Преживяването беше като прекрасен сън. Видя как очите й се замъглиха, сетне тя отметна глава, отново изживявайки миг на върховно удоволствие.
Когато погледът й се избистри, тя нежно се усмихна и докосна страната му.
— Рурк! — Гласът й бе дрезгав, натежал от страстта, която отново бушуваше във вените й. — Отдай ми се. Бъди само мой.
Любовта му към Ив беше като приливна вълна, която отне дъха му, сърцето му, мислите му. Прикова поглед в лицето й и се отдаде на забравата.
След вълшебния час, прекаран на острова, Ив се чувстваше отпочинала и не изпитваше угризения, задето за малко е пренебрегнала работата си. Покани Рурк в нейния кабинет, за да му съобщи информацията, с която разполагаха до момента. Възнамеряваше да се запознае с охранителната система в „Чистилището“, защото в петъчната нощ й предстоеше да синхронизира действията на членовете на екипа, Фийни ще се погрижи за наблюдаващите камери, а тя ще бъде в контролното помещение и ще следи на мониторите всичко, което се случва в клуба.
Ще бъде подготвена дори за най-неочакваните ходове, които Рикер ще предприеме.
— Познавал е баща ми! — избърбори ни в клин, ни в ръкав и едва в този миг осъзна колко дълбоко кошмарната мисъл се е загнездила в съзнанието й.
Рурк, който тъкмо възнамеряваше да й обясни какво означават схемите на екрана, се обърна и я изгледа. Ив не бе споменала име, ала изражението й му подсказа кого има предвид.
— Сигурна ли си?
— През нощта… или по-скоро призори в съзнанието ми внезапно възкръсна сцена от миналото. Навярно споменът е бил предизвикан от сведенията, които проучвах.
— Седни и ми разкажи.
— Не ме сдържа на едно място…
— Добре… само ми разкажи какво си спомни.
— Бях в леглото в моята стая. Мисля, че невинаги съм имала собствена стая… — Тя затвори очи. — Всъщност съм сигурна. Но по онова време баща ми разполагаше с много пари… навярно с парите, получени от Рикер. Беше тъмно, вслушвах се в звуците, долитащи от съседната стая, и се молех той да продължи да се налива с алкохол. Чух, че разговаря с някого за уреждането на сделка. Не разбрах за какво говореха, но се поуспокоих. Знаех, че докато баща ми пие и разговаря, няма да дойде при мен. Събеседникът му бе Рикер. Чух да го нарича по име.
Не си беше представяла, че ще й бъде толкова трудно да разкаже за ужасното преживяване, което сякаш се бе случило не преди години, а преди часове.
— Рикер го заплаши с жестоко отмъщение, ако не достави стоката, където трябва. Мисля, че ставаше въпрос за наркотици. Познах гласа му… познах го едва когато си спомних за случилото се през онази нощ. Убедена съм, че не го бях чувала преди това.
— Видя ли го? Той видя ли те?
— Не, но знаеше за съществуването ми, защото баща ми се помъчи да изкрънка повече пари, за да „отгледа дъщеричката си“. Когато Рикер си отиде, баща ми дойде при мен. Беше побеснял от гняв, но почувствах, че е изплашен… изплашен до смърт. Заповяда ми да си стегна багажа, заяви, че потегляме на юг. Едва сега разбирам, че в него са били и наркотиците, които е трябвало да достави. Спомените ми са доста объркани, но съм сигурна, че това се е случило в Ню Йорк, а когато парите свършиха, вече живеехме в мизерен хотел в Далас. Гладувахме, а баща ми съвсем озверя, защото не можеше да си купува алкохол… Господи!
— Ив! — Рурк се спусна към нея и я прегърна. — Моля те, не се връщай в миналото! Остани при мен, забрави кошмара!
— Не се безпокой за мен. Но споменът ме изплаши…
— Бедничката ми Ив! — Той я притисна до гърдите си и осъзна какво е почувствала, когато след кошмарното връщане в миналото е трябвало да се яви в Кулата и да преживее още една неприятна изненада. — Успокой се, аз съм до теб. — Нежно я целуна по челото, а тя промълви:
— Все едно се намирам в омагьосан кръг. Рикер е познавал баща ми, познавал е и теб, а чрез вас и аз съм свързана с него… Не вярвах в случайните съвпадения, но животът ми доказа, че те съществуват.
— Няма да ти отмъстят чрез мен. — Рурк я погледна в очите. — Няма да им го позволя.
— Не от това се страхувам.
— Зная, но не бива да си затваряме очите пред фактите. Заедно ще разкъсаме омагьосания кръг. Вярвам, че всичко е писано, че ще можем да избягаме от съдбата си.
— Понякога говориш като суеверен ирландец. — Ив насила се усмихна и се отдръпна. — Възможно ли е Рикер да е разбрал чия дъщеря съм?
— Не зная.
— Ами ако е проследил баща ми и е открил коя съм? Възможно ли е да е изровил мръсотията от миналото?
— Ив, искаш от мен невъзможното…
— Отговори ми честно — прекъсна го тя. — Ако си на мястото на Рикер и искаш някаква информация, ще се добереш ли до нея?
Рурк знаеше, че тя не търси успокоение, а истината, ето защо отговори откровено:
— Да, ако имам достатъчно време. Не забравяй обаче, че аз разполагам с много повече данни за него.
— И все пак възможно ли е той да е открил коя съм, докато е преследвал баща ми, който го е измамил?
— Възможно е. Не мисля, че Рикер се е интересувал от съдбата на осемгодишното момиченце, поверено на грижите на социалните служби.
— Когато разговарях с него, ми даде да разбера, че познава миналото ми. Знаеше къде и в какво състояние са ме намерили.
— Разбира се — защото е проучвал биографията на лейтенант Ив Далас, не защото е следил житейския път на момиченцето, което са намерили на мръсната уличка в Далас.
— Да… може би имаш право… Всъщност няма значение. — Тя се приближи до бюрото си и взе изящната кутийка, която Рурк й беше подарил. — Накратко казано, ти би могъл да се добереш до сведения за миналото ми.
— Да, стига да пожелаеш.
— Не. — Ив остави кутийката обратно на бюрото. — Миналото не ме интересува. Не трябваше да допусна спомените да ме извадят от равновесие. Не подозирах, че могат да ми въздействат толкова силно.
Ив въздъхна, обърна се и този път широко се усмихна:
— Слава богу, че гневът ми към теб ми попречи да мисля за възкръсналия кошмар. А сега на работа, нямаме време за губене. Ако искаш, ела с мен в управлението.
— Нали искаше да се запознаеш с разположението на охраняващите камери в „Чистилището“?
— Ще прегледам плана на клуба, когато отидем в управлението. Настоях да разговаряме тук, за да не ти вдигна скандал пред колегите.
— Странно. Аз също исках да те наругая насаме.
— Ето едно доказателство, че не сме наред.
— Напротив. — Рурк й протегна ръка. — Мисля, че сме родени един за друг.
Тъй като присъствието на повече от двама души в мъничката й канцелария бе невъзможно, Ив реши да проведе съвещанието в залата за конференции.
Когато хората от екипа й заеха местата си, тя побърза да започне:
— Известно ви е, че не разполагаме с много време. Паралелно с разследването на убийствата ще разследваме и дейността на Макс Рикер, който също е замесен. Подготвила съм за всекиго разпечатка с резултатите от лабораторните анализи, данните от проучванията и от извършената проверка на вероятността заподозреният да е убиецът, когото търсим. Не съм поискала заповед за арестуването му, но
