— Двайсет милиона са много голяма сума. Все пак съм готов да рискувам, за да запазя живота на съпругата си… и да компенсирам загубите ти. Но искам да ми обясниш как ще издействаш да я освободят от работа, без да се разбере, че аз съм замесен.
Рикер не усещаше, че се е задъхал от възбуда. Не забеляза как трепери ръката му, когато посегна към чашата с уиски. Осъзнаваше само, че мечтата, която бе лелеял години наред, най-сетне се бе сбъднала.
— Само за една седмица ще проваля кариерата й. Ако използвам връзките си, на бърза ръка ще я изхвърлят от полицията. И без това много съм й го насъбрал по повод случая, който разследва. Позволи си да ме оскърби… подигра ми се!
— Ще я накарам да ти се извини — умолително каза Рурк, без да отмести поглед от него.
— Ще ми се извини, и още как! Не понасям да ми се подиграват, особено пък жени.
Рурк си помисли, че с внимателно подбрани думи напълно ще го извади от равновесие.
— Ще те помоли за прошка, защото ти дърпаш конците. Ти си всесилен.
— Точно така. Разбира се. Държа всички ви в ръцете си. Ако реша да ти направя услуга и да уредя жена ти да бъде уволнена от полицията, ще ми платиш допълнително. Ще вкараме неверни данни в компютъра на един човек, ще разпространим погрешна информация и ще изхвърлят лейтенант Далас като мръсно коте.
Рурк избърса устните си с опакото на дланта си и промълви:
— Боже мой, нима ти си наредил да убият онези полицаи?
— Разбира се. Ще има още трупове на ченгета. Тази игра ми се струва много забавна.
— Не желая да се замесвам в убийства на полицаи. Рано или късно ще си понесеш последствията.
— Не ставай смешен. Аз съм недосегаем. Освен това не съм убил никого. Само внуших идеята на най- подходящия човек, поставих оръжието в ръката на най-уязвимия. За мен това е само игра. Спомняш ли си колко обичам забавните игри? И че държа само аз да съм победителят.
— Спомням си и съм сигурен, че винаги ще печелиш. Как уреди убийствата на ченгетата?
— Грижливо се подготвям, Рурк, после с удоволствие наблюдавам как парченцата от мозайката прилягат на местата си.
— Боже мой, спя с полицейска служителка, но за нищо на света не бих могъл да постигна твоя успех! — с възхищение възкликна Рурк. — Подценявал съм те. Навярно години наред си подготвял този… удар.
— Отне ми само няколко месеца. Най-важно е да избереш подходящия човек, пионката, с която да започнеш играта. В този случай — млад и прекалено принципен полицай. Отстраняването му е фасулска работа, тънкостта на играта е убийството му да бъде използвано за мотивиране на обезумелия от скръб баща. После ми остава само да наблюдавам как един полицай с безупречна репутация се превръща в безмилостен престъпник и оставя след себе си диря от трупове. Убива, когото пожелая, при това безплатно.
— Гениален си — промълви Рурк.
— Идеята наистина си я бива, а най-хубавото е, че мога да отстраня, когото си пожелая, и то безнаказано. Убивам чрез друг човек и съм в пълна безопасност, за разлика от теб. Преведи парите и обещавам, че докато вятърът не задуха в друга посока, ще бъдеш под моя закрила. Също и жена ти.
— Разбрахме се за двайсет милиона, нали?
— Засега сумата е достатъчна.
— Съгласен съм — едва чуто каза Рурк и извади ръката си, която незабелязано бе пъхнал под сакото си. Насочи пистолета към Рикер и все така спокойно продължи: — Само дето ми се повдига от мисълта да работя заедно с теб. Кажи на твоя човек да не се приближава, защото с удоволствие ще изпробвам оръжието върху него. Тази марка пистолети навярно ти е позната, нали преди години се занимаваше с контрабанда на забранени оръжия. Притежавам богата сбирка от пистолети, произведени през двайсети век, както и колекционерски лиценз. Куршумите на деветмилиметровия глок правят големи дупки и могат да ти отнесат половината череп.
Рикер беше толкова изненадан, че за няколко секунди загуби дар слово. От дълги години никой не се бе осмелявал да го заплашва с оръжие. Като се опомни, процеди:
— Изгубил си ума си!
— Грешиш, драги, умът ми си е на мястото. — Той рязко се пресегна и сръчно издърпа лазерния скалпел, прикрепен към китката на Рикер. — Винаги си имал слабост към остри предмети.
— Обещавам ти, че ще умреш в адски мъки заради номера, който ми скрои. Мислиш ли, че ще те пощадя?
— Разбира се. А, ето че съпругата ми е решила да ни удостои с присъствието си. Очарователна е, нали? Погледни в монитора на скенера, който твоите хора пропуснаха да забележат — изглежда, полицаите са арестували глупаците от екипа ти и вече ги извеждат от клуба.
Изчака среброкосият да се „наслади“ на гледката, и добави:
— Един от двама ни наистина не е във форма, Рикер, и това си ти. Боже мой, толкова лесно се хвана на въдицата!
— Заради едно проклето ченге! — Рикер скочи на крака, погледът му беше като на звяр, хванат в капан. — Предаде ме заради едно ченге!
— Бих го сторил дори заради някой помияр, негоднико! Давай, опитай се да грабнеш пистолета, направи ми това удоволствие.
— Достатъчно, Рурк, отдръпни се. — Ив пристъпи в сепарето и опря оръжието си в гърба на Рикер.
— Мъртви сте! И двамата сте мъртви! — Среброкосият рязко се извърна и замахна към Ив. Тя понесе удара, без да трепне и натисна спусъка. Рикер се строполи на пода.
— Дано да си използвала максималната степен — обади се Рурк.
— Той е само зашеметен. — С опакото на дланта си Ив избърса кръвта от разцепената си устна и обърна гръб на хората, които панически напуснаха съседните сепарета. На сцената танцьорките продължаваха да се събличат.
Рурк подаде носна кърпичка на съпругата си, после сграбчи Рикер за шията и повдигна главата му.
— Недей…
— Стой настрана — процеди той, когато Ив приклекна до него, за да му попречи. — Стой настрана, докато приключа с това влечуго.
— Ако го убиеш, усилията ни ще се окажат напразни, трудът, който положих, ще се обезсмисли.
Рурк се втренчи в нея, очите му блестяха от гнева, който едва бе сдържал пред Рикер.
— Заслужил е да умре, но няма да го убия. — Подаде й пистолета, но задържа скалпела и го допря до пулсиращата вена на шията на среброкосия. — Знам, че ме чуваш, Рикер. Запомни, че отново те победих, че заради мен ще прекараш в затвора остатъка от живота си. Ще си го повтаряш, докато крачиш напред-назад в килията си, ще си го повтаряш всеки ден, докато не загубиш разсъдъка, който ти е останал.
— Ще те убия… — изфъфли Рикер, който бе безсилен дори да вдигне ръката си.
— Засега не си успял, но нямам нищо против отново да опиташ. А сега слушай внимателно. Само да си посмял да докоснеш жена ми или нещо, което ми принадлежи! Ще те последвам в ада и ще те одера. Кълна се, че ще извадя очите ти и ще те накарам да ги изгълташ! Спомни си какъв бях в миналото и ще разбереш, че ще изпълня заканите си, дори ще измисля още по-жестоки мъчения.
Отново се изправи, а Ив не се осмели да проговори, като видя колко студени са очите му.
— Накарай да изнесат този мръсник. Не го искам в моя клуб.
Двайсет и трета глава
Ив спа малко, но непробудно — беше се поуспокоила след задържането на Рикер. След като се беше окопитил, той се бе държал истерично и беше настоявал да му разрешат среща с адвоката му. Ив с насмешка си мислеше, че горкият адвокат ще има много работа, тъй като вече беше арестувала и Канарди.
Изготви по две копия на всички дискове, съдържащи видеозапис на операцията в „Чистилището“. Запечати ги и прибра по едно копие в сейфа в домашния си кабинет.
Този път веществените доказателства нямаше да изчезнат, нямаше да липсват важни данни или да
