Знаеше, че Дики няма да се зарадва на посещението й, но не подозираше, че ще чуе гласа на Мейвис да кънти в залата, облицована с бели плочки.
Началник лабораторията Беренски, на когото колегите бяха дали прозвището „Тъпака“, се беше привел над микроскопа, подскачаше в такт с мелодията и фалшиво припяваше на Мейвис.
Ив доволно се усмихна — вече знаеше, че той ще изпълни всяко нейно желание, стига да получи онова, което тя ще му предложи.
— Здрасти, Дики.
— За теб съм господин Беренски. — Той вдигна глава и гневно я изгледа. Клепачите му бяха подпухнали, устните му бяха разтегнати в грозна гримаса. Тя забеляза, че е облякъл ризата си наопаки. — Заради теб ме измъкнаха от леглото посред нощ. Писна ми от шибаните ти важни случаи. Аз също имах важна работа. Бях в леглото с истинска богиня. Циците й са като шибани футболни топки. — Той направи красноречив жест, за да покаже размерите, а Ив кимна:
— Моля да ме извиниш, господин Беренски. Позволи ми да изтъкна, че прекалено често употребяваш прилагателното „шибан“. Според мен думата със същия корен би могла да се използва и като глагол.
— Върви се шибай! Е, как ти харесва?
— Схватлив ученик си.
Той изсумтя и отново се наведе над микроскопа, за да прикрие усмивката си.
— Изчезвай оттук! Престани да ми досаждаш. Ще получиш резултатите, когато приключа, нито секунда по-рано. Махни ми се от главата! Вече ти препоръчах как да се забавляваш.
— Известно ли ти е, че се възбуждам, когато съм до теб?
Дики отново вдигна глава и озадачено я изгледа. Поведението й беше необичайно. Обикновено беше заядлива и нападателна, а сега се усмихваше и подхвърляше шегички, което му вдъхна лоши предчувствия.
— Не мога да си обясня доброто ти настроение — промърмори, — като се има предвид, че онзи тип продължава да избива хората ни, а шефовете скоро ще те разпънат на кръст.
— Музиката, която слушаш, подобрява настроението ми. През другата седмица Мейвис ще изнесе концерт. Чух, че билетите вече са продадени, нали така, Пийбоди?
Сътрудничката й беше уморена до смърт, но умът й работеше бързо. Веднага разбра какво се иска от нея и се включи в играта:
— Да, лейтенант. Цял Ню Йорк говори за този концерт. Жалко, че тя няма да го повтори. Мисля, че е страхотна…
— И аз съм на същото мнение — намеси се Дики. — Използвах всичките си връзки, за да получа два билета на втория балкон.
— Май нямаш достатъчно солидни връзки — подхвърли Ив и се престори, че оглежда някаква драскотина на дланта си. — Ако имам приятел, който обожава изпълненията на Мейвис, мога да му уредя билети на първия ред на партера и пропуски за гримьорната й.
Той рязко вдигна глава, тънките му пръсти се вкопчиха в рамото й:
— Не се шегуваш, нали?
— Не, разбира се. Ако имам приятел, който работи денонощно, за да ми осигури необходимите данни, ще му уредя билети на първия ред и пропуски.
Дики се просълзи от щастие и възкликна:
— Знаеш, че аз съм най-добрият ти приятел.
— Трогната съм от топлите ти чувства. Искам резултатите след час — това е условието да получиш мечтаните билети. А ако откриеш нещо, което ще ми подскаже самоличността на престъпника, обещавам Мейвис да те целуне по устата.
Потупа го по главата, сякаш той беше послушно куче и направи знак на Пийбоди да я последва. Преди да излезе, се обърна и видя, че Дики стои като истукан и е зяпнал от изумление.
— Остават ти петдесет и девет минути, приятелю. Стрелките на часовника неумолимо се въртят.
Той се спусна към микроскопа.
— Добре го изпързаляхте — одобрително измърмори Пийбоди, докато прекосяваха улицата, за да се качат в колата.
Когато се върнаха в управлението, Ив възложи на сътрудничката си да напише рапорта за огледа на местопрестъплението, като използва видеозаписа и бележките й, а самата тя изпълни неприятното задължение да уведоми близките на Бейлис за смъртта му.
Разговорът по видеотелефона й отне повече време, отколкото можеше да отдели, и още повече я потисна. Съпругата на Бейлис беше толкова сломена от новината, че не беше в състояние да отговори на въпросите на Ив. Отказа да идентифицира мъртвеца чрез видео връзка и изпадна в истерия, което принуди сестра й да се намеси.
Ив се втренчи в чернокосата, бледа жена, чието лице се появи на монитора. Чуваше истеричните ридания на вдовицата.
— Сигурни ли сте, че няма грешка? — попита брюнетката.
— Самоличността на покойния е потвърдена. Ако желаете, ще уредя полицейски психиатър да дойде в хотела и да разговаря със сестра ви.
— Не, ще се помъча да я утеша. Намесата на непознати само ще влоши положението. Божичко, днес следобед тя му купи копчета за ръкавели! — Жената затвори очи, дълбоко си пое въздух и сякаш събра сили, което поуспокои Ив. — Ще уредя да се върнем незабавно. Бъдете спокойни, поемам грижата за всичко.
— Обадете ми се веднага, след като пристигнете. Налага се да поговоря с госпожа Бейлис. Позволете да ви изкажа най-искрени съболезнования за загубата.
Ив се облегна на стола и се загледа в празния екран. Бейлис беше подлец, но близките му щяха да тъгуват за него. Загубата му щеше да остави празнина в живота им.
Коли, Милс, Бейлис… Тя се помъчи да забрави фактите и доказателствата, да си представи що за хора са били тримата мъртъвци. Най-важното бе, че са имали различно отношение към работата си, към дълга на полицая, който е получил правото да носи значка. Беше сигурна, че и тримата са познавали убиеца си, а Коли и Милс дори са били близки с него и напълно са му се доверявали.
Коли не би го поканил посред нощ в клуба, ако не са били приятели. Но защо е казал на жена си за срещата? Човек не споделя със съпругата си, когато пийва по чашка с някой приятел. Значи срещата е била по-скоро с колега, когото Коли е уважавал и с когото е искал да се посъветва. Предпочел е разговорът да бъде неофициален, като е поканил колегата си на чаша бира. Въпросният човек е бил служител в 128-и участък… и положително е имал връзка с Макс Рикер.
— Компютър, искам пълен списък на служителите от 128-и полицейски участък, включително на онези, които са се пенсионирали през последните три години. Провери дали срещу някого от тях е възбудено разследване по подозрение в тайно сътрудничество с Макс Рикер или със сина му Алекс Рикер. Интересуват ме и случаите, при които адвокат Канарди е присъствал на разпит на заподозрения или го е представял в съда.
РАБОТЯ… ЗАДАЧАТА Е СЛОЖНА, ЩЕ ОТНЕМЕ МИНИМУМ ЧЕТИРИ ЧАСА И ДВАЙСЕТ МИНУТИ…
— Тогава си размърдай мързеливия задник и не се мотай.
КОМАНДАТА Е НЕРАЗБИРАЕМА. МОЛЯ, ПЕРИФРАЗИРАЙТЕ КОМАНДАТА…
— Божичко, какъв тъпак! — възкликна Ив и побърза да добави: — Започни работа.
Приготви си кафе и използва компютъра в залата за конференции, за да получи наличните сведения за Върнън. Знаеше, че машината, която галено наричаше „тъпак“, е свръхмодерна и многофункционална, за разлика от предишния й компютър, задействащ се чрез удар с юмрук, но реши да не насилва късмета си.
Запознаването със сведенията за Върнън й отне около час. Възнамеряваше скоро да го повика на разпит и да му докаже, че е разкрила картите му.
