пагубно на сътрудничката ми.
— В качеството си на временен служител на нюйоркската полиция намирам поведението й осъдително — отговори Рурк, още по-широко се усмихна и сякаш се подмлади и стана още по-красив. — Поведението й е позорно. Смятам, че ние с теб трябва да огледаме въпросните помещения, и то незабавно.
— Извратен тип! — Тя пъхна ръце в джобовете си и тръгна към контролното помещение. В този момент в залата влезе Ру Маклийн.
Поколеба се, когато срещна ледения поглед на Ив, изпъна рамене и се запъти към бара, където Коли беше поднесъл последната напитка в живота си.
— Госпожице Маклийн!
— Лейтенант, знам мнението ти за мен. С пълно право можеш да ме наругаеш.
— Няма смисъл. Тук се проля кръвта на полицай, на невинен човек. Ако изобщо имаш съвест, това е по-страшно от всякакви упреци.
— Ив! — Рурк докосна рамото й и се обърна към управителката на клуба: — Видя ли се с Рикер?
— Да. Той е…
— Не говори. — Той посочи стената. Контролното табло и асансьорът бяха скрити зад стенопис, изобразяващ грехопадението на Адам. Тайната врата безшумно се плъзна встрани. Тримата се качиха в асансьора, който ги отведе в кабинета. Рурк пристъпи до хладилника, извади бутилки с минерална вода, наля три чаши и промълви:
— Седни, Ру. От опит знам колко зле се чувства човек след разговор с Рикер.
— Да, така е. Благодаря.
— Божичко, колко сме учтиви! — заядливо се намеси Ив и отблъсна чашата, която той й подаде. — Колко сме мили и благовъзпитани! Ако си решил да се довериш на госпожицата, драги, твоя си работа. Не очаквай същото от мен. Предаде те, а ти й правиш мили очи.
Рурк подаде чашата на Ру:
— Наистина ме предаде, но сега ще изкупи вината си… и ще плати скъпо и прескъпо. — Посегна към ръката на Ру, която трепереше, и въпреки съпротивата й, нави ръкава.
От китката до лакътя кожата беше покрита с грозни синини.
— Причинил ти е болка. Много съжалявам.
— Харесва му да наранява хората, да им причинява болка… — Тя сведе очи и смъкна ръкава си. — Жена ти сигурно е на мнение, че заслужавам много по-лоша участ.
— Пръстите му са като нокти на граблива птица — промълви Ив и сърцето й се сви от съжаление. — Защо е постъпил така с теб?
— Най-вече защото му бях под ръка. Ако се беше усъмнил в думите ми, можеше да ме убие. Общо взето беше в прекрасно настроение, тъй като му бях съобщила нещо важно за Рурк. — Тя отпи от чашата си, остави я обратно на масичката и продължи: — Всичко мина като по ноти, точно както очакваше Рурк. Поисках среща с Рикер и му съобщих, че мога да му продам важни сведения. Той се вбеси, че му искам пари и реши да ми „даде урок“, та услугата да му излезе безплатна. Като видя каква болка ми е причинил, настроението му отново се подобри.
Ру машинално закопча маншета на ръкава си.
— Ето какво му казах, Рурк: че си в лошо настроение, ще пришпорваш работниците да побързат, защото губиш много пари, докато клубът е затворен. Казах му още, че перушината ти е настръхнала, задето ченгетата се ровят в миналото ти, а за капак добавих как съм те чула да се караш с жена си.
— Браво! — Рурк доволно потри ръце и седна на страничната облегалка на едно кресло.
— Излъгах го, че сте се скарали заради разследването; казал си й, че те злепоставя и че самата тя ще стане за посмешище. Поставил си й ултиматум да напусне полицията, помежду ви избухнал невъобразим скандал. — Ру с усилие се усмихна. — Обвинил си съпругата си, че никога няма да сте на еднакво мнение, защото сте от двете страни на барикадата, и си изпуснал нервите си. Дано да не ми се разсърдиш, но те представих като човек на ръба на лудостта. Чула съм те да казваш, че до гуша ти е дошло да пипаш с кадифени ръкавици и да губиш пари от законните сделки. Обвинил си жена си за неуспехите си, заплашил си я. А ти си се разплакала — обърна се тя към Ив и в гласа й се долови задоволство.
— Добре си ме подредила, няма що.
— Това най-много допадна на Рикер. Разказах му как Ив гневно е напуснала клуба, а аз съм използвала момента и съм проявила съчувствие към твоите неприятности, Рурк. Приятно ти е било да излееш душата си пред някого, изпили сме по няколко чашки и си споделил, че ти е писнал животът на почтен човек, че бракът ти е пред разтрогване. Още си обичал съпругата си, но трябвало да имаш някакъв отдушник, някакво предизвикателство, което да прогони скуката ти. Защо да казваш на жена си, че си се върнал към предишните навици? В края на краищата и ти си човек — искаш да се занимаваш с нещо, та да не мислиш на какви опасности е изложена. Решил си с един куршум да убиеш два заека, като се свържеш с Рикер и подновиш сътрудничеството си с него при едно условие: да остави на спокойствие жена ти. Щял си да му предложиш да получава по-големия дял от печалбата, а нея да накараш да напусне полицията. От Рикер се искало само да запази живота на скъпата ти женичка, докато я убедиш да зареже полицейската работа. Заявил си, че лудо я обичаш, но няма да й позволиш да те кастрира и да те държи на каишка. Съгласила съм се с теб и съм предложила да предам на Рикер думите ти. Отначало той изобщо не им повярва.
Ру докосна насинената си ръка и продължи:
— Накрая го убедих, че си приел да действам като посредник, защото не си бил на себе си. Споделих с него, че напоследък си станал разсеян и немарлив. Рикер се хвана на въдицата, защото му беше приятно да научи за падението на кръвния си враг, освен това не предполагаше, че ще се осмеля да го излъжа. — Тя отново отпи от чашата си, защото гърлото й беше пресъхнало. — Всъщност очаквах много по-големи затруднения. Рикер захапа стръвта още преди да я сложа на кукичката. Онзи Канарди, адвокатът, заяви, че цялата история е доста съмнителна, но Рикер му нареди да си затваря устата. Онзи обаче продължи да мърмори, тогава шефът му го замери с преспапието. Не го улучи, но в стената остана дълбока дупка.
— Гневът е лош съветник — промърмори Ив.
— Гледката беше впечатляваща — съгласи се Ру. — Във всеки случай адвокатът предпочете повече да не се намесва, а Рикер обеща да дойде в клуба. Няма да пропусне възможността да те унизи, да те стъпче. Разбере ли, че Канарди е имал право, ще се опита да те убие. Заяви, че ако не може да те разори, ще отнеме живота ти.
— Браво, Ру — повтори Рурк и кръвта във вените му закипя. Чувстваше се като ловец, който се впуска в преследване на опасен звяр.
— Аз не съм доволна. — Ив пъхна ръце в джобовете си и накриво изгледа Ру. — Защо не си казала на Рикер, че и Рурк се е разплакал?
Забеляза изпълнения с благодарност поглед на Ру и мислено се помоли операцията да мине гладко.
Двайсет и втора глава
Времето ги притискаше. Едновременното провеждане на две важни акции означаваше за един час да се върши двойно повече работа, повече тревоги.
Ив остави „Чистилището“ в ръцете на дори прекалено компетентния Рурк и заяви, че отива да посети съпругата на Клуни в къщата й в предградията.
— По нареждане на командира Бакстър вече я разпита — обади се Пийбоди, с което си навлече гнева на началничката си, която я стрелна с леден поглед и се сопна:
— Искам да й задам още няколко въпроса. Имаш ли нещо против, полицай!
— Не, лейтенант. Извинете, лейтенант — избърбори Пийбоди и си помисли, че следващите трийсет часа ще бъдат най-кошмарните в живота й. Като видя патрулната кола, паркирана пред мъничката градина на едноетажната къща, реши да си държи езика зад зъбите. Клуни също щеше да я забележи, ако случайно му хрумнеше да се укрие вкъщи. А може би тъкмо затова колата беше на толкова видно място.
Тя безмълвно последва началничката си по късата алея. Ив позвъни на вратата.
Жената, която отвори, беше доста закръглена и с приятно, открито лице. Щеше да изглежда хубава, ако клепачите й не бяха подпухнали и очите й зачервени от плач. Очевидно беше изтощена до смърт, объркана
