— А защо не благоволи да дойдеш навреме?
— Задържаха ме…
— Слушай, не ми харесва поведението ти. Всъщност вече не си ми необходим. До довечера ще приключа разследването, а Рикер ще арестувам, за да се позабавлявам с него. Ненужен си ми, Върнън.
— Блъфираш, обаче тия не ми минават. Май забрави, че и аз съм ченге.
— Ти си позор за полицията! Никога не споменавай пред мен, че си ченге, защото ще ти избия зъбите!
„Ако спипа Канарди, с мен е свършено — помисли си Върнън. — Дошъл е моментът всеки да се спасява както може.“
— Ако искаш да спечелиш в съда, аз съм твоят човек. Знаеш ли, че още драскаш по повърхността на случващото се в 128-и участък?
— Грешиш, драги. Достигнала съм до мръсотията на дъното, където те намерих.
— Ще ти кажа много повече… — От отчаяние по челото му изби пот, помъчи се подкупващо да се усмихне. — Ще получиш повишение, Далас. Ще ти съобщя имената не само на полицейски служители. В играта са хора от кметството, от медиите и дори от правителството. Искам защита, нова самоличност и достатъчно пари да заживея далеч оттук.
Ив се прозина:
— Много си досаден.
— Това са моите условия.
— А сега ще разбереше какво предлагам аз. Пийбоди, закарай този боклук в ареста и провери дали са върнали Бруно в килията му.
— Чух, че са го върнали и че бил много самотен.
— Почакай, Далас. Защо ме доведе тук, след като не желаеш да се споразумеем? Непременно трябва да бъда под закрилата на програмата за защита на свидетелите. Ако ме вкараш в затвора, жив няма да изляза. И двамата го знаем. Каква полза, ако изпея всичко пред теб, след като ще те прободат в сърцето?
— Ах, Върнън, моето сърце се къса, като те слушам. Обещавам да отпаднат всички обвинения срещу теб, освен съучастието в убийство. Ако се докаже, че си замесен, спукана ти е работата. Няма начин да бъдеш защитен от федералната програма — сам ще се погрижиш за новата си самоличност.
— Не е достатъчно.
— Както искаш. Знаеш ли, седмици наред ще ми горчи в устата, задето съм ти направила толкова щедро предложение.
— Не съм замесен в убийството на ченгета!
— Значи нямаш причина за безпокойство.
— Имам право на защитник от профсъюза — заяви той плачливо и гласът му внезапно й напомни за пискливия глас на баща й, който понякога чуваше в кошмарите си.
— Майната ти! — отсече тя и тръгна към вратата.
— Почакай! Защитниците само усложняват нещата, нали? Ще минем и без тях. Обещай, че ще получа имунитет и ще ти разкажа всичко от игла до конец.
Ив се върна, настани се на неудобния дървен стол, включи записващото устройство и задиктува:
— Лейтенант Ив Далас провежда разпит на детектив Джереми Върнън. Присъстват още капитан Фийни, детектив Макнаб и полицай Пийбоди. Лицето Върнън се съгласи да даде показания и да отговори на зададените му въпроси в замяна на отпадане обвиненията в корупция и злоупотреба със служебното положение. Детектив Върнън, потвърждаваш ли, че доброволно даваш показания и ще отговаряш на нашите въпроси?
— Да. Искам да съдействам за възтържествуване на правдата. Чувствам се…
— Достатъчно, Върнън. Потвърждаваш ли, че си детектив от нюйоркската полиция?
— Полицай съм от шестнайсет години, а през последните шест съм детектив в отдела за „Борба с наркотиците“ към 128-и участък.
— Признаваш ли, че си приемал парични и други подкупи в замяна на информацията, която си предавал на Макс Рикер и си подпомагал незаконната му дейност?
— Вярно е, че взимах пари. Страхувах се да откажа. Срамувам се от слабостта си, но признавам, че се страхувам да не ме убият. Уверявам те, че не съм единственият.
„Щом се престраши, вече не можеш да му затвориш устата“ — помисли си Ив. Само за един час успя да изреди много имена и да разкрие връзките на тези хора с престъпния свят.
— Капитан Рот замесена ли е? — попита Ив.
— Тази фукла ли? — Върнън, който се беше поуспокоил, подигравателно се усмихна. — Тя предпочиташе да си затваря очите. Има си своя цел — да стане командир. Разбира от политически игри, но я измъчва един проблем — иска й се да има пишка. Непрекъснато мрънка, че някои от подчинените й отказвали да й се подчиняват, защото била жена. Отгоре на всичко скапаният й мъж й слага рога, а тя се утешава с алкохол. Толкова се беше запалила по операцията за уличаването на Рикер, че забрави всяка предпазливост и ни улесни. Подправихме сведенията, „изгубихме“ най-важните веществени доказателства, преработихме няколко рапорта и готово.
— Готово… — с горчивина промълви Ив.
— Слушай. — Върнън се приведе. — Рикер не е глупак. Не са му необходими всички от 128-и участък. Завербува няколко души, а те му пазят гърба и набират други ченгета. Помежду ни се знае кой ще приеме подкуп и кой ще откаже.
— Коли не е бил корумпиран.
— Мамка му! Беше честен като герой от приказките. Системата действаше безотказно. Да речем, че някой от нашия участък чуе за акция примерно на колегите от 64-и участък. Отива там, преструва се, че разговаря по служебни въпроси и си пъха носа навсякъде. После някой хакер сваля информацията от компютъра им. Предаваме я на Рикер срещу солидна сумичка. — Той вдигна ръце и се усмихна. Толкова се беше увлякъл в спомените си, че бе забравил къде се намира. — Хитро, нали? Ако акцията е срещу бизнес партньор на Рикер, той разполага с време да промени мястото на срещата или да изтегли хората си, поради което полицейската операция се проваля. В случай, че ченгетата са набелязали негов конкурент, Рикер изчаква да си свършат работата. Сетне отнема от конкурента си клиентите, а понякога и стоката. В отдела за „Веществени доказателства“ работят много негови хора. Да не забравяме, че Рикер държи в джоба си и медиите, и политиците. Журналистите предават събитията така, че той да бъде видян в добра светлина, а политиците отбиват нападките по негов адрес. През последните една-две години обаче забелязах, че той постепенно започва да се променя.
— Рикер ли?
— Да. Проявява безразсъдство при финансовите сделки, пилее пари и продава акциите си. Не се разделя с проклетата си чаша, която съдържа наркотици, разтворени в алкохол. Той вече е наркоман, който не разсъждава трезво. Падението му е неизбежно и вече е започнало. Направи няколко погрешни хода, после пречука ченге…
Ив го стисна за китката:
— Имаш ли доказателства, че Макс Рикер е поръчал убийството на Тадж Коли?
Върнън се изкушаваше да отговори положително. Харесваше му да се фука. Но знаеше, че ако излъже, Далас ще го уличи и ще намери начин жестоко да му отмъсти.
— Не съм чул да го възлага на някого, но дочух слухове…
— Какви слухове, Върнън?
— От време на време изпивах по чаша бира с един от хората на Рикер, случваше се да си поръчаме проститутка и да се позабавляваме… Честно казано, не бях единственият, който забелязваше, че старият Макс не е във форма. Та онзи човек — Джейк Евънс му е името — преди около месец ми разказа за игричките ни Рикер и как настройвал ченгетата едни срещу други, което му доставяло най-голямо удоволствие. Знаел, че от „Вътрешно разследване“ са поставили техен човек в онзи клуб, за да дебне полицаи, замесени в тъмни сделки, само дето такива полицаи нямаше. Загряваш ли?
— Да.
— Рикер беше пуснал мухата на „Вътрешно разследване“, за да си направи майтап… и да създаде неприятности на собственика на клуба. Евънс сподели с мен, че накарал свои хора да въртят незначителни
