваш тормоз над цивилни в друг щат.
Ив потисна гнева си и спокойно попита:
— Върху кого съм упражнявала тормоз, сър?
— Обади ми се един от адвокатите на Рикер, който се е свързал и с началника на полицията. Заплашва, че ще съди теб и този отдел, задето сте упражнили тормоз върху клиента му и сте нападнали и задържали четирима служители на Рикер.
— Нима? Наистина е изплашен — промълви тя. — Не предполагах, че толкова ще го засегна. Сър, длъжна съм да ви уведомя, че предварително се свързах с Рикер и той се съгласи да ме приеме. — Извади от чекмеджето запечатан диск и продължи: — Ето запис на предварителния ни разговор по видеотелефона, както и на разпита, който проведох в дома му. Ще се убедите, че го запознах с неговите права и задължения пред шестимата му адвокати, които присъстваха посредством холограф. — Извади още един диск от чантата си. — Записът е направен с неговото съгласие. Този човек блъфира. Извинете, че ви го казвам, сър, но е заблудил и вас.
— Така и предположих. — Уитни взе двата диска. — Но не забравяй, че се забъркваш в опасна игра, като обвиняваш Рикер в убийство на полицай. Постарай се по-бързо да откриеш доказателства за вината му, иначе последствията ще бъдат неприятни за теб.
— Длъжна съм да разследвам всички възможности. Върша си работата, нищо повече.
— Нима към служебните ти задължения спада да поставяш в опасност живота на невинни хора, като устройваш автомобилно състезание по магистралата и предизвикваш катастрофа на две коли?
Само прекаленото уважение, които Ив изпитваше към командира, й попречи да избухне. Въпреки че й идваше да отговори троснато, с пресилено спокойствие обясни:
— Докато шофирах по магистралата, забелязах, че ме следят две коли. Помъчих се да се изплъзна, но автомобилите упорито ме преследваха, като превишиха разрешената скорост. С цел да не пострадат невинни граждани, отбих от магистралата и продължих по второстепенно шосе, по което не се движеха превозни средства. Преследвачите ускориха с очевидното намерение да ме настигнат и да препречат пътя ми. В този момент преминахме междущатската граница. Обадих се за подкрепление и реших да прекратя преследването в тази гъстонаселена местност. Включих сирените и направих обратен завой, при което двата автомобила излязоха от платното.
— Лейтенант!
— Сър, позволете да довърша рапорта за инцидента. — Вътрешно тя кипеше от гняв, но не се издаваше.
— Добре, лейтенант. Довърши рапорта си.
— Показах на преследвачите полицейската си значка и им заповядах да излязат от колите. В този момент единият направи подозрително движение към вътрешния си джоб, където, както по-късно се установи, носеше оръжие. Произведох предупредителен изстрел, който счупи фара на единия автомобил. Пристигнаха двете патрулни коли и с помощта на униформените колеги четиримата преследвачи бяха задържани. По време на обиска, който в подобни случаи е разрешен, открихме неголеми количества наркотици, забранени оръжия, подозрителни инструменти и две метални тръби, пълни с пясък, което ги превръща в опасно оръжие. Наредих на униформените да докарат задържаните в централното полицейско управление, за да им бъдат предявени обвинения по различни параграфи, обадих се на сътрудничката ми да провери досиетата им и се върнах с намерението да напиша рапорта си и да разпитам арестуваните.
Ив говореше отчетливо и спокойно, изражението й оставаше непроницаемо. Отново отвори чантата си и извади още два диска:
— Представям ви пълен запис на случилото се, заснет от записващото устройство в колата ми, а по време на ареста от миникамерата, която е прикрепена на ревера ми. Ще се уверите, че стриктно съм спазвала процедурата и не съм нарушила правилника.
Командирът прибра дисковете в джоба си и леко се усмихна:
— Поздравявам те. Справила си се отлично.
Ив знаеше, че е настъпил моментът да превключи на друга скорост, и то гладко, но изрече „Благодаря, сър“ толкова троснато, че Уитни повдигна вежди:
— Май се сърдиш, задето те подложих на разпит, а?
— Да, сър.
— Имаш основание. — Той докосна дисковете в джоба си и се приближи до малкия прозорец. — Надявах се, че си действала според правилника, но не бях сигурен, че си го сторила. Освен това ще бъдеш разпитана и от адвокатите на Рикер, ето защо исках да проверя дали ще издържиш. Както винаги беше на висота, Далас.
— Разговорът с никакъв адвокат…
— Сигурен съм. — Уитни въздъхна, загледа се през прозорчето и се запита как Ив работи в тази мизерна канцелария. — Очакваш ли да ти се извиня, лейтенант?
— Не. Не, сър.
— Добре. — Той се обърна към нея. Изражението му беше сурово и непреклонно. — По принцип командирът не се извинява на подчинените си. Но смятам, че заслужаваш похвала, задето съвестно си изпълнила задълженията си. Нещо повече, смятам, че с разпита на Рикер си поставила в неудобно положение отдела.
— Мисля, че смъртта на един полицай е достатъчен повод за неудобство, сър…
— Не ме иронизирай, лейтенант! — грубо я прекъсна той. — Не подценявай и личното ми отношение към убийството на детектив Коли. Ако Рикер е замесен, повече от теб искам да си получи заслуженото. Да, повече! А сега ми обясни защо е изпратил хората си да те преследват, след като се е съгласил да отговори на въпросите ти.
— Защото го вбесих.
— Разкажи ми какво се случи, лейтенант. — Уитни се огледа. — Да му се не види, в тази дупка няма къде да седнеш!
Ив безмълвно му посочи разнебитения стол зад бюрото. Той се втренчи в него, сетне избухна в смях, а напрежението, което тегнеше в стаята, като по чудо се стопи.
— Подиграваш ли се с мен? Ако седна на тази жалка мебел, след миг ще се озова на пода. Не те разбирам, Далас. Защо не се преместиш в по-голям кабинет, а се мъчиш в тази дупка?
— Тук ми харесва. Ако разполагам с по-просторно помещение, ще се наложи да го обзаведа с повече столове, дори с маса, а колегите ще започнат да се отбиват и да ми губят времето с разговори.
Уитни тежко въздъхна:
— Ако знаеш колко си патя от това… Хайде, почерпи госта си с прекрасното кафе, с което те глези Рурк.
Тя се приближи до автоготвача и го програмира да приготви две чаши силно кафе, после се обърна към командира:
— Сър, моля ви да проведем… неофициален разговор.
— Налей ми чаша кафе и говори ако щеш цял час. Господи, какъв аромат!
Ив се усмихна, като си спомни първия път, когато беше пила истинско кафе, не соев заместител, какъвто се предлагаше на пазара. Още тогава си беше казала, че ще се омъжи за човека, който й осигурява божествената напитка.
И тъй като продължаваше да е лудо влюбена в съпруга си, реши изцяло да се довери на Уитни:
— Рурк сподели с мен, че преди време е имал общи делови интереси с Рикер. Прекъснал е сътрудничеството си с него преди повече от десет години. Наркотрафикантът още не му е простил за
