— Не, сър.

— Не те обвинявам, лейтенант. Оказа се права по отношение на капитан Бейлис. Ако не се беше доверила на интуицията си, още нямаше да знаем за убийството му. Възхищавам се от интуицията ти, лейтенант, и ще се съобразявам с мнението ти, дори да противоречи на логиката. Назначих Рурк за временен цивилен съветник по разследването на Макс Рикер, което ще провеждаш паралелно с разследването на трите убийства.

— Сър…

— Имаш ли възражения, лейтенант? — невъзмутимо попита Тибъл. Ако не беше непоносимото й главоболие, тя щеше да долови иронията му.

— Да, сър. Първо, разследването на Рикер не е най-важното нещо в момента. Предстои ми да анализирам нови веществени доказателства и данни. Ако подозренията ми се потвърдят, лицето ще бъде арестувано. Не отричам, че по някакъв начин Рикер е замесен в убийствата, дори смятам, че той е ключовата фигура, но няма връзка с новополучената информация, нито с човека, когото навярно ще арестуваме. Връзката помежду им е по-скоро емоционална. Ето защо смятам, че разследването на Рикер трябва да се продължи едва след разпита на заподозрения. Моля действията по отношение на Макс Рикер да бъдат прекратени, докато приключа настоящия случай.

Тибъл се втренчи в нея и заяви:

— Животът ти е поставен на карта.

— Животът на всеки полицай е поставен на карта. Убиецът се опитва да отвлече вниманието ми, целта му е да се захвана с Рикер. Не възнамерявам да играя по свирката му. Извинете, че ви го казвам, сър, но вие също не бива да се хванете на въдицата.

Разгорещеното й изказване накара Тибъл едва забележимо да се усмихне.

— Лейтенант Далас, имам наблюдения върху работата ти и съм забелязал, че никога не раздвояваш вниманието си и не се отклоняваш и на милиметър от предначертания път към целта. Ала може би съм пропуснал нещо или пък не си в състояние да се справиш. В такъв случай ще поверя на друг офицер разследването на Рикер.

— Това е вторият ултиматум, който ми се поставя в разстояние на няколко часа. Не обичам ултиматумите.

— Не ме интересува какво обичаш. Важното е да изпълняваш задълженията си.

— Господин началник — намеси се Рурк, — мисля, че лейтенант Далас има известно основание за поведението си. Прекарала е безсънна и изморителна нощ, след което я изненадахте с ново нареждане. Предполагам, че раздразнението й се подсилва от моето присъствие. Ще ми разрешите ли да обясня защо съм тук, преди да се е стигнало до неприятни сцени?

На върха на езика й беше да заяви на Рурк, че не й е необходим адвокат, но Уитни стана и заяви:

— Предлагам да прекъснем за малко, да успокоим топката. С ваше разрешение, сър, ще донеса кафе за всички, докато Рурк запознае лейтенант Далас с нашия план.

Тибъл кимна, направи знак на Рурк и отново се настани зад бюрото.

— Съобщих на началниците ти онова, което бях споделил с теб — започна Рурк, — че преди години за кратко време имах делови взаимоотношения с Рикер, които прекъснах, щом разбрах, че повечето негови предприятия са незаконни.

Едва сдържаше усмивката си, защото погледът на Ив бе по-заплашителен от дуло на пистолет, допряно до слепоочията му. Ала успя да запази невъзмутимото си изражение и продължи:

— Раздялата ни далеч не беше приятелска. След оттеглянето ми Рикер загуби значителна сума и много клиенти. Известно е, че той убива хора за много по-невинни „провинения“ и че търпеливо изчаква най- подходящия момент да си отмъсти. Доскоро не се притеснявах от неговата омраза и от жаждата му за мъст. — Той взе чашата, която Уитни му поднесе, и потръпна, представяйки си отвратителния вкус на кафето. — Както знаеш, чрез свой представител купих нощен клуб, който беше собственост на Рикер. Преустроих заведението, смених целия персонал и нарекох клуба „Чистилището“. Старая се да спазвам законите и бях доволен от успешното си начинание. Едва след убийството на колегата ти Коли разбрах, че Рикер е използвал моето заведение за сключване на незаконни сделки със съдействието на човек от персонала.

„Със съдействието на Маклийн — помисли си Ив. — Така и предполагах.“

— Използвал е „Чистилището“ за търговия с наркотици — добави Рурк и едва забележимо кимна в отговор на предизвикателния поглед на Ив. — Очевидно целта му е била да изгради под носа ми мрежа за нелегална търговия, за да бъда обвинен в незаконна дейност. Знаел е какви неприятности ще създаде на мен и на съпругата ми.

— Ру Маклийн те е предала! — задавено възкликна Ив. Гневът сякаш я задушаваше.

— Напротив — спокойно възрази Рурк. — Тя е открила плана на Рикер и снощи сподели с мен наблюденията си.

Ив предпочете да не спори, макар да беше убедена, че той защитава виновницата.

— От отдела за „Вътрешно разследване“ са научили за незаконната търговия, която се извършва в „Чистилището“ — безсъмнено са получили информацията от човек на Рикер. Изпратили са Коли да работи под прикритие и да разбере как стоят нещата. Очевидно той е надушил следата…

— И то по-скоро, отколкото Рикер е предполагал — прекъсна я Рурк. — Всъщност дейността на Макс в клуба е била само за примамка, за злепоставянето ми. Но играта е загрубяла след убийството… убийството на полицай.

— Рикер не е убиецът! — спонтанно възкликна Ив, замисли се и добави: — Той е подпалил фитила на бомбата. Имал е свои хора в полицията, особено в 128-и участък. Знаел е кои бутони да натисне, чии рани да посипе със сол. Дори не е подозирал какви ще бъдат последствията. — Тя млъкна, но Тибъл й направи знак да продължи. — През есента са го арестували, което го е извадило от релси. Мартинес е разполагала с неопровержими улики, но след намесата на Милс са изчезнали важни веществени доказателства и Рикер се е озовал на свобода. Ала след случилото се той е загубил душевното си равновесие.

— В стремежа си да докаже, че още е господар на положението, е „уредил“ да изпратят полицай под прикритие, който да държи под около клиентелата на клуба — обади се Рурк. — Казвал си е, че рано или късно обвиненията ще паднат върху мен… Всъщност няма значение. Важното е, че мога да го разоблича. Не е ли достатъчно?

„Дори е прекалено много — помисли си тя. — Страхувам се от онова, което ще откриеш.“ Ала не издаде мислите си, а заяви:

— И сама мога да се справя с него.

Този път Рурк се усмихна:

— Безсъмнено. Предлагам да ти помогна по-бързо да се справиш с проблема, за да отделиш повече време и сили за разследването на трите убийства. В петък точно в осем вечерта „Чистилището“ отново ще отвори врати за многобройните си клиенти. Рикер ще дойде два часа по-късно.

— Защо?

— За да уговорим бъдещото си сътрудничество. Той вярва, че предприемам тази мярка в името на сигурността на съпругата ми. Ив — побърза да добави, като видя как гневно проблеснаха очите й, — моля те да преглътнеш гордостта си, докато го вкарам в капана. После прави с него каквото пожелаеш.

— Няма да се хване на въдицата ти.

— Ще се хване, и още как! Ще кажа, че не се интересувам от предложението му, но ще дам да се разбере, че се преструвам. Той очаква да го измамят, защото е най-големият измамник. Ще го излъжа, че ми е писнало от рутинната работа, че искам да се позабавлявам като в добрите стари времена. И ще му предложа сделка, която ще ни донесе купища пари, стига да проявим малко смелост.

— Няма да ти повярва — вече притежаваш половината свят!

— Защо да се задоволявам с половината, като мога да имам целия? — Той отпи от кафето, което наистина се оказа отвратително. — Рикер ще ми повярва, защото му се иска. Иска му се да повярва, че е победил. Ще падне в капана и защото вече не е предишната хитра лисица. Остарял е, станал е по- непредпазлив. Мечтае да му падна в ръцете, за да ме унищожи бавно и мъчително. Ще го накараме да повярва, че това ще се случи. А щракне ли капанът, той ще бъде на твое разположение.

— Ще поставим наши хора в клуба — намеси се Уитни. — Видеокамери ще записват разговора между

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату