— Предположих, че ще се отбиеш тук — тихо каза Рурк.
— Ами… аз само… — Тя сви рамене и пъхна ръце в джобовете си.
— Опитваш се да помогнеш на приятел — промълви той, приближи се до нея, хвана я за раменете и я целуна по челото. Жестът му изразяваше нежност и подкрепа. — Нима мислиш, че ще ти се разсърдя?
— Не… Все пак положението е доста неловко, като се има предвид скорошната ти схватка с Уебстър.
— Няма да ти преча. Остани колкото искаш.
— Няма смисъл. Казах му каквото бях намислила. Като излезе от комата, ще му дам да разбере.
— С удоволствие ще ти помогна. — Рурк я прегърна през кръста и промълви: — Да си вървим у дома, лейтенант. Утрешният ден ще бъде много напрегнат.
Денят наистина беше напрегнат и мина прекалено бързо. По мониторите в контролното помещение Ив имаше възможност да наблюдава всичко случващо се в клуба.
Оплакала се бе на Рурк от приглушеното осветление, но той не й обърна внимание. Заявила бе, че музиката от високоговорителите е прекалено силна, но реакцията му беше същата. Едва сега тя разбра, че е пропуснала нещо, което наистина щеше да затрудни наблюдението. Не беше предвидила, че клубът ще бъде претъпкан с посетители в нощта, когато отново отваря врати. Гневът й се подсилваше и от факта, че Рурк е знаел и не я е предупредил.
— Хората ни са малко — обърна се тя към Фийни. — Не е изминал и час от откриването, а залата е претъпкана, сякаш Рурк е обещал безплатни питиета и групов секс на всеки клиент.
— А може би наистина ги е примамил с щедри обещания. Рурк е царят на рекламата. Не се безпокой, Далас. Ще се справим. Погледни какво се случва в шести сектор — някакъв умник тайно пуска хапче в напитката на дамата си. Предполагам, че е „екзотика“.
— Остави хората на Рурк да се погрижат за подобни проблеми. — Докато се взираха в монитора, тя сложи ръка на рамото на Фийни. — Не искам полицията да се намесва. — Мислено добави, че иска да провери доколко е ефективна охраната на клуба.
След трийсет секунди получи доказателство — грамаден мъжага в черен костюм се приближи до масата, която наблюдаваха, взе чашата с наркотика, същевременно хвана нарушителя за яката и го изведе.
— Бързо и безшумно — одобрително кимна Фийни. — Това е начинът да се поддържа редът.
— Цялата тази история не ми се нрави. Страхувам се от провал.
— Всичко ще бъде наред. Хванали са те лудите.
— Какво? Кой ме е хванал?
— Изнервена си, миличка, и говориш глупости.
— Мътните те взели, Фийни. Никога не говоря глупости…
— Е, сега го правиш — настоя той и очите му закачливо проблеснаха. — Мъжът ти блестящо ще се справи, Далас. Няма по-способен от него.
— Вярно е… и може би тъкмо това ме безпокои. — Ив се загледа в монитора. Рурк нехайно се движеше сред многобройните посетители, сякаш единствената му грижа бе дали те ще харесат костюма му.
А тя се намираше два етажа над него и от притеснение започваше да се поти. Осъзна, че тревогата й е прекомерна именно защото е в контролното помещение. Щеше да се чувства много по-спокойна, ако беше сред гостите на клуба. Като Пийбоди, която, облечена в цивилни дрехи, седеше на бара.
— Пийбоди, чуваш ли ме?
Сътрудничката й леко кимна.
— Надявам се, че питието ти е безалкохолно.
Както винаги, когато началничката й ставаше прекалено настоятелна или строга, Пийбоди забели очи.
Незнайно защо Ив се почувства малко по-добре. Когато някой позвъни, тя хвана оръжието си и погледна монитора, за да разбере кой стои зад вратата. Освободи заключващите устройства, отвори и строго попита:
— Мартинес, защо не си на позицията си?
— Разполагаме с още малко време. Ще ме изслушаш ли? Няма да те бавя. Не успях да ти го кажа досега, а ако операцията протече според очакванията ни, после няма да имаме време. Искам да ти благодаря, задето ме включи в екипа си.
— Заслужи го.
— Така си е, обаче не беше длъжна да ме вземеш. Знай, че ако ти потрябва услуга, винаги можеш да разчиташ на мен и на колегите от моя участък.
— Благодаря. Ако се наложи, ще се възползвам.
— Помислих, че може би ще ти е интересно да научиш какво ще се случи с Рот. Ще бъде официално порицана, ще я принудят да посещава психотерапевт. Дава й се шестмесечен изпитателен срок, след който ще се прецени дали тя да остане началник на участъка.
Ив знаеше, че ударът ще бъде тежък за амбициозната Рот, но участта й можеше да бъде още по-лоша. Мартинес сякаш прочете мислите й и добави:
— Сигурно ще й бъде тежко. Някои от момчетата твърдяха, че тя ще подаде оставка, но не познаха. Рот лесно не се предава.
— Да, сигурна съм, че ще го преживее. Ако си приключила с клюките, върни се на мястото си.
Мартинес широко се усмихна и козирува:
— Слушам, лейтенант.
Ив отново заключи вратата и се обърна към мониторите. Понечи да седне, изведнъж видя нещо, което я накара да възкликне:
— Божичко! Само това не предвидих! Как не се досетих, че на Мейвис и Леонардо също ще им хрумне да посетят новооткрития клуб.
Инстинктивно или по-скоро подчинявайки се на сърцето си, превключи на честотата на Рурк:
— Мейвис и Леонардо току-що влязоха. В момента прекосяват сектор 5. Убеди ги веднага да напуснат заведението.
— Не се безпокой за тях — едва чуто промърмори той, а Ив безпомощно се втренчи в монитора.
— Рурк! — възбудено изписука Мейвис и се хвърли в прегръдките му. Беше облечена в екстравагантно творение от синя перушина, което минаваше за рокля, тялото й беше боядисано в златисто. — Клубът е фантастичен! Още по-шикозен е от преди! Къде е Далас? Няма ли да присъства на откриването?
— На работа е.
— За престъпниците почивен ден няма. Не тъгувай, скъпи, ние ще ти правим компания. — Оркестърът е направо супер. Умирам да потанцувам.
— От галерията на втория етаж ще имате по-добра видимост.
— И тук е страхотно — упорстваше Мейвис.
— Обещавам ти невероятно преживяване — излъга я Рурк. Знаеше, че няма да напуснат клуба, ако не им обясни положението. Реши да поуспокои Ив, като ги отдалечи от мястото, където се очакваше да бъде „най-горещо“. Направи знак на Ру да се приближи и й каза: — Госпожата и господинът са мои приятели. Настани ги на най-хубавата маса на втория етаж, сметката им се поема от заведението.
— Много си щедър! — Леонардо хвана ръката на Мейвис. — И много любезен.
— За мен е удоволствие да бъдете мои гости. Уговорил съм си важна среща. Като приключа, ще дойда при вас да изпием по нещо.
— Божке, Леонардо, виж какви цици има онази, червенокосата, на главния подиум!
— Радост за очите ми, никога не забелязвам другите жени, когато си до мен.
— Ужасно си мил! Страхотен ласкател е, нали, Рурк? Чакаме те, побързай.
Като се убеди, че са се отдалечили достатъчно, че да не го чуят, Рурк се приближи до Макнаб:
— Дръж ги под око. Погрижи се да бъдат на безопасно разстояние, докато всичко приключи.
— Не бери грижа. Мейвис беше права — циците на онази дама си ги бива.
Танцьорките на сцената гъвкаво извиваха телата си и се събличаха, сякаш това им доставяше удоволствие. Под ритмичните удари на барабан една изключително пластична блондинка танцуваше около пилон. Над подиума сякаш падна синкава мъгла, когато друга танцьорка, застанала върху въртяща се колона, като по магия изникна на централната сцена.
