сделки с наркотици. После обаче му хрумнал по-добър начин да насъска ченгетата едно срещу друго. Според Евънс това били някакви психологически измишльотини. Съобщава невярна информация на второто ченге относно първото. Второто ченге… схващаш ли дотук?
— Да. Продължавай.
— Второто ченге си има лични проблеми, а Рикер непрекъснато го подстрекава, дразни го, кара го да мисли, че първото ченге — става въпрос за Коли — е корумпирано. Евънс казваше, че играта била сложна и рискована и че Рикер си държал езика зад зъбите, но на него — на Евънс — това не му харесвало. Старият Макс има човек и във „Вътрешно разследване“, който е трябвало да пробута фалшивите сведения на второто ченге. Предполагам, че е успял.
Върнън се сепна и ентусиазираното му лице помръкна.
— Когато научих, че Коли е бил очистен, и то от свой колега, реших, че Рикер е поръчал убийството.
— Как се казва информаторът от отдела за „Вътрешно разследване“?
— Не знам името му. Кълна се в Бога — добави той, като видя недоверчивото изражение на Ив. — Не се познаваме помежду си. В повечето случаи се досещаме, но има и изключения. Може да е бил Бейлис. Той е мъртъв. Стегни се, Далас. Съобщих ти имената на двайсетина души. Подпали им задниците и ще научиш повече.
— Сигурно ще науча повече. — Тя рязко се изправи. — Но повече не те издържам! Макнаб, заведи това влечуго в тайната квартира. Погрижи се да го охраняват двама души едновременно, които да се сменят на осем часа. Фийни, разчитам ти да подбереш охраната.
— С удоволствие.
— Улесних живота ти, Далас — обади се задържаният. — Можеше да ми издействаш нова самоличност.
Тя дори не го погледна, а нареди на сътрудничката си да я последва.
— Хей, Далас! — провикна се след нея Върнън.
— Бъди доволен и от малкото, боклук такъв — промърмори Фийни, когато Ив излезе. — Радвай се, че топките са си на мястото. Ако тя не ги откъснеше след по-интимен разговор с теб, аз щях да го сторя.
— Дори нямам сили да се разгневя — промълви Пийбоди, докато вървяха по коридора. — Призлява ми, като си помисля за онова влечуго. Гордея се с професията си, а той ме накара да се срамувам, че съм ченге.
— Не бива. Върнън е изключение, не всички са като него. Изпълнявай съвестно задълженията си и не ще имаш повод да се срамуваш. Направи копие от видеозаписа на разпита и го изпрати на Тибъл. Слава богу, че той ще се занимае с този проблем. В дванайсет часа имам друга среща. Като се върна, ще ти съобщя за резултатите.
— Добре, лейтенант. Какво ще правим с Канарди?
— Отлагам за по-късно удоволствието да го арестувам.
— Желаете ли резултатите от издирването, което ми възложихте?
— Разполагаме ли с достатъчни улики, за да го арестуваме?
— Предвид известните до момента данни вероятността е седемдесет и шест процента, но…
— Но — прекъсна я Ив — компютърът не се съобразява с човешката мъка или с мръсните психологически игри на Рикер, който насъсква полицаите един срещу друг. Трябва да го арестуваме. Ще го приберем тихомълком, когато се върна.
— Ами ако реши да убие още някого?
— Няма. Дал ми е дума и няма да се отметне.
Двайсета глава
Ив влезе във фоайето на прекрасната си къща, изръмжа, като зърна внезапно появилия се Съмърсет, и тръгна към стълбището. Нямаше търпение да каже на Рурк какво мисли за постъпката му.
Отново заплашително изръмжа, защото в кабинета й нямаше никого. Вратата към съседното помещение беше отворена. Ив изпъна рамене и тръгна към кабинета на Рурк. Внезапно чу гласа му и долови раздразнението му.
— В момента нямам възможност да предприема това пътуване — каза той някому.
— Извинете, сър, но присъствието ви е наложително. „Танака“ протакат сделката, още не сме получили разрешение от Министерството на околната среда относно терена… няма да спазим срока, ако не се намесите, и то незабавно. Неустойките възлизат на…
— Упълномощен си да решаваш всички възникнали проблеми — затова ти плащам. Невъзможно ми е през следващите няколко дни да пътувам до Олимп. Ако „Танака“ продължават да протакат, заплаши ги, че ще се откажем от сделката. Ясно ли е?
— Да, сър. Ако имате възможност да ми съобщите приблизително кога ще разполагате с достатъчно време да посетите обекта, аз ще…
— Ще ти съобщя, когато се освободя. — Рурк прекъсна връзката, облегна се на стола и затвори очи.
Изведнъж Ив осъзна, че работата му изисква много усилия и нерви и че тя никога не се е съобразявала с напрегнатото му ежедневие.
И още (което й се стори по-важно), че съпругът й изглежда изморен.
Никога не го беше виждала в подобно състояние.
Гневът, който бе разпалвала досега, изведнъж угасна. Тя вече нямаше нужда от гняв, за да се противопостави на съпруга си. Все пак като влезе в кабинета, се намръщи.
Рурк мигновено усети присъствието й, отвори очи и промълви:
— Здравей, лейтенант.
— Здравей — студено отвърна тя. — Държа да изясним някои въпроси.
— Зная. Да отидем ли в твоя кабинет?
— Може да говорим и тук. Първо, въпреки моята некадърност успях да сведа заподозрените в убийствата, които разследвам, до един човек. До довечера той ще бъде задържан и разпитан.
— Поздравявам те.
— Рано е за поздравления. Разпитът още не е арест. Същевременно чрез друг източник и спазвайки полицейската процедура, установих, че Рикер има пръст в убийствата. Възнамерявам да го обвиня в съучастие. Дано не разбере, че засега блъфирам. Най-важното е да го подложа на разпит. Както сигурно забелязваш, свърших всичко, без да действаш зад гърба ми и да планираш рисковани операции с моите шефове. Много добре знаеш, че тази операция не заплашва само живота ти. Ако се увенчае с успех, разговорът ти с Рикер ще послужи пред съда като улика, доказваща вината ти.
— Зная.
— Обещаха ти имунитет и няма да влезеш в затвора, но съдебното дело ще навреди на репутацията и на работата ти.
— Лейтенант, даваш ли си сметка, че съм изградил репутацията си благодарение на, меко казано, не съвсем законни сделки? — надменно попита Рурк.
— Може би, но сега си в съвсем различно положение.
— Наистина ли мислиш, че няма да се справя с тази неприятност?
— Не, Рурк. Мисля, че можеш и ще преодолееш всяко препятствие по пътя си. Мисля, че винаги постигаш онова, което си си наумил. Понякога дори се страхувам, струва ми се, че си надарен със свръхестествени сили. Но този път ме вбеси.
— Очаквах го.
— Разбира се, че си го очаквал. Защо не сподели идеята си първо с мен…
— Разполагаме с малко време, не бива да губим нито минута. В тази гнусна история съм замесен и аз, не се страхувай да приемеш истината… макар да не ти е приятна.
— Неприятна ми е, но поради други причини, за които не подозираш.
— Постъпих по най-разумния начин и скоро ще имаме резултат. Не съжалявам, че предприех решителни мерки.
