— Лейтенант, ще ми отделиш ли малко време?
— Времето ми е скъпо, кажи какво искаш, без да увърташ. — Ив продължи да върви по коридора, а Уебстър я последва.
— Отиваш да арестуваш Клуни, нали?
— Мамка му! — изруга тя и се огледа да провери дали някой не го е чул. — Откъде ти хрумна?
— Да речем, че още имам приятели, които да ме осведомяват. — Изражението му беше сурово, непреклонно. — Оставила си след себе си диря от хлебни трохи, като децата в онази стара приказка. Аз само проследих дирята.
— Отворил си файловете ми! Как смееш да си пъхаш носа, където не ти е работа?
— Успокой се, Далас. — Той сложи ръка на рамото й, ала Ив гневно се дръпна. — Това разследване е и моя работа. Наскоро признах, че съм изпълнявал заповеди, а сега осъзнавам, че може би несъзнателно съм предизвикал трагичните събития. Аз бях натоварен с „проверката“ на сина на Клуни. Чувствам се отговорен. Позволи ми да те придружа. Искам да присъствам, когато го арестуваш.
Тя наклони глава и подозрително го изгледа:
— В отдела за „Вътрешно разследване“ работи информатор на Рикер. Какво ми гарантира, че не си ти?
Той отпусна ръка и промълви:
— Нямам доказателства. Няма да ти се натрапвам. — Отстъпи и понечи да се отдалечи.
— Почакай. — Тя направи знак на Пийбоди да се отдръпнат встрани: — Ще ми се разсърдиш ли, ако те помоля да се върнеш при другите и да довършиш рапортите?
Сътрудничката й погледна Уебстър, който мрачно се взираше пред себе си, и отвърна:
— Не, лейтенант.
— Благодаря ти. Подготви помещението за разпити, блокирай наблюдаващата камера. Не искам никой да слухти и да ме наблюдава, докато разговарям с Клуни. Не бива да го подлагаме на ненужно унижение.
— Ще се погрижа нарежданията ви да бъдат изпълнени. Дано всичко мине благополучно.
— Надявам се. — Ив се върна при Уебстър и промърмори: — Да вървим.
Той примигна и за секунда затвори очи.
— Благодаря — прошепна.
— Недей да ми благодариш. Взимам те със себе си, за да си придам повече тежест.
Двайсет и първа глава
Пийбоди дълго се разтакава, отлагайки завръщането си при другите. Накрая й омръзна да се разхожда и влезе в залата. В този момент на големия стенен монитор се появи сложна схема, а Фийни подсвирна, сякаш виждаше изображението на гола жена.
— Хей, Диди! — Макнаб широко се усмихна и й намигна. Искаше му се да й изпрати въздушна целувка, но знаеше че после ще си изпати. — Защо се връщаш?
— Настъпи промяна в плана. Ще присъствам на инструктажа за предпазните мерки, които ще предприемем.
— Далас отказа ли се да арестува Клуни? — озадачено я изгледа Фийни.
— Не. — Тя се престори, че търси по-удобен стол. Избърса го с кърпичка и седна.
— Сама ли отиде? — попита Рурк и леденият му тон я накара да потръпне, ала тя нехайно сви рамене и като избягваше погледа му, отвърна:
— Не, не е сама. Ако обичаш, обясни ми с прости думи как действа охранителната система. Не разбирам сложните технически термини.
— Кой я придружава? — попита Рурк, макар че вече знаеше отговора. Мислено прокле твърдоглавата си съпруга, но не издаде гнева си.
— Кой ли? — Пийбоди се позамисли. — О, сетих се — Уебстър.
Настъпи гробна тишина. Пийбоди стисна юмруци и се подготви за гневния му изблик.
— Ясно. — Рурк се обърна към екрана и невъзмутимо продължи обясненията си. Тя не почувства облекчение; реакцията му я изплаши до смърт.
Уебстър устоя на изкушението да подхвърли язвителна забележка, като видя модерната и луксозна кола. Настани се на удобната седалка и си каза, че трябва да се отпусне — едва ли щеше да му се удаде друга възможност да пътува със супермодерен автомобил. Но нервите му бяха обтегнати до скъсване. Обърна се към Ив и припряно заговори:
— Знам какво те тревожи и искам веднъж завинаги да изясним този въпрос. Не съм доносник на Рикер. Сигурен съм, че в нашия отдел има негов шпионин, но още не съм го открил. Ще се постарая да го разконспирирам.
— Уебстър, ако те смятах за човек на Рикер, още щеше да пълзиш по коридора в управлението и да си събираш зъбите.
Той се усмихна и заяви:
— Трогнат съм от доверието ти…
— Престани! Мразя сантименталните изявления.
— Признавам, че прегледах информацията в компютъра ти — Бейлис се беше добрал до кода и паролата. Знам, че не биваше да го правя и очаквам да си получа заслуженото. Проследих хода на разследването и стигнах до извода, че следата води към Клуни. Възхищавам се от работата ти.
— Може би очакваш да се изчервя и да се разтопя от умиление, а? Още един комплимент и наистина ще избия зъбите ти.
— Съгласен съм. Нямаш заповед за арест, нали?
— Точно така.
— Уликите, които си събрала, са достатъчно убедителни. Мисля, че всеки съдия би издал заповед за задържането на Клуни.
— Не ми трябва разрешително. Мисля, че не бива да постъпваме с него като с обикновен престъпник.
— Бейлис ненавиждаше полицаи като теб. — Уебстър се загледа през страничното стъкло и сякаш за пръв път видя тротоарите, по които се блъскаха минувачи, колоните леки коли, чиито шофьори си подвикваха хапливи реплики. Това беше истинският Ню Йорк — живописен и самонадеян. Бях забравил какво е да си истински полицай, да залавяш престъпници. Превърнал съм се в канцеларски плъх, Далас, но преживяното днес никога няма да се заличи от паметта ми.
— Ето какъв е планът ми: Клуни живее в апартамент в Уестсайд. Напуснал е дома си и се е заселил в предградието няколко месеца след смъртта на сина му. Запиши към греховете на Рикер и един провален брак.
— Работното време още не е свършило. Няма да намерим Клуни вкъщи.
— Май не си дочел файла му докрай. Днес е почивният му ден. Ако не си е у дома, ще разпитаме съседите, докато разберем къде е. Ще го намерим или ще чакаме пред жилището му, докато се върне. Аз ще разговарям с него и съм сигурна, че ще се предаде.
— Далас, той е убил трима полицаи!
— Петима. Не го очаквах от теб, Уебстър. В нашата работа е необходима прецизност, иначе сме загубени.
Когато стигнаха до къщата, където живееше Клуни, Ив по навик се подготви да паркира на забранено място, но изведнъж се досети, че не е с патрулна кола и не може да включи светлинния надпис „служебен автомобил“.
Тихо изруга и продължи по улицата. Откри място за паркиране едва след две пресечки, и то на другото ниво.
— Сградата е охранявана — отбеляза и кимна към наблюдаващата камера и таблото с кода. — Ще си отворим сами. Искам да го изненадаме.
Използва шперцовия си код, въведе номера на полицейската си значка. Ако охраняващата система бе
