— Колко сме самонадеяни! — язвително подхвърли тя. — Мога да те принудя да се извиниш, драги.
— Нима?
— Разбира се. Защото аз съм твоята слабост. Всички го знаят. — Ив пристъпи към него и го погледна в очите. — Ти също си моята слабост. Именно затова побеснях от гняв. Не искам онова чудовище да се доближава до теб, не желая заразата му да се прехвърли и на теб. Защо смяташ, че само ти имаш право да защитаваш човека, когото обичаш повече от всичко на света?
— Сгрешил съм. — Той въздъхна и машинално прокара пръсти през косата си. Не беше свикнал да прави подобни признания.
— Признавам, че бе засегнато и самочувствието ми — продължи тя. — Трудно ми беше да преглътна гордостта си, сигурно и с теб е същото. Вярно е, че те викам на помощ само когато съм в безизходно положение. Не обещавам да се променя, но признавам, че обвинението ти е основателно и донякъде се срамувам от себе си. Разбрах и още нещо — отдръпваш се от мен, изолираш ме от живота си само когато ръцете те сърбят да ме напляскаш.
— Сигурно често се отдръпвам — пошегува се Рурк, ала тя не се усмихна, а продължи да се взира в него.
— Не е вярно. — Заобиколи бюрото и нежно обхвана с длани лицето на Рурк. — Не го правиш, за което съм ти много благодарна.
— Ив… — Той вкопчи пръсти в раменете й.
— Не ме прекъсвай, не съм свършила. Планът ти е добър. Не е гениален, но може да се сработим. Ала на мен ми се иска да се свържеш с човека, с когото току-що разговаря, и да заминеш за онази далечна планета, където те чакат неотложни дела. Искам го с цялото си сърце, Рурк, защото никога не съм обичала и няма да обичам другиго, както обичам теб. Знам, че няма да ме послушаш. Ако в петък ти се случи нещо лошо…
— Не бой се, няма — прекъсна я Рурк.
— Ако ти се случи нещо лошо — повтори тя, — ще се постарая да превърна живота ти в ад.
— Съгласен съм — промълви той и се наведе да я целуне.
Ив се притисна към него.
— Да се махнем оттук поне за час — прошепна. — Само когато съм насаме с теб мога да бъда истинската Ив…
— Ще те отведа на най-прекрасното място.
Рурк знаеше, че съпругата му обожава океанските плажове — палещото слънце, безкрайната водна шир, нажежения пясък. Като типично градско чедо тя изпитваше страх и дори неприязън към горите и необятните полета и ливади.
Само на брега Ив се отпускаше напълно, макар да го правеше много рядко.
Рурк мислено благодари на съвременната техника, благодарение на която илюзията ставаше реалност в помещението за холограми.
Избра необитаем остров. Сърповидният плаж сякаш беше посипан със захар вместо с пясък, лекият ветрец полюшваше грамадните листа на палмите, а въздухът беше натежал от аромата на приказно красивите цветя.
— Прекрасно е! — Ив блажено въздъхна и усети как напрегнатите й мускули се отпускат. — Наистина е прекрасно. — Хрумна й да го попита дали е включил таймера, но се отказа — не й се искаше да нарушава магията на този миг.
Захвърли якето си, събу тежките обувки.
Водата бе кристалночиста, вълничките се плискаха в брега, а пяната бе като дантела, украсяваща ръба на широка пола.
Ив свали кобура с оръжието, после и панталона. Наклони глава и закачливо попита:
— Рурк, искаш ли да поплуваме?
— Разбира се. Но ще изчакам да се съблечеш. Действаш толкова… целенасочено.
Тя се засмя:
— Приятно прекарване. — Съблече ризата и тениската си и се гмурна във водата.
— Наистина ще бъде приятно — промълви Рурк и се съблече, без да откъсне поглед от нея — както обикновено Ив се беше отдалечила прекалено навътре в океана.
Тя плуваше като змиорка — бързо и безстрашно.
Известно време Рурк плуваше редом с нея, после се обърна по гръб и позволи на водата, на слънцето и на безметежното спокойствие да заличат умората му.
Ив доплува до него и подхвърли:
— Май се чувстваш по-добре.
— Много по-добре.
— Изглеждаше уморен — промълви тя и си помисли, че й се бе искало някак си да прогони умората му. — Никога не съм те виждала в подобно състояние.
— Наистина бях капнал от умора.
Ив шеговито подръпна кичур от косата му, която приличаше на черна коприна:
— Като си поотдъхнеш, ще си устроим състезание по плуване. Обзалагам се, че първа ще стигна до брега.
Рурк попита, без да отвори очи:
— Защо смяташ, че още съм уморен?
— Ами… носиш се по течението като изгнило парче дърво…
— Някои хора го правят за отмора. — Той ненадейно я привлече към себе си. — Но виждам, че ти имаш енергия в излишък.
— Хей! — изкиска се Ив, когато краката им се преплетоха. — Тук е много дълбоко.
— Тъкмо по мой вкус. — Рурк впи устни в нейните, притисна я още по-силно в прегръдките си, после се гмурнаха под водата.
Слънчевите лъчи танцуваха по повърхността на океана. За миг Ив си помисли колко примамливи са устните на Рурк, колко силно е мускулестото му тяло. Отпусна се и синята бездна сякаш ги пое в прегръдките си. Целувката им стана по-страстна. Като излязоха на повърхността, Ив жадно вдъхна ароматния въздух и допря страната си до страната на Рурк.
Вълните бяха като люлка, ритмичното поклащане действаше отморяващо. Нежните докосвания ги опияняваха, едва сега двамата осъзнаха колко са копнеели за нежност. Ив усети устните му върху рамото си, усмихна се и позволи на чувството да я понесе, както я носеха вълните на океана. Обърна се към Рурк, потърси устните му… главата й се замая от целувката.
Бавно заплуваха към брега, следвайки ритъма на вълните. Притискаха се един към друг и се разделяха само за миг, за да се докоснат.
Като стигнаха до плитчините, Ив стъпи на дъното, а Рурк нежно докосна лицето й и промълви:
— Обичам да наблюдавам изражението ти, когато те милвам, скъпа Ив.
Обхвана с длани малките й, стегнати гърди, които сякаш стоплиха шепите му. Капчиците вода по кожата й блестяха като мънички диаманти, които се превръщаха в сълзи и се стичаха в синята вода.
— Отдай ми се — прошепна Рурк, ръцете му се плъзнаха надолу, докоснаха бедрата й. — Бъди само моя. — И проникна в нея.
Тя блажено въздъхна, нададе стон. Удоволствието я заля като топла вълна. Слънцето я заслепи, виждаше единствено безкрайната океанска синева. Тялото й отмаля, чувстваше само неописуема наслада.
Краката й се подкосиха, в този миг ги заля вълна, която спря дъха им и ги отнесе по-близо до брега.
Рурк усети как Ив потръпва от екстаз, сякаш освобождаването бе дошло с приливната вълна. Водата ги засмука, сетне отново ги освободи. Ив се притискаше към него — себеотдаването й означаваше доверие и предизвикателство… онова, за което той копнееше. Излегнаха се на пясъка досами водата, той отново я целуна, нежно и търпеливо, макар че страстта му вече пулсираше като неспокойно сърце. Устните му докоснаха шията й, раменете й, гърдите й, а опитните му ръце я милваха и я възбуждаха.
Вълните ги заливаха и се оттегляха. Следвайки неумолимия ритъм на прибоя, Рурк облада любимата си.
