ще помоля да ми бъде издадена — като приложа и задължителната ДНК проба, — ако той откаже да се яви, за да бъде разпитан. Двете с Пийбоди ще го арестуваме без излишен шум, когато приключим съвещанието.
— Процентът на вероятността е малък — измрънка Фийни и мрачно се загледа в разпечатката.
— Ще се повиши, когато въведем в компютъра допълнителните данни. Сигурна съм, че ДНК на заподозрения съвпада с ДНК на убиеца, чийто нокът намерихме при огледа на трупа на Бейлис. Сержант Клуни от дълги години работи в нюйоркската полиция и се ползва с отлична репутация. Предвид душевното му състояние и обстоятелствата, които са го подтикнали към престъпните деяния, предпочитам аз да го арестувам. Надявам се да го убедя да направи пълни самопризнания. Доктор Майра е на разположение, за да му окаже морална подкрепа и при необходимост да направи задължителните психологически тестове.
— Медиите ще ни разпънат на кръст — подхвърли Макнаб.
— Помислила съм и за това. Медиите ще научат само „редактираната“ версия. — Ив вече беше решила да се обади на Надин Фарст. — Ще им разкажем за ветерана от нюйоркската полиция, който е посветил живота си на защитата на законността. Гордеел се е с единствения си син, който е следвал неговия пример. За зла участ в участъка на честния и неподкупен младеж е имало няколко корумпирани ченгета — няма да уточняваме колко души са били, — които го взели на прицел.
— Питам се дали ще го докажем… — обади се Фийни.
— Не са необходими доказателства — прекъсна го тя. — И без доказателства ще ни повярват. Безсъмнено Рикер е заповядал да убият младежа. Клуни също е знаел кой стои зад престъплението. Синът му е бил почтен, успял е да се издигне до детектив. Бил е неподкупен. От записките на Мартинес научих, че е участвал в подготовката на акцията за залавянето на Рикер. Бил е само бурмичка в сложната полицейска машина, но е бил съвестно ченге и син на многократно награждаван полицай. Помислете си какво означава това.
Тя приседна на ръба на дългата маса и продължи:
— Младежът е почтен, млад, умен и амбициозен. Операцията срещу Макс Рикер е като трамплин за издигането му и той смята да се възползва от „златната“ възможност. Започва да рови упорито като къртица. Шпионите на Рикер, които работят в същия полицейски участък, са разтревожени и бързат да докладват на „господаря“ си. Той решава да даде урок на всички, които си пъхат носа в делата му. Една вечер както му е обичай честният полицай се отбива в кварталния супермаркет и попада на въоръжени престъпници, които извършват обир. От полицейските рапорти става ясно, че този магазин не е бил обиран нито преди, нито след инцидента през онази нощ. По „случайно съвпадение“ въоръжените нападатели се оказват в супермаркета тъкмо по времето, когато младежът се отбива там след приключване на дежурството. Бандитите го застрелват. Собственикът незабавно се обажда в полицията, но патрулната кола пристига на местопрестъплението едва след десет минути… а линейката след още десет под предлог, че е имало някакъв технически проблем. Младежът умира от загуба на кръв. Пожертван е.
Тя замълча. Знаеше, че всеки от присъстващите ясно си представя ужасяващата гледка.
— В патрулната кола пристигат двама полицаи, чиито имена научих едва днес от Върнън. Подкупени са от Рикер и са оставили колегата си да умре. Посланието е било повече от ясно: „Същата участ ще постигне всеки, който измени на Макс Рикер.“
— Подкрепям теорията ти — обади се Фийни. — Но ако Клуни преследва предателите, защо не е отмъстил на ченгетата с патрулната кола?
— Разбира се, че им е отмъстил. Преди три месеца единият полицай е бил преместен във Филаделфия. След няколко дни се обесил в спалнята си. Предположили са, че се е самоубил, но съм сигурна, че колегите от Филаделфия ще подновят разследването на този случай. Върху леглото били разпръснати трийсет сребърни монети. Другият загинал нелепо — подхлъзнал се и се удавил във ваната, докато бил на почивка във Флорида. На дъното на ваната намерили трийсет монети.
— Отстранявал ги е планово и методично! — възкликна Пийбоди. — Действал е като безчувствен робот.
— Грешката, която е допуснал по отношение на Коли, го е извадила от равновесие. Харесвал е Тадж, познавал е съпругата му. Нещо повече, синът му и Коли са били приятели; когато Рикер чрез „Вътрешно разследване“ е разпространил слуховете, че Тадж е подкупен, Клуни сякаш за втори път е загубил сина си. Извършил е убийството прекалено жестоко, вече не е владеел нервите си. Окървавената полицейска значка символизира възмездието, което той раздава в името на мъртвия си син. Бил е сломен, когато е разбрал, че е убил невинен човек и неподкупен полицай. Тъкмо такава е била целта на Рикер. Доволно е потривал ръце и е гледал как ченгетата взаимно се избиват.
— Вече не постъпва толкова хитро — намеси се Рурк и всички погледнаха към него. — Не може да проумее мотивите на човек като Клуни, защото никога не е обичал и мразил като него. Но късметът е бил на негова страна — подредил е фигурите на дъската и късметът… ако щете любовта, ги е свързала.
— Може би… но дори подреждането на фигурите, както ти се изрази, е достатъчно да го вкараме в затвора. Ето защо предприемаме паралелно разследване на Макс Рикер. Рурк временно е назначен за сътрудник. — Тя с усмивка се обърна към сътрудничката си: — Пийбоди, знаеш ли жаргонната дума за цивилен сътрудник?
Сътрудничката й се изчерви и избърбори:
— Да, лейтенант. — Ив вдигна вежда, а Пийбоди взе да се върти на стола, сякаш внезапно се беше нагорещил. — Ами… жаргонната дума е язовец, лейтенант.
Фийни изсумтя, а Рурк усмихнато отбеляза:
— Доколкото знам, язовците умеят да ловят плъхове.
— Браво! — Фийни се наведе и ентусиазирано го тупна по рамото. — Как ти дойде на ума?
— Дано да се справиш, защото плъхът е много едър и с остри зъби — намеси се Ив. Пъхна ръце в джобовете си и разясни плана на хората си.
Рурк я наблюдаваше под око и си мислеше: „Няма съмнение кой ръководи операцията, кой е шефът.“ Ив не пропускаше и най-малката подробност. Кръстосваше залата и размишляваше на глас, говореше отривисто.
Хрумна му, че в предишния си живот тя е носила генералски еполети… или рицарски доспехи. Най- вълнуващото бе, че преди малко тази жена се бе разтапяла в прегръдките му. Това бе чудото, което ги свързваше.
— Рурк!
— Да, лейтенант. — Той я погледна така, че сърцето й запрепуска в гърдите й. Ив бързо се овладя и строго го изгледа:
— С Фийни и Макнаб ще обсъдите мерките за сигурност. Не бива да има издънки! Никакви!
— Бъди спокойна, няма да има.
— Разчитам на вас. Мартинес ще участва при ареста и ще получи награда. Напълно заслужено. Имате ли въпроси? — Почака и тъй като всички мълчаха, нареди на сътрудничката си: — Пийбоди, идваш с мен.
Преди да излезе, се обърна и видя, че Рурк я наблюдава. Страстните му устни бяха извити в едва доловима усмивка, а невероятните му сини очи проблесваха закачливо.
— Господи, колко е красив — прошепна и стреснато се огледа, като разбра, че е изказала мислите си на глас.
— Извинете, лейтенант, не чух какво казахте.
— Нищо! — тросна се Ив и побърза да излезе. — Нищо! Погрижи ли се колата ми да бъде поправена или заменена с друга?
— Лейтенант, смайвате ме! Не знаех, че вярвате в приказките с щастлив край.
— Да му се не види! Да остана без превозно средство, тъкмо когато най-много ми трябва! Ще откраднем кола. — Внезапно тя засия: — Хрумна ми гениална идея — ще вземем някой от автомобилите на Рурк.
— Може ли да бъде двуместното торпедо?
— Къде ще седне арестуваният? Не, ще използваме елегантна, но голяма кола. Знам кода на автомобила, който ни трябва. Рурк ще се облещи, като види, че го няма. Мисля, че…
Тя говореше толкова разпалено, че едва не се блъсна в Уебстър, който препречи пътя й.
