Тя поклати глава и се изправи:
— Прекалено съм уморена. — Изкачи се по стълбата, влезе в спалнята и побърза да се съблече, като захвърли на пода окървавените дрехи. Но преди да застане под душа, Рурк я хвана за ръката:
— По-добре вземи вана. Ще спиш непробудно, гарантирам ти.
Напълни ваната с гореща вода, прибави ароматни соли, програмира устройството за хидромасаж. После се съблече, влезе във ваната заедно с Ив и я привлече към себе си.
— Уебстър спаси живота ми — промълви тя. — Клуни щеше да пререже гърлото ми, а Уебстър ме блъсна встрани и посрещна удара с гърдите си.
Рурк нежно я целуна:
— Ще му бъда длъжник до края на живота си. Но ти можеш да му се отблагодариш, като заловиш убиеца. Знам, че ще довършиш започнатото.
— Да… ще… го довърша.
— А сега затвори очи.
Ив се подчини. Умората беше като смазващо бреме. Тя престана да се съпротивлява и рухна под тежестта му.
Събуди се от слънцето, което блестеше в очите й и от аромата на кафе. Отвори очи и първото, което видя, бе Рурк.
Той седеше на леглото до нея и когато погледът й се проясни, вдигна чашата пред очите й:
— Колко даваш за глътка кафе?
— Колкото поискаш. — Седна в леглото, взе чашата и с наслада отпи от ароматната течност. — Това е най-хубавото нещо в брачния съюз. — Усети ободряващото въздействие на кофеина и добави: — Сексът също не е за пренебрегване, но кафето… Кафето е истинско вълшебство. А ти винаги си до мен, когато ми е необходима помощ. Благодаря ти.
— Няма защо.
Понечи да стане, но тя хвана ръката му:
— Снощи нямаше да заспя, ако не беше до мен. — Стисна дланта му и се обърна към видеотелефона върху нощното шкафче. — Ще проверя как е Уебстър.
— Вече се обадих в болницата. — Рурк знаеше, че не бива да увърта, затова й каза истината. — През нощта на два пъти е изпаднал в клинична смърт, отново са го оперирали. Положението му остава критично.
— Добре. — Ив остави чашата на шкафчето и прокара длани по лицето си. — Добре… Уебстър искаше да изкупи вината си, да бъде реабилитиран. Ще отмъстя за него. — Отпусна ръце, изражението й бе сурово, очите й горяха като въглени.
Обстановката в „Чистилището“ бе по-различна отпреди. Блясъкът носеше отпечатъка на грехопадението. Ив се огледа и забеляза, че текат довършителните работи.
— Бързо действаш — промърмори и огледа витата стълба. Всяко стъпало бе очертано с огненочервени лампички. Дървеното перило беше във формата на змии, всяка бе захапала опашката на предхождащата я. — Оригинално решение.
— Да. — Рурк прокара длан по една змийска глава. — И на мен ми харесва. Освен това е практично. Качи се по стълбата.
— Защо?
— Хайде, направи ми удоволствие.
Тя вдигна рамене и изкачи първите три стъпала.
— Доволен ли си?
— Фийни, как мина проверката за оръжие?
— Отлично. Още на първото стъпало скенерът показа полицейски лазер и още едно оръжие в кобур, прикрепен към глезена.
Ив вдигна поглед към скритите високоговорители, откъдето се бе разнесъл гласът на Фийни. Усмихна се кисело, обърна се и подхвърли на Рурк:
— Защо не се качиш да проверят и теб, умнико?
— Защото не е необходимо. Подобни скенери са монтирани на входовете и изходите, в тоалетните и в стаите. Ще упражняваме непрекъснат контрол.
Ив слезе и попита:
— Как стои въпросът с бомбите? Ами с ножовете?
— Скенерите отчитат наличието на експлозиви. С ножовете ще ни бъде по-трудно, въпреки че детекторите за метал са много чувствителни. Един час преди откриването цялата сграда ще бъде огледана най-щателно.
— Къде ще се състои срещата ти с Рикер?
— Разделили сме залата на двайсет и два сектора. Всеки е снабден със самостоятелна система за охрана и камера, които са свързани с контролното помещение. Ние ще бъдем в сепаре, намиращо се в сектор 12, ето тук.
Рурк посочи маса близо до сцената. Тя огледа златистите и червени колони, които завършваха с капители, позлатените клетки, в които можеха да се поберат по няколко души, и иронично подхвърли:
— Не искате да изпуснете представлението, така ли?
— Известно ти е, че каквото и да се случи, представлението трябва да продължи. Сепарето е със специално оборудване и ще бъде наблюдавано от контролното помещение.
— Рикер ще поиска да включи свой скенер, а може би и устройство, блокиращо видео– и аудиовръзката.
— Нашата система не се влияе от подобни фактори.
— Много си самоуверен.
— Имам причина, лейтенант. Сам съм проектирал системата и вече сме я изпитали. По време на срещата две жени от охраната ще бъдат на сцената.
— Не думай! Не бях чувала за стриптийзьорки телохранителки.
— Няма значение, че са красиви. Ако се наложи, безмилостно ще се справят с хората на Рикер.
— Не сме се споразумявали за цивилна охрана. Всеки сектор ще се охранява от ченгета.
Рурк кимна и се усмихна:
— Спокойно можех да разположа моите служители на най-стратегическите позиции. Но след като съм временно назначен за цивилен помощник, съм длъжен да държа в течение шефа на екипа.
— Не хитрей!
— Освен това те обичам.
— Тоалетните са… приказни — заяви Пийбоди, която незабелязано се беше приближила.
— Ще се шашнете, като ги видите, лейтенант. Умивалниците са с размерите на езерца, огледалата са грамадни, а плотовете за тоалетните принадлежности и гримовете сигурно са дълги един милион километра. Стенописите изобразяват сексуални сцени, има дори канапета… — Сепна се от гневния поглед на Ив, изкашля се и продължи с делови тон: — С Макнаб проверихме системата за охрана — микрофоните, камерите и скенерите работят безотказно.
— Куртката ти е накриво закопчана, полицай.
— Какво… — Тя погледна надолу, изчерви се като рак и се залови до поправя „пораженията“ от сръчните пръсти на Макнаб.
В бързината сутиенът й се разкопча и едрите й гърди се полюшнаха под куртката.
— О-хо! — импулсивно възкликна Рурк, а когато Ив го стрелна с очи, дискретно се извърна да скрие усмивката си.
— За бога, полицай, отиди някъде другаде, за да се приведеш в ред и се постарай поне за малко да обуздаеш хормоните си.
— Слушам, лейтенант. Извинете, лейтенант.
Пийбоди се изниза, а Ив гневно се втренчи в съпруга си и процеди:
— Знам, че тази история те забавлява. Още преди време ти казах, че връзката с Макнаб ще се отрази
