Рикер и Рурк. Срещата ще бъде уредена от управителката на клуба. От теб искам да съобщиш на Рурк всичко, което знаем за Коли, за да насочи разговора към него. Ако Рикер има пръст в това убийство, ще го накарам скъпо да си плати.
— Ще разбере, че му устройваме клопка — настоя Ив. — Сигурно ще накара хората си да направят щателен оглед, освен това едва ли ще се съгласи да води преговори на чужда територия.
— Ще се съгласи — поправи я Рурк, — защото не ще устои на предизвикателството, пък и сигурно още смята клуба за своя територия. Нека копоите му претърсят заведението — ще открият само онова, което искам да видят.
Ив стана и се обърна към началника на полицията:
— Сър, в този случай Рурк се поддава на чувствата си и не е обективен. Не е обучен да се отбранява, а при дадените обстоятелства Рикер положително ще се опита да го убие. Убедена съм, че вашият план заплашва животът на цивилен гражданин и може да му създаде много неприятности от юридически характер.
— Лейтенант Далас, уверявам те, че цивилният се е погрижил за своята безопасност. — Тибъл кисело се усмихна. — Обещано му е, че информацията относно миналото му, която неизбежно ще стане наше достояние, няма да бъде използвана срещу него. Не смятам, че животът му е в опасност, тъй като той познава изкуството на самоотбраната не по-зле от правните тънкости. Съдействието му ще спести на нюйоркската полиция много средства и ще ускори разследването. Невъзможно е да откажем толкова изгодно предложение, което е в интерес на работата. Ако не си в състояние да оглавиш екипа или да участваш в операцията, моля да ни уведомиш незабавно. При дадените обстоятелства отказът няма да се отрази на кариерата ти.
— Ще се подчиня на нарежданията ви, сър.
— Добре. Тъкмо това очаквах да чуя. Координирай с Рурк действията и плановете си. Не забравяй да му разкажеш всичко за Коли, а той ще те уведоми къде ще бъдат разположени скритите камери в „Чистилището“. Екипът трябва да бъде подбран за двайсет и четири часа. Този път не бива да има пролука, през която Рикер да се изплъзне.
— Слушам, сър.
— Точно в шестнайсет часа ви искам тук, за да ме осведомите за хода на паралелните разследвания. Свободна си, лейтенант.
Когато излязоха от кабинета на Тибъл, Ив не изрече нито дума. Знаеше, че в пристъп на гняв ще оскърби Рурк и после ще съжалява. Едва когато се поовладя, отсече:
— Чакам те в дванайсет в кабинета ми у дома. Донеси архитектурния план на клуба, на който е отбелязано разположението на наблюдаващите камери. Необходим ми е и списък на хората от персонала, които ще бъдат в клуба в петък вечер, както и информация за всекиго от тях. Искам най-подробно да ми обясниш каква сделка си намислил да предложиш на Рикер. До гуша ми дойде от проклетите ти изненади! Ще говорим по-късно, не сега. Сега дори не си отваряй устата! Прецака ме, и то как!
Той я хвана за рамото, а Ив рязко се обърна и вдигна юмрук.
— Удари ме. — Рурк говореше спокойно, но в очите му също блестяха гневни искрици. — Нямам нищо против, стига да се усмириш.
— Няма да устройвам сцени пред шефовете — през зъби процеди тя. — И без това ме направи за смях. Пусни ме. Чакат ме в управлението.
Рурк я хвана под ръка и без да обръща внимание на съпротивата й, я накара да се качи в асансьора.
— Нима си въобразяваш, че ще стоя със скръстени ръце? Че няма да си помръдна пръста, когато животът ти е в опасност.
Ив осъзна, че трепери и изплашено се запита какво е предизвикало реакцията й. Беше уморена и на ръба на паниката.
— Нямаш право да се намесваш в работата ми — промълви едва чуто.
— О, да, аз съм твоето покорно кученце. Ще ме викаш на помощ само когато не можеш без мен! Тогава не възразяваш, че си пъхам носа в тайните ти полицейски дела.
— Добре, предавам се! — Тя вдигна ръце. Трудно й бе да се примири с мисълта, че съпругът й има право. — Осъзнаваш ли в какво се забъркваш? Знаеш ли какво рискуваш?
— А ти знаеш ли какво не бих рискувал заради теб? Не, нали? Защото съм готов на всичко заради тебе! — Вкопчи пръсти в раменете й, а тя потръпна от болка.
Винаги й беше интересно да наблюдава Рурк в редките случаи, когато той изпускаше нервите си. Погледът му ставаше свиреп, в гласа му се долавяха заплашителни нотки. Но днес не й беше до наблюдения.
— Разследването вървеше успешно, щях да го завърша и без твоя помощ.
— Примири се с факта, че двамата ще доведем разследването до успешен край. А като преглътнеш гордостта си, гледай да не се задавиш! — В този момент вратите на асансьора се отвориха и Рурк измарширува навън, а Ив остана да се взира в гърба му.
За лош късмет на Върнън тя беше в отвратително настроение, когато влезе в помещението за разпит. Като я видя, задържаният скочи на крака и извика:
— Какво си въобразяваш, тъпа пачавро? Кой ти дава право да изпращаш хората си да ме арестуват? Да не съм ти някой престъпник?
— По-спокойно, Върнън. — Ив го блъсна толкова силно, че той неволно седна на стола. — Разрешавам ти да ми викаш пачавра, но никога не ме наричай тъпачка.
— Имам право на адвокат.
Тя го хвана за яката и го запрати към стената, докато Фийни, Макнаб и Пийбоди любопитно наблюдаваха сцената.
— Разбира се, че имаш право, умнико. Непременно си намери адвокат, защото лошо ти се пише. Изглежда, не си забелязал, че записващото устройство още не е включено и че моите колеги и пръст няма да помръднат, докато ти разкрасявам физиономията. Ще те поопухам, преди да повикаме твоя адвокат.
Върнън се помъчи да я отблъсне, но тя заби лакът в корема му и изсъска:
— Да не си посмял да ме пипнеш!
Задържаният замахна, но Ив ловко отскочи встрани и с коляно го удари между краката. Той се преви от болка и повърна.
— И тримата ми колеги ще свидетелстват, че си ме нападнал. Ще те бутнем в ареста, където лошите юначаги ще теглят жребий кой да си легне с теб. Сигурно си чувал какво се случва с арестуваните ченгета, Върнън. Страхувам се да си помисля какво ще те сполети. Естествено, като се има предвид емоционалното ми състояние след нападението, ще измине доста време, преди да се свържа с твоя адвокат.
Върнън дишаше на пресекулки, струваше му се, че в гърлото му са забити парчета стъкло.
— Пачавра! — изсъска.
— Браво, много си схватлив — този път не ме нарече тъпачка. Знаеш ли, възнамерявах да се споразумея с теб, но загубих желание. Ако откажеш да отговориш на въпросите ми, както и на въпросите на колегите, ще те вкараме в ареста заради опит за физическо насилие срещу полицейски служител. Обещавам ти, че ще изгниеш в затвора, след като съдът те признае за виновен в злоупотреба със служебното положение, корупция, връзки с известни личности от престъпния свят, както и в съучастие в убийство.
— Нищо няма да докажеш, пачавро. — Той вече не се задъхваше, но беше прежълтял и лицето му лъщеше от пот.
— Грешиш, приятелю. Тръпки ме побиват, като си помисля как ще реагира Рикер, щом научи, че чуруликаш като пойна птичка. Гарантирам ти, че ще научи, защото вече имам заповед за арестуването на Канарди.
Ив блъфираше смело, защото знаеше, че ще получи разрешителното.
— Ако те пуснем, горчиво ще съжаляваш, че не си останал в килията и не лежиш в прегръдките на някого от онези юначаги.
— Реших да сключим споразумение.
